“Отровата е във всичко, и няма нищо без отрова. Дозата я прави отрова или лекарство." Думите са на известен професор от далечното минало. А темата напълно се припокрива с героите на тази страница.
Красиво цвете или опасен плевел са растенията, които ще опишем, преценете вие. Ако успявате да контролирате популацията на изброените растения и ги харесвате в двора си, ще се радваме да споделите опита си с нас.
Синеочката превзема двора за по-малко от сезон
Commelina communis се смята за инвазивна в няколко държави. Растението произхожда от Азия. Там се отглежда като култура с медицинска и хранителна цел. От цветовете ѝ се добива синьо багрило. Комелината се използва и в научните среди при опити с насекоми-опрашители и като растение, което извлича тежки метали от почвата.
Синеочката се появява от нищото. Разпространява се чрез семена в почвата или чрез птиците. Семената поникват за 4-5 седмици при температура около 20 градуса. Растенията израстват бързо, като стъблата достигат дължина от 20 до 100 см.
Всяко възелче е способно да развие корени при допир с почва. Така комелината превзема бързо площи. Цветчетата са дребни, с две сини венчелистчета и едно бяло, значително по-малко от другите две. Отварят се само през деня, а до вечерта вече са прецъфтели. Тоест естетическата потребност от това растение не е оправдана. Всяко цветче оформя семенна кутийка с 2 семенца.
Комелината се развива най-добре във влажни зони и сравнително сенчести местообитания. Настани ли се веднъж, борбата с нея е доста трудна. Пълното изчистване на площта не е гарантирано дори при употреба на препарати или механична борба.
Цимбаларията може да оцелее навсякъде
Cymbalaria muralis е нежно растение с изумителни способности за оцеляване. Стъбълцата са тънки, наподобяващи прежда в розово-лилав цвят. Всяко възелче образува корени при допир с почва. Листата са подобни на бръшлян, зелени отгоре и лилави отдолу. Цветчетата са дребни, двуустни, с жълт център.
При опрашване образуват семенца, които се разпространяват на принципа на автохорията (при узряване семенната кутийка се разпуква и изхвърля семената далеч от майчиното растение). Самите семенца са снабдени с приспособление, което им помага да се вмъкват в пукнатини и процепи.
Цимбаларията е многогодишна и издържа до -15 градуса. При евентуални повреди или загиване при по-ниски температури се възстановява чрез множеството семена.
Цимбаларията не е супер агресивна. Освен това се е приспособила да оцелява в условия на камениста, бедна и суха почва, където малко други растения биха се справили. Тя е прекрасно допълнение между фугите на каменни зидове или във висящи кошници и сандъчета. Дори без грижи стъблата на това растение могат да достигнат над метър. Растежът е в посока нагоре или надолу в зависимост от условията. Цимбаларията се посещава от много насекоми, заради нектара ѝ. Дали плюсовете на растението са повече от минусите, преценете вие. Все пак внимавайте да не превземе двора.
Японската фалопия пропуква бетон
Японската фалопия е обявена за агресивен инвазивен вид в много държави. Дори у нас се води борба с нея. Растението идва отново от Азия. Там младите части от него се използват за храна или лекарство.
Младите стъбла наподобяват аспержи, но са много кисели. Консумират се след накисване или попарване. От тях се прави туршия. Не препоръчваме обаче да консумирате фалопия!
Правени са и опити да се добива биогориво, но са се оказали икономически неизгодни.
Фалопията е бързоприспособяващо се тревисто растение от семейството на лапада. Многогодишна е и развива мощно коренище. Стъблата са кухи, наподобяват бамбуковите. Листата са големи, сърцевидни. Цветовете са разположени доста атрактивно в съцветия почти по цялата дължина на стъблата. Семената са снабдени с парашутчета за разпространение чрез вятъра.
Чрез мощното си коренище японската фалопия пропуква бетон и е в състояние да разруши всичко по пътя си. Освен това превзема ареалите на естествени видове на нашата флора.
Все по-често се появява в междублокови пространства, край пътищата и в личните дворове. Успехът на растението се дължи на лесното приспособяване към различни типове почви и условия.
Може би единственият плюс на фалопията е, че цъфти независимо от условията. В години с оскъдна паша за пчелите цветовете ѝ са спасение и за насекомите и за пчеларите. Този факт не е доказан у нас.
Борбата с японската фалопия се провежда много трудно. Употребата на на химични препарати е неизбежна. Дори механичното изкореняване не дава гаранция, че няма да се възстанови през следващия сезон. Въпреки атрактивния вид на растението, то се смята за разрушително. Затова не се колебайте и още с първото съмнение, че расте в двора ви, го изкоренете.
В зависимост от конкретните условия в различните райони много растения могат да придобият инвазивен характер. Колкото и да не ви се вярва, дори опунцията от предишен материал е склонна да превзема площи. В това число влизат и растения, които сме свикнали да отглеждаме заради естетиката на цветовете или листата им - калдъръмчето, мирабилисът, аквилегията, бръшлянът, орловите нокти, декоративната лоза, някои плевели и т.н.
Дали дадено растение е агресивно, инвазивно или просто досадно, не определяме ние. ЕК е приела списък с инвазивни и потенциално инвазивни видове за територията на Европа. В него влизат не само растения, а и животни и влечуги, както и насекоми и гъби.
Списъкът може да се намери на сайта на ЕК, а видовете включени в него не могат да бъдат умишлено отглеждани, транспортирани, възпроизвеждани или освобождавани в природата.
В България за инвазивни са определени 50 вида папратови и семенни растения, 30 вида животни и 20 вида гъби по информация на Изпълнителната агенция по околна среда.
Коментари