21° C, ясно небе
Земеделските производители са притеснени за реализацията на зърното, тъй като цените се сринаха
В разгара на жътвата сме. Тази година кампанията по прибирането на реколтата ще продължи по-дълго от обичайното. Още в началото на юни в някои части на Южна България, както и около Бургаско стартира жътвата на ечемика, но и на пшеницата. Захладняването и дъждовете след това поотложиха кампанията, която, макар и с по-бавни темпове, продължи в цялата страна.
В момента се жъне усилено, като от някои полета зърното вече е прибрано и поставено за съхранение или реализирано, при сделките на зелено, а на други – комбайните тепърва влизат в тях.
Докато кампанията не приключи напълно не може да се говори за официални добиви и качество на зърното. Това, което споделят повечето земеделски производители от различни райони на страната, е, че през настоящия сезон ще имаме една много добра реколта. Като и дума не може да става да я сравняваме с предходната година, когато на отделни места се получиха изключително ниски добиви. Да припомним Добруджа, където на някои полета добивите бяха дори под 100 кг/дка.
Реколта 2020/2021 обаче, както казахме, се очертава да е сред успешните. Разбира се, ясно е, че ще има доста различия в добивите както в отделните райони, така и в съседните полета.
Засега очакванията са за средни добиви около 500-600 кг/дка
Макар че през есента кампанията стартира трудно, отново заради сухите условия, впоследствие ситуацията се нормализира. Късно поникналите посеви, където липсваше почвена влага, а също така и полетата, на които се зася по-късно, наваксаха в развитието си. Това стана благодарение на меката зима, както и на влагата, осигурена от дъждовете и малкото сняг.
В края на зимата – началото на пролетта повечето посеви в страната бяха в сравнително добро състояние, без измръзвания или сериозни поражения след студените месеци. Последвалата влажна и хладна пролет осигури много добро развитие на посевите, като благодарение на обилните дъждове и най-изоставащите полета наваксаха в развитието си.
Повечето земеделски производители успяха да подхранят посевите си, за да
гарантират добро развитие на потенциала на сортовете,
които са избрали да отглеждат в стопанствата си. Много от тях споделят, че задължително внасят и листни торове, най-често те се комбинация от микроелементи и аминокиселини, както и други биологично активни вещества, които допълнително осигуряват на културните растения много по-балансирано меню. Тази година фермерите подходиха много по-разумно, като съобразиха торенето с климатичните условия през периода. Много от тях преминаха и на неколкократно внасяне на торовете, което позволява по-голяма гъвкавост в решенията и никаква или минимална загуба на хранителни елементи. Да припомним отново миналия сезон, когато вследствие на недалновидни решения – внасяне на торове при неподходящи условия, се стигна до допълнително стресиране на растенията, които и без това бяха в лошо състояние. На места имаше преждевременно подгаряне на посевите и много ниски добиви.
Тази година нямаше подобни проблеми. От една страна условията не бяха такива, а от друга – явно от грешките се извличат поуки.
Какво може да се каже за здравното състояние на посевите? Въпреки променливите климатични условия земеделските производители успяха да се справят с вредителите. Появата на икономически важните болести се стопира още в началото. Прави впечатление, че през последните години не се наблюдават сериозни проблеми, свързани с болести или неприятели. Спомняме си, че в предходни, ако не всяка, то през няколко, имаше сериозни проблеми с някои болести, като на места се стигаше до сериозно редуциране на добива. Това е показателно, че по отношение на
растителната защита е постигнато едно много добро ниво
То се дължи от една страна на много добрия здравен статус на пшеничните сортове, а от друга – на ефективните технологии, които предлагат компаниите от химическата индустрия.
Но да се върнем на жътвата, която поражда много въпроси, не само за добивите, но и за реализацията на зърното, както и за финансовите резултати, които отчитат земеделските производители.
Приключихме жътвата на пшеницата в средата на миналата седмица, споделя Ангел Вукодинов. Традиционно стартирахме кампанията с ечемика в края на юни. Тази години започнахме с няколко дни по-късно, но това не е проблем, не може да говорим за закъснение. Имахме прекъсвания, тъй като междувременно прибрахме рапицата, както и някои междинни култури, които отглеждаме във връзка с технологията на нулева или минимална обработка, която от няколко години прилагаме в стопанството ни. Мога да кажа накратко, че имахме една сравнително добра година. Но това е откъм производство, очертава се реализацията да е доста проблемна.
