Фермерите трябва да използват устойчиви на екстремни условия сортове

Не залагайте само на една култура и използвайте устойчиви сортове, съветва Александър Джоунс - ръководител на отдела за околната среда, промените на климата и биоенергията в ООН.

Необичайната топлина и суша, с които европейските държави се сблъскаха през юли и август тази година, значително ще повлияят върху земеделието и бъдещата продукция.

В Германия се очаква най-лошата зърнена реколта за последните сто години. Фермерите вече говорят за загуби на една трета от реколтата от зърнени култури - по-специално царевица и пшеница. Съюзът на германските фермери дори поиска въвеждане на извънредно положение в страната, така че местните фермери да могат да получат компенсации от държавата.

От необичайната топлина, пострадаха и други европейски страни. Дали това ще предизвика недостиг на храна и как земеделските стопани могат да се справят с тази ситуация, отговаря пред Deutsche Welle /DW/ Александър Джоунс

- Изправени сме пред глобалното затопляне, което засяга селското стопанство. Как фермерите се справят с това?

- Земеделските стопани са много затруднени, особено ако топлината идва, когато реколтата все още не е събрана и е в етап на узряване. Най-уязвими в тази ситуация са културите. Ако сте засадили пшеница или царевица и зърното е в земята, абсолютно нищо не можете да направите, за да го предпазите от сушата, освен ако не поливате повече. Но дори и това няма да намали вредното въздействие на метеорологичните условия върху реколтата.

Важно е да се знае, че в такава ситуация е по-добре да засявате такива зърнени култури, които са по-устойчиви на екстремни метеорологични условия. И не бива да се концентрирате само върху една култура - опитайте се да намалите риска от загуба на култури чрез отглеждане на различни видове и сортове.

- Може ли топлината и сушата през следващите десетилетия да доведат до недостиг на храни и глад? В кои региони рискът е особено голям?

- Разбира се, да. Екстремното време може да предизвика недостиг на храна и дори глад. Според оценките на нашата организация 830 милиона души сега са изправени пред недостиг на храна.

В същото време знаем, че светът произвежда достатъчно, за да осигури храна на цялото население на планетата. Има проблем с разпределянето на храната. В допълнение, една трета от нея се губи по време на транспортирането и други междинни процеси.

Занимаваме се с проблема за недостиг на храна, който е свързан и с метеорологичните условия. Промените в климата и високото съдържание на CO2 във въздуха променят и количеството хранителни вещества в продуктите. Например при някои видове зърнени култури делът на протеините, витамините и минералите намалява с 10%. Следователно, важен е въпросът не само за количеството на храната, но и за нейното качество.

- Трябва ли земеделските производители да свикнат с факта, че топлината и сушата могат да станат ежедневна реалност?

- За съжаление, да. Промените в атмосферните условия и екстремните температурни скокове: от много дъждове до суша и студ - това наистина е голям проблем. Ако температурните промени бяха постоянни, ако знаехме със сигурност, че в рамките на глобалното затопляне температурата на въздуха на Земята ще се покачи с два градуса по Целзий и ще спре, можем да се справим с нея. Това е в нашата власт.

Но екстремните метеорологични условия, като например топлината и сушата в Северна Европа и природните бедствия - урагани, цунами, градушка и дъждове, усложняват задачата. Времето за съжаление не може да бъде предсказано с абсолютна точност и неконтролираните промени са голям проблем.

- Но има някои решения с помощта на новите технологии. Защо те не се използват?

- Това е скъпо,а земеделските производители се интересуват от реализиране на печалба. Тази година, поради сушата, те вероятно ще загубят част от парите и ако се обърнем към тях с предложение да инвестираме повече в ново развитие на селското стопанство, те едва ли ще се съгласят с това.

Въпросът е, че земеделските стопани в Европа трябва да са в една и съща позиция и да се гарантират еднакви условия за тях.

Защото ако фермерите в Германия използват определени технологии, а техните съседи в друга държава не правят това, тогава последните стават неконкурентоспособни.

Ние всички трябва да се договорим за определени стандарти, тогава ще си струва да инвестираме (в новите технологии).

- Земеделските производители в някои региони на Германия губят до една четвърт от реколтата си. Повечето от тях могат да използват застрахователни схеми за покриване на тези загуби. Но какво ще се случи, ако земеделските стопани понасят загуби година след година?

- Застрахователните премии ще се увеличат. Това е основният принцип на застраховката: колкото по-висок е рискът, толкова по-високи са премиите.

Но въпросът в даден момент ще бъде дали земеделските производители ще могат да си позволят застраховка? Трябва ли да го правят, ако таксите са непосилно високи? И това е сериозен въпрос, защото някои от тях получават държавна подкрепа в това отношение.

Разбира се, ние се опитваме да подкрепим функционирането на застрахователните системи в развиващите се страни, защото те наистина се нуждаят от тях.

- Секторът на селското стопанство включен ли е в Парижкото споразумение за опазване на климата?

- За съжаление, не. Споразумението от Париж не споменава селското стопанство.

От тогава обаче нещо се е променило. На международната конференция, проведена в Бон миналата година, участниците се съгласиха, че ще работят заедно пет години за приоритетни области в селското стопанство и ще разработят стандарти, които ще бъдат включени в Парижкото споразумение.

- И така, има глобални задачи, които трябва да бъдат решени и не търпят отлагане?

- Да, трябва да ускорим този процес, защото нямаме две десетилетия, за да работим по този въпрос. Наистина трябва да постигнем резултати в продължение на няколко години. В противен случай ще бъде твърде късно...

Източник: dw.com