В този брой главен герой ще бъде ирисът - цветето, кръстено на гръцката богиня на дъгата Айрис. Ирисите са голям род в семейство Перуникови. Наброяват около 300 вида, естествено разпространени в северното полукълбо - Европа, Азия и части от Америка.

Разделени са в две големи групи според формата на цвета. В едната са включени брадатите ириси, които в България наричаме перуники.

Основна разлика между групите е подземният орган на растенията. Перуниките притежават ризома, докато другите ириси водят началото си от луковица.

Някои брадати ириси са национални богатства, кичат гербове, използват се в парфюмерийната промишленост, имат лечебни свойства и колекционерска стойност.

В Ню Джърси се намира музеят на ирисите (Presby Memorial Iris Gardens). В него се отглеждат над 10 000 растения. А най-известната перуникова градина в Европа е Giardino dell'Iris, Флоренция, Италия (на снимката).

Ризомите са скъпи

Но си струва да ги имате в двора или на балкона

Перуники в българските дворове се срещат рядко и то главно стари и високи сортове в лилавата гама. Но това трябва да се промени. Цветето има уникални качества, богато разнообразие от цветове и нюанси, характеризира се с дълголетие, лесно отглеждане и непретенциозност. С правилен подбор на сортове и хибриди е напълно възможно през пролетта и лятото та чак до късната есен да цъфтят перуники в двора. А защо не и в красива кашпа на балкона? Някои сортове се славят и с повторен цъфтеж.

Засадени перуники в контейнери се предлагат изключително рядко в градинските центрове и въобще в търговската мрежа. Причината за това е краткият цъфтеж на индивидуалните растения. След прецъфтяване те стават непродаваеми и търговците, а и производителите ги избягват. Затова масова практика е да се продават само ризомите, подобно на луковици.

Перуниките не са евтини. Една ризома струва между три и десет лева. Говорим за "расови" сортове и хибриди с ценни декоративни качества и невероятни багри (без алено червено). Освен цветовете и размера им, важни характеристики са височината, броят цветове на едно цветоносно стъбло, изискванията и самото представяне на растенията в градината. За повечето представители на перуниките тази цена е напълно приемлива. Особенно като се има предвид, че нямаме родно производство.

Сега е моментът за засаждане

Много е важно то да е правилно

Смятаме, че перуниките са цветя, които садим веднъж и те ще цъфтят години наред. