Градинарство в столичната "Дружба"

06 септември 2018
Растениевъдство
0
4374
1 2 3 4 5
 

Правят го Никола Бончев и съмишленици върху малко над 6 декара

Гергана Младенова

В повечето развити страни се практикува и градско земеделие. Усвоените и пригодени за отглеждане на растения площи са не само на кота нула, но и върху покривните и фасадни повърхности. И, както вече писахме неотдавна, ако там обществото е прегърнало идеята за производство на храна в рамките на града (било то с научна, образователна или продоволствена цел), то у нас положението не е точно такова.

Има ли бъдеще градското градинарство в България? Или сме толкова закоравели да смятаме, че мястото на няколко корена домати е на село, но не и в големия град? По-добре ли е да пазаруваме от големите търговски вериги вносна храна, която всъщност можем да произвеждаме сами? Отговорите на тези и още много други въпроси предстои да намерим първо в себе си и за себе си. Примери, от които да черпим идеи и вдъхновение има. Един такъв откривам в столичен квартал.

В ж. к. "Дружба" върху площ малко над 6 декара Никола Бончев и съмишленици създават "Градина за Дружба" през 2015 г. Площта е предоставена от Общинско дружество "Пазари Юг" и с любезното съдействие на Хранкооп, Фермерски пазари. Пред градинката ме посреща Никола (със сламена шапка и гащеризон като типичен фермер). Той е семеен мъж на 37 години, от София, историк по образование и е един от основоположниците на идеята за градско градинарство в столицата. Разказва ми какво представлява "Градина за Дружба", как се е стигнало до нея и на какъв принцип се работи.

Оказва се, че млади и стари хоби градинари отглеждат малко плодове и повече зеленчуци върху 1/3 от предоставената им площ (т.е., има място за още градинки и нови членове). Първите две години от съществуването на градината всички работят заедно, а после си разделят продукцията. Учудващо, никой не искал да взема дела си, затова предприемат друга тактика.

Днес градинките са 33, като най-малката е разположена само на 10 кв. м, а най-голямата на около 300 в. м. Никола казва, че всеки има свободата да отглежда каквото си иска (стига да не е забранено от закона) и да работи, когато и както си поиска. Допълва, че с неговата градинка от около 150 кв. м задоволява над 60% от нуждите на семейството си за прясна и чиста храна през сезона.

Набези от външни лица няма, може би защото имотът се охранява и е ограден. Водата идва от кладенец. Не плащат за нея, но са готови и искат да го правят, както и за всичко останало, което е необходимо, за да се развива и поддържа градинарството. Тук ще вмъкна, че градинарите нямат и никога не са имали намерение да кандидатстват за каквото и да било финансиране по европейски, национални, корпоративни или други програми. Получават дарения от време на време. До момента в касичката им има около 170 лв. за 2 сезона. Пари се събират от членовете на градината в редките случаи, когато е необходим нов маркуч, бидон за вода или лопати. Сумата зависи от покупката и е пряко свързана с размерите на индивидуалните градинки.

Питам Никола какво според него трябва да се случи, за да се популяризира идеята за градско градинарство у нас и конкретно в София, а той ми отговаря:

Софийска община трябва да запише в наредбите си и в закона за зелените площи, че градското земеделие се признава като форма и на озеленяване, и на спорт, и на хоби, ако щете... Съответно терените и площите подходящи за тази дейност (от картата на Визия за София и не само) да се отдават на хората, които искат да ги ползват. Как ще се случи и дали Столична община да ги отдава пряко, или чрез посредник, е без значение. Във Виена например, общината се занимава с това, а в други градини някое НПО поддържа дейността. И в никакъв случай не призовавам общината да дава пари за изграждане или друго. Най-много за една ограда или кладенец. Зависи от конкретния случай. За нас в момента е важно да подпишем договор със Столична община за безвъзмездно ползване на имота за срок от 5 години за начало.

- Каква е причината от столична община да не ви отдават имота?

- Икономическа ефективност. Трябва да мине през комисия, която да реши дали има икономическа ефективност от имота, а после да мине и на гласуване през Столичен общински съвет. Предложението, теренът да ни бъде отдаден за социални дейности по чл. 14, ал. 6 от Закона за общинската собственост, тепърва ще бъде внесено за разглеждане в СОС. До момента, 4 години, никой от СОС не е проявил интерес да повдигне темата за обсъждане и да се ангажира с нея. Въпреки много срещи, всичкото беше само едно добро пожелание и "подкрепа" от общината.

Чл.14, ал.6 от Закона за общинската собственост гласи: "С решение на общинския съвет имоти по ал. 1 могат да се отдават под наем без търг или конкурс за здравни, образователни и социални дейности за задоволяване на съответните нужди на населението, както и на юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в обществена полза, по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2."

В същото време в стратегията за развитие на София - област е заложено следното:

"Областната стратегия на област София-град се фокусира върху най-важните теми, които имат значение за цялата територия на областта, които са и в основата на Европейската кохезионна политика, а именно:

Икономическо развитие, конкурентоспособност, създаване на работни места и преодоляване на икономическите различия;

Социално развитие, равнопоставеност и приобщаване на социални групи в уязвимо положение;

Опазване, възстановяване и развитие на околната среда, в най-широкия смисъл на това понятие, за преодоляване на дисбаланса в пространственото развитие и в жизнения стандарт.

Колко ли е широк "най-широкият смисъл на понятието" посочено по-горе, щом до момента не включва безвъзмездното отдаване на пустеещ имот за дейност като градско градинарство? А постъпките са направени и са проведени поредица от разговори.

