Историята на едно отравяне по време на жътва

Това в най-голяма степен се случва при влажно и горещо време

Жени Владинова

Специалистите знаят, че царевицата „не може да се похвали" с особена устойчивост към плесенните гъби, особено от рода Фузариум.
Лошата новина обаче е, че

гъбите продължават да се размножават

и по време на съхранението на зърното.

А отделяните микотоксини сериозно влошават здравето на кравите. Възможно ли е проблемът да се реши?

Отровните вещества, отделяни от гъбите, се наричат микотоксини. Какъв именно микотоксин се е натрупал в храната зависи от това кога фузариумите са нападнали царевицата - още на полето или по време на съхранението.

Дълго време въздействието на микотоксините върху едрия рогат добитък е било недооценявано. Изхождало се е от факта, че микотоксините се преработват и разпадат в търбуха. Действително това се случва с някои съединения. Но например зеараленонът в търбуха се разпада на алфа- и бета-зеараленон, които усилват токсичното действие.

Други токсини в търбуха имат антибиотично действие и нарушават микрофлората в стомаха. А за действието на някои микотоксини все още няма категорични сведения. Причината за недостатъчната информация е в огромното разнообразие на плесенните гъби, които синтезират микотоксини.

Според Йохана Финк-Гремелс от Университета Утрехт, Холандия,

повече или по-малко изучените микотоксини са 60.

Как те влияят на кравите. Основните проблеми са:

* намалява консумацията на храна;

* нарушават се репродуктивните функции;

* оксидативен стрес и намаляване на имунитета;

* нарушаване на функциите на черния дроб, стомаха и бъбреците.

Специалистите напомнят на фермерите за условията за образуването на микотоксините:

1) стрес при растенията: ниското плодородие, вредителите, сушата или екстремалната влажност, екстремални температурни колебания, болести;

2) стрес по време на прибирането на реколтата: прекаленото забавяне с прибирането на реколтата, прекалената суша по време на прибирането, бавно запълване на силозите;

3) стрес при силажирането: постъпване на въздух в резултат на недостатъчно уплътняване на зърното или нехерметизирани бункери, ниско качество на ферментация, високо рН, недостатъчна млечна киселина;

4) условия на съхраняване на храната: бавно придвижване по фронта на изгребване на храната от силозите; прекалено голяма площ, от която се взема храната; прекалено големи промеждутъци между времето на вземане на храната и храненето на животните; замърсявания на храната и при техниката на вземане на фуражите.

Но най-важното е, че микотоксините, които се синтезират от

гъбите от рода Fusarium, нападат и поразяват растенията още на полето.

Това са дезоксиниваленон (ДОН) и зеараленон. Последните изследвания показват, че следи от тези микотоксини се откриват в месото и млякото на животните. Освен това те оказват влияние и върху здравето на преживните животни. И за двата микотоксина не са установени пределно допустими концентрации, но съществуват препоръки.

Рискът от зараза на силажираните фуражи е голям, защото плесенните гъби след жътвата отиват директно в хранилището. За да се предотврати разпространението на спорите на Aspergillus и Penicillium, трябва да се вземат мерки още по време на прибирането на реколтата и силажирането.

Например:

* Сухото вещество при окосената и прибрана трева трябва да е около 23-25 на сто, а при царевицата - 58-60%;

* Енергийната стойност трябва да е на ниво 6,4 МДж/кг сухо вещество, а вплътняването - до 230 кг сухо вещество/куб. м.

Това са параметрите, при които процесите на ферментация в силозите са в норма. Разбира се, всичко това е в сила, когато изходната суровина не е силно заразена.

Но практиката показва, че

по време на жътвата има голяма

инвазия на гъби в силажираните суровини.

И това в най-голяма степен се случва при влажно и топло време.

Другите фактори, които също така оказват влияние, са:

* замърсяването на прибираната реколта и

* степента на узряване на зърното.

Гъбите са аероби и се нуждаят от кислород, за да се размножават. Ако в началото на ферментацията, под покритието на силозните траншеи се прави "газов купол", фермерите могат да бъдат сигурни, че ферментационните процеси протичат в анаеробни условия. А те са неблагоприятни за размножаването на гъбите. За да се избегне размножаването на гъбите във вече запълнените траншеи, трябва да се следи гладкият срез, напомнят специалистите. Грайферните фронтални товарачи разрохкват повърхността и вкарват въздух в силоза, т.е.

създават се условия

гъбите да се размножават.

