При нашите климатични условия главестото зеле може да се отглежда за ранно, средно ранно и късно производство. У нас най-широко застъпено е есенното производство на зеле.

Късното главесто зеле се отглежда като втора култура, обикновено след ранни пролетници (грах, ранни картофи, ранни моркови и др.). Продължителността на вегетационния период при есенните сортове зеле е 160-170 дни (с производството на разсад).

Подходящи сортове

бяло зеле за есенно производство са: Балкан, Ликоришко бяло 7, Кьосе 17, Дъбленско 5, Рекорд, Средец. От червените сортове са подходящи Пазарджишко подобрено, Топаз и др..

Главестото зеле се отглежда чрез разсад. Разсадът трябва да е с височина 14-15 см, с добре развита коренова система, с 4-5 същински листа. Преди разсаждане връхната част на листата и корените на растенията се съкращават. Оптималният срок за засаждане на зеле за късно производство е през второто десетдневие на юли.

Главесто зеле се развива добре на дълбоки, добре аерирани глинесто-песъчливи почви с неутрална реакция.

Важно условиe за получаване на високи добиви от късното зеле е прилагане на добра агротехника. Зелето проявява непоносимост към себе си и към културите от същото семейство. На дадена площ то трябва да се отглежда след 4-5 години.

След прибиране на предшественика площите, предназначени за късно производство на зеле, се наторяват, изорават на дълбочина 20-25, култивират и профилират. Торовите норми трябва да бъдат съобразени с тези на предшественика. Главестото зеле реагира много добре на торене с оборски тор (2-3т/ дка).

Късното зеле, в зависимост от възможностите за напояване, се засажда на редове и бразди. При напояване чрез дъждуване зелето се засажда на редове (80см между редовете и 50-60см между растенията в реда). При гравитачно напояване предварително се оформят бразди (при разстояние 80см между браздите и 40-60см между растенията в реда). Често се практикува засаждане в триредови лехи при разстояние между лехите 80-90см, между редовете - 60-70см, между растенията - 50см. Разсадът се засажда на дълбочина до първия същински лист и след това полива.

Грижите

при отглеждане на главесто зеле включват; поливане, окопаване (през вегетацията 3-4 пъти), растителнозащитни пръскания, подхранване с минерални торове. Подхранването с минерални торове се препоръчва в началото на вегетацията (10-15 кг/дка амониева селитра) и при завиване на зелките (10-15 кг/дка амониева селитра, 15-20 кг/дка суперфосфат).

Зелето е култура с високи изисквания към влагата в почвата. Оптималната почвена влага за развитието е 80% от ППВ (Пределна Полска Влагоемност). През периода от засаждане до формиране на зелките се налагат чести поливки, през 7-10дни. Поливането се прекратява след формиране на зелките.

Късното зеле се напада от редица

болести и вредители

Най-опасната болест по зелето е маната. Тя се причинява се от гъбата Peronospora parasitica. Условия за развитие на мана по зелето се създават при чести валежи и висока атмосферна влажност. Признаците на мана са хлоротични до сиви хлътнали петна по листата на зелето покрити със спори. Нападнатите от патогена тъкани по-късно пригарят. Гъбата прониква във вътрешността на зелките и причинява гниене.

Борбата с маната по зелето трябва да започне при поява на първите признаци с някои от посочените фунгициди: инфинито СК – 0,15%, азака – 0,1%, Бордо Микс 20 ВП – 0,3%, Голбекс – 0,25%, Зокис 250 ЦК – 0,1%, енервин ЦК – 0,12%, капър кий флоу – 0,2%, корсейт 60 ВГ – 0,02%, ридомил голд Р ВГ– 0,5%, ревус 250 СК – 0,06% и др..Към фунгицидния разтвор трябва да се прибави прилепител.

Късното главесто зеле се напада от много вредители; зелева листна въшка, зелева, бълха, зелев молец, гъсениците на зелевата пеперуда, зелевата нощенка. Въшките смучат сок от листата, зелевите бълхи изгризват листата на зелето и те изглеждат като надупчени, гъсениците на зелевата нощенка скелетират листата, а по-късно се вгризват в зелките и правят ходове. Гъсениците на зелевата пеперуда могат да унищожат напълно листната маса на растенията.

За борба с посочените неприятели по зелето са подходящи следните инсектициди: авант 150 ЕК – 0, 017%, алтакор 35 ВГ – 0,01%, вазтак нов 100 ЕК – 0,01%, децис 100 ЕК– 0,01%, дека – 0,03%, карате зеон 5 КС – 0,015%, мовенто 100 СК – 0,05%, сиванто прайм – 0,06%, цитрин макс – 0,005, конфидор енержи – 0,06%и др. Към инсектицидния разтвор трябва да се прибави прилепител.
Реколтата от късното зеле се прибира през октомври и ноември, преди настъпване на есенните студове. След прибиране на реколтата растителните остатъци трябва задължително да се унищожат, а с тях – и голяма част зимуващите патогени и вредителите..

Главестото зеле е една от масово консумираните зеленчукови култури. То е изключително полезно,

съдържа много аминокиселини, витамини

(от група А, B, С, P), микро и макро елементи (калций, калий, фосфор, манган, магнезий, сяра). По съдържание на витамин С зелето превъзхожда лимона. Бялото зеле намира приложение в народната медицина (сокът му е с доказан бактерициден ефект).
.