В стопанството на Ангел Вукодинов и тази година добивите от пшеница са много шарени. Земите, които фермерът стопанисва, са доста различна категория, някои от тях и доста непродуктивни. Въпреки това благодарение на технологиите, които прилага, както и на многото работа, естествено, той
ежегодно има едни сравнително добри резултати
Смятам, че добивите са съвкупност от много фактори, казва агробизнесменът. В последните години много се подобриха технологиите на отглеждане на културите, селекцията на семена е на изключително ниво, както и растителнозащитните практики, торенето и т.н., а всички тези фактори предопределят производството да е на по-високо ниво, съответно добивите да са по-добри. Знаете, че ние обработваме земи, които не са от най-продуктивните, затова и добивите ни са различни. Все пак осреднени са 450-550 кг/дка. Масово от различните полетата прибирахме между 400-500 кг/дка, при по-добрите – 500-600 кг/дка, а от най-добрите – и над 700 кг/дка.
Добивите в стопанството на Ангел Вукодинов се доближават до миналогодишните. Да припомним, че в някои райони на Южна България миналият сезон бе сред най-успешните както като цяло за страната, така и
рекордни за региона през последните десетилетия
На високи добиви се радват производителите от Централна Северна България.
Започнахме жътвата последния ден на юни и приключихме в средата на юли, ожънахме за две седмици, разказва Светла Стоянова. Имаме фантастични добиви от всичките 12 000 декара, на които бяхме засели пшеница. Разбира се, има разлика при отделните сортове. Мисля, че ще достигнем средни добиви от около 900 кг/дка, тъй като още не сме обобщили резултатите. На много полета имаме 900 кг/дка, на единични получихме резултати от 970 кг/дка, а най-високият е 1082 кг/дка.
Агробизнесмен на България на вестник „Български фермер“ за 2018 г. споделя още, че досега никога в практиката си не е получавала толкова високи добиви от пшеница. За съжаление обаче качеството на зърното не е високо – показателите и на глутен, и на протеин са много ниски.
Явно високи добиви и качествено зърно не са много съвместими, казва Светла Стоянова. Миналата година имахме по-ниски добиви, но много качествено зърно, тази е обратно. А по принцип прилагам една и съща технология на отглеждане. Само климатичните условия са различни, но явно те играят много съществена роля.
Да, добивите са добри, на места дори отлични, реколтата се прибира или вече е в силозите. Какво се случва оттук нататък? Дали
фермерите ще съхраняват, или ще реализират зърното,
е друг важен въпрос, който стои на дневен ред.
Засега ще съхранявам пшеницата, продадох малко ечемик, коментира Ангел Вукодинов. Ако буквално допреди няколко дни цените бяха добри, устройваха производителите, сега ситуацията коренно се промени. Цените падат с всеки изминат ден, което вече прилича на спекулация.
Ще съхранявам зърното, знаете от няколко години в нашето стопанство го правим в специални чували, казва Светла Стоянова. Цените в момента са много ниски, няма да продавам докато не достигнат нива, които да ме удовлетворяват.
Само за два дни, в периода 30 юни – 1 юли, цената на пшеницата е спаднала с близо 30 лева на тон. И докато продажбите на зелено са сключени на цени от 380-390 лв./т, то сега купувачите предлагат 320-340 лв./т. Според анализаторите е възможно цените да се понижат още.
С тези цени трудно ще се вържат сметките,
ще кажат повечето земеделски производители. В последната година производствените разходи скочиха драстично. Много високи са например разходите за торове. Ако за миналия сезон фермерите са плащали около 300 лева за един тон амониева селитра, този ще дадат 560 лева. Увеличението при фосфорните торове е още по-драстично, почти двойно – между 500-600 лв./т през миналия сезон, за този – 1000-1100 лв./т. Да не забравяме и продуктите за растителна защита, горива, обслужване на техника, ренти, заплати и т.н. Всички производствени разходи растат, докато цените остават на сравнително постоянни нива или падат. Затова все по-трудно ще се връзват сметките. А това поражда сериозни притеснения както за реализиране на тазгодишната реколта, така и за следващия производствен сезон, който ще започне съвсем скоро.
Коментари