По-"чиста" работа осигурява техниката с навесна фреза и фуражосмесители с товарен механизъм и система за нарязване на балите. Освен това, при определянето на ширината на траншеите, трябва да се отчита дневната консумация на фуражи. Така ще се осигури ритмичното и постепенно придвижване по траншеята. Развалянето на силажа става заради твърде малките количества, които се вземат от силозите.

Плесени могат да бъдат открити и във фуражи, които при преглед не показват признаци на разваляне. В тези случаи заразяването е ниско. Изследванията показват, че в царевичния силаж преобладава Penicillium roqueforte. Също така е разпространен Aspergillus fumigatus, а Monascus ruber се среща по-скоро в тревните силажи.

Как се диагностицира отравянето

Да се определи видът на микотоксините в силажа не е лесно - обяснява Йохана Финк-Гремелс. Защото гъбите, преминавайки през различни етапи от жизнения си цикъл, в различните стадии отделят различни токсини. Ето защо резултатите от анализите са "моментна снимка" при вземане на пробата. Докато станат готови резултатите от анализа, те вече не отговарят на реалната картина. Освен това в резултатите ще се отчетат само плесенните гъби в КОЕ (показател за образуващите колонии бактерии в 1 мл хранителна среда).

Трудно е и диагностицирането на микотоксините, тъй като симптомите не са специфични и могат да възникнат и по други причини. Например намаляването на репродуктивните качества може да е предизвикано от множество фактори.

Еднозначен тест не съществува - възможно е единствено по пътя на изключването да се елиминират различните фактори. Острите микотоксикози са рядко срещани. Но хроничните водят до много различни нарушения във функциите на търбуха и увеличаване на инфекциозните заболявания.

Предположение за съществуваща микотоксикоза може да има и тогава, когато животното не реагира на традиционните средства за лечение. Затова при подозрение, че едни или други симптоми са предизвикани от микотоксини, животните трябва да започнат да се хранят с адсорбенти, съветват специалистите. И да се следи дали състоянието ще се подобри. Разбира се, за да може да се отчете резултат, трябва да мине време.

Изводите:

Микотоксините оказват негативно въздействие върху едрия рогат добитък. Тяхното действие може да има неспецифични симптоми, които не позволяват да се направи еднозначно извод за съществуване на микотоксикоза.

Приемането на адсорбенти дава добри резултати. Но изисква време. Много по-лесно е да се вземат мерки за избягване на гъбните зарази както на полето, така и по-късно, при съхранението на фуражите.

Биомаркери на микотоксините

Под ръководството на Йохана Финк-Гремелс са направени редица опити с използването на адсорбенти. От три стада били избрани болни крави, които не реагирали на традиционното лечение.

Ветеринарите предполагали, че става дума за микотоксикоза. Животните били изтощени, проявявали признаци на заболяване на дихателната система и копитата, съдържанието на соматични клетки в млякото било високо, имало признаци на мастит. Във фуражите е открит ДОН, а така също рокфортин, патулин и глиотоксин. В началото на експериментите са взети проби от кръвта и черния дроб на животните. След 14 дни отново е взета проба от кръв, а след 56 дни - проби от кръв и черен дроб. Целта е с помощта на три биомаркера да се провери дали адсорбентът (микосорб) влияе на състоянието на животните.

Клинична картина: Съдържанието на билирубин се увеличава при разрушаването на клетките в кръвта. Високите показатели свидетелстват за увреждане на черния дроб. За 8 седмици прилагане на адсорбента стойностите на билирубина намаляват. Но подобрението е започнало едва 2 седмици след началото на приема на приема на адсорбент. Същата била картината и при съдържанието на глутатионпероксидаза - маркер за състоянието на имунната система, и на ТЕАС (Trolox Equivalent Antioxidant Capacity - тролокс-еквивалент на антиоксидантните способности), който отразява активността на антиоксидантите. След хранене с адсорбенти нивото на тези параметри в пробите са намалели.

От всичко това може да се направи извод, че симптомите, проявени при животните, са именно в резултат на микотоксини. Показателите на билирубина и глутатионпероксидаза, въпреки използването на адсорбент, продължили да се влошават. А подобрение, настъпило едва след 8 седмици. Иначе казано, трябва да се прояви търпение и да се знае, че при болестите с неизяснена етиология, лечението е трудно.

Изучените микотоксини са 60. Наличието им във фуражите намалява консумацията на храна, нарушават се репродуктивните функции, води до оксидативен стрес и намаляване на имунитета, нарушаване на функциите на черния дроб, стомаха и бъбреците.