10° C, облачно
Конструкторите на агромашини предлагат иновативни решения на главния проблем на производителите
Тези дни, когато започва усиленото прибиране на различни видове зеленчуци, конкретно на пипер, в редакцията направихме онлайн среща с известните в Крайморска Добруджа зеленчукопроизводители Пенка и Маргарит Стефанови, които гледат 170 дка сладки зелени чушки в землището на с. Вранино, община Каварна. Те поставиха важен проблем: изпитват остра нужда от работна ръка и биха направили усилия, за да си закупят прибираща машина за пипер - някакъв вид комбайн. Помолиха за повече информация по въпроса. Предоставяме им, а и на всички интересуващи се читатели, някои от резултатите от наши проучвания.
Любо КОРАЛОВ
В топ 10 на най-произвежданите и търсени зеленчуци след домата, картофа идва и пиперът. ФАО статистиката сочи, че Китай е най-големият производител на зелени чушки и чили, следван от Мексико, САЩ, Турция, Индонезия, Нигерия, Египет, Испания, Италия, Унгария, България и др. През 2016 г., една от добрите български години за производство на пипер, са реколтирани 35 770 дка. Получена е 72 030 т продукция. Но три години преди това, през 2013 г., заетите площи с пипер в България са над 50 000 дка. През 2019 и 2020 отрицателният тренд продължава - реколтирани са 25 970 дка с добив 47 319 т.
Възниква въпросът: защо е това намаление? Кои са най-сериозните проблеми в сектора? Без да претендираме, че сме изчерпателни можем да отбележим три основни:
- финансирането на производителите на пипер на открито;
- небалансираната сортова листа;
- липсата на работна ръка.
Според някои данни през 2019 около една трета от пипера у нас не е бил обран поради недостига на сезонни работници и остава на корен. Разбира се, тук става дума основно за продукция за прясна консумация, която е преобладаваща в този сегмент. За преработка и консервиране се използват доста по-малки количества. Затова и липсата на работна ръка добива толкова осезаем, остър характер. Специалистите аграрикономисти отбелязват, че неприбирането на чушките навреме води до срив в качеството им. Това се отразява пряко и върху цената, която върви надолу. Естествено, производителите остават ощетени.
Затова експерти и производители от страни, по-едри производители, застъпват схващането, че за определени сортове и при по-големи площи прибирането на пипера трябва да се механизира, т.е. в масивите трябва да навлязат пиперокомбайни. По света това вече от години е обичайна практика.
Както уточнихме, зеленчуковата продукция за директна консумация, в това число и зелени чушки, се прибира ръчно, като се отделят незрели, повредени и болни плодове (т.е. маха се бракът) и растителната маса (листа и стъбла). По този начин се постига съотношението между цели, годни за пазара, и повредени плодове да надхвърли 90%.
По-друг е подходът към продукцията за преработка. В една или друга степен и според площите в пиперолидерите е въведено машинното събиране на чушките. Конструкторите са се погрижили да предложат най-рационални решения в интерес на стабилизиране на разходите на производителите. В разработките са вложили идеята режещият модул на комбайна да
съответства на специфичните особености на пипера
Такава характеристика откриваме в двуредовия чушкокомбайн Yung-Etgar на израелската компания Etgar Agricultural Machines. Независимо дали чушките се засаждат на повдигнати лехи или на равна земя, машината за пипер постига оптимално прибиране на зеленчука. Конкретно, пиперо-събиращият агрегат Yung?Etgar с капацитет на бункера 2 т е снабден със специално изработен за целта подбирач (хедер). Прибиращият механизъм е с гофрирани каучукови „пръсти“, които точно отделят качествения добив от негодни и счупени чушки, остатъка от листа, стъбла и др.
Самоходът Yung-Etgar е с висок капацитет. Хедерът автоматично контролира дълбочината, на която работи ефективно. В него има и устройство (въртящ се диск) за адаптиране към тежък режим на работа или на автоматичен за всякакви полеви условия. Опростеният дизайн
оптимизира манипулациите
с прибираните чушки, опростява и електронизира връзките и кабелите, за да намали поддръжката. Той гарантира, че деликатният продукт не се поврежда по време на процеса на прибиране. Проектиран е за лесна експлоатация и поддръжка. Yung-Etgar е с дължина 11 м, ширина 2,6 м, височина 3,7, междуосие 3,3 м, вътрешен радиус на завиване 3,3 м. При работа с него се осигурява максимална видимост и комфорт за намаляване на умората на оператора и повишена производителност на комбайна. Yung-Etgar прехвърля продукцията в големия бункер, откъдето с шнек от конвейерен тип я товари в ремарке или палети. При цялата сложна теническа манипулация вниманието е насочено върху получаването на максимално количество и качество от реколтата, но с минимални загуби.
Друг много силен представител на семейството на пиперокомбайните е този на световния бранд Oxbo, един от лидерите в производството на техника предназначена за зеленчукарство. Една от новите версии е моделът 2430. С двигател Tier 3 и мощност 170 к.с. и с бункер 4,5 т. той е част от следващо поколение поливалентни комбайни за много култури. Прибиращият
Oxbo 2430, във вариант за пипер
е с опростен дизайн и съчленено шаси за работа в едни или други култури. Оборудван е с вграден многообемен бункер и работи продуктивно с независим хедер, комбиниран с двустепенен конвейер. Разполага с интегрирана почистваща система, която премахва остатъците при прибиране на продукцията. Чрез мощен вентилатор и с други иновативни приспособления се създава ефективен въздушен поток и се намалява шума. Така при работа с него се осигурява максимална видимост и комфорт за оператора и повишена производителност на комбайна.
Много и различни иновации могат да се отбележат и в конструкцията на комбайна за пипер от ново поколение на компанията Boese, разположена в щата Мичиган. Нейни машини работят на чушкови полета по цял свят. Пиперокомбайнът прибира гарантирано запазена чиста продукция с високо пазарно качество, която се използва и за прясна консумация. Патентованият прибиращ модул е подчертано грижлив към пипера, опазва го в състояние да бъде конкурентен на пазара. Модулът е проектиран и изработен така, че да съответства на специфичната конфигурация на леглото на засаждане на пипера. Boese комбайнът се използва оптимално при опростена поддръжка, което пести ценни ресурси: време, разходи, енергия и решава
успешно проблема за работната ръка
и опазването на структурата на почвата. Това се постига благодарение и на хидростатично задвижване на четирите колела, както и на почистваща система за осигуряване на качеството, сравнимо с това на ръчно набрания пипер. Подобен производствен потенциал имат и двуредовият самоходен пиперокомбайн Pik rite, и комбайнът Guaresi G Pep, с които е възможно да се „обработват“ различни сортове чушки, отглеждани на открито. Те са оценени поради високото качество и чистота на продукта, като са получили одобрението на преработващата промишленост. Те имат универсален характер, използват се за различни зеленчукови култури, но за всяка се поставя съответния хедер.
Има и прикачни пиперокомбайни, какъвто е този на унгарската фирма Hodger, която произвежда и предлага модела FZ 9, двуредов. За него е нужна тракторна тяга в диапазона на 50-те к.с. Той е с работна ширина 1,5 м. Конструкцията му позволява да прибира пипер с работна скорост между 2,5 и 4 км/ч.
У нас с чушкокомбайн не се работи
По света чушки от доста време се берат механизирано с прибиращи машини. Но в България по различни причини подобни технологии не се използват. Но Пенка и Маргарит Стефанови смятат, че поради огромната липса на работна ръка за тях би било много по-добре да се снабдят с такава машина.
Няма универсален пиперокомбайн. Причините са: разнообразието от сортове, височината на растенията, разположението на плодовете върху растението, сроковете на зреене и технологията на отглеждане. Поради това съществуват различни видове машини, със специфични за съответния сорт и технология на отглеждане, хедери. Дейл Маршал, експерт по механично събиране на пипер, е проучил над 270 различни дизайна (модели) на комбайни за пипер, разработени по света.
Коментари