Факт е, че "Градина за Дружба" функционира на доброволен принцип, не е НПО, не иска финансиране, не работи с комерсиална цел. Последните две теми, заложени в стратегията, са налице там. Защото освен че възстановяват и развиват един запустял иначе терен, подпомагат и друга инициатива. А именно: храна, а не война (самоорганизирана инициатива за приготвяне и споделяне на сготвена храна и облекло с хора в нужда, за поддържане на общностна градска градина, солидарна баня, групи за взаимопомощ по специфични проблеми).

От тази година "Храна, а не война" отглеждат своя градинка в "Дружба". Освен всички други ползи градината "приобщава социални групи в уязвимо положение".

Градинарството не е само да ровиш в пръстта или пък да се бълват тонове пластмасова продукция от единица площ. То сплотява обществото. Организацията в градината го доказва. А фактът, че някои от градинарите идват от другия край на София, за да го правят говори много.

В Градина за Дружба се отглежда всичко - домати, краставици, тикви, фасул, царевица, картофи, нетрадиционни за нашата кухня зеленчуци, малко тютюн, малко ягоди, малини, къпини, арония, подправки и дори цветя (за разнообразие). Фитосанитарният фон не е много на ниво. Има плевели, болести по растенията, неприятели, но има и добив. Тоест самата екосистема работи, въпреки намесата на градинарите.

Всъщност най-големият неприятелт се оказват не насекомите, а ято яребици - любители на домати. Никола казва, че годината е лоша заради многото дъждове и за пръв път е прибягнал до употребата на препарати за растителна защита.

В градината има още кошер и компостер, но те не функционират в момента, защото няма кой да се занимава с тях. Ако се намери желаещ ще получи и градинка, стига да иска. Има и иновации в земеделието. Например да работиш седнал или легнал, шегува се Никола и допълва колко е красиво вечер да работиш в градинката си и да гледаш Витоша в далечината.

Има ли бъдеще градското градинарство в България? Определено има! Ще получим ли по-голяма подкрепа и съдействие от общинските власти? Ще почакаме и ще видим. През това време ще търсим други малки фермери в големите градове.

*Име:
* E-Mail:
* Код:
Въведете кода от картинката
* Коментар:
Още от Растениевъдство
2250
0

На демонстративното поле на Порфолио Фарм - Тръстеник, в насажденията на ПК „Зора“ сме приложили две хербицидни комбинации, които са насочени срещу смесен тип заплевеляване в царевица,

2124
0

Рекордни добиви ще отчетат тази година фирмите, предлагащи качествени семена от царевица и слънчоглед. Няма съмнение, че сред лидерите е и Пионер Семена. В опитните парцели на Портфолио Фарм в с.

2313
0

Сеитбата на рапица върви с бързи темпове. Фермери от някои райони на страната споделят, че вече са приключили със засяването на маслодайната култура.

4311
0

Новата сеитбена кампания на есенниците започна, а с нея и предизвикателствата пред фермерите. Често обаче в периода на сеитба климатичните условия не винаги са благоприятни за бързото покълване на

3105
0

До началото на жътвата от есенните посеви се очакваха добри добиви, доближаващи до максималните, получени през 2017 г. Обаче необикновените по честота,

Още от Фермер
54
0

Приберете зеленчуковите култури, подлежащи на осланяване Дукена Жолева агрометеоролог при НИМХ-БАН В началото на следващия седемдневен период агрометеорологичните условия ще се определят от

387
0

„Имаме потенциал за развитие на европейско селско стопанство“, Николай Стефчов, Агробизнесмен на България за 2017 г., управител на фирма „Агритоп“ Когато говорим за успешен бизнес в животновъдството

2988
0

Компанията за управление на поземлени активи “Агрион“ е най-предпочитаната сред фирмите при сделка Близо 870 хил. дка земеделска земя са обявени за продажба през тази есен в България.

288
0

Днес времето ще е слънчево с временни увеличения на облачността. Ще духа слаб до умерен вятър от изток-североизток. Максималните температури ще са между 24 и 29 градуса.

1332
0

Около половината от произведената у нас е с качества за брашна и хляб Алма Давидова Месечният индекс на цените на зърното по ФАО нарасна с 4%, а цените на пшеницата се удвоиха,

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Полицията не може да я открие, британските служби твърдят, че я има Пловдивското село Оризари се оказва предпочитано място за нелегално производство на цигари. Намира се само на 5 км от областния град, има добра инфраструктура и лесно се доставя работна ръка от съседни населени места. “Къде е тази фабрика?

Камериерка в хотел в „Слънчев бряг” се оплака от вербални и физически заплахи от страна на управителката на хотела, в който работела. Огняна Вълканова твърди, че била заплашвана с ножица. Били й отправени и нецензурни обиди. По думите на камериерката скандалът е станал пред очите на много служители в хотела. Тя е подала жалба в полицията.

На 20 септември се навършват 95 години от рождението му През есента на 1938 година футболистите на новоучредения спортен клуб “Спортист” от квартал “Хаджи Димитър” допълват Трета софийска дивизия. Ляво крило в мача с “Фортуна” е русокосият дебютант Стефан Божков (Стевето), роден на 20 септември 1923 година. Син на преселник от Македония.

Отговор:Най-подходящите култури са бобовите, тъй като обогатяват почвата с азот. На същото място може да засеете зелен и зрял фасул, грах, бакла, леща и др.
youtube video
Към галерията с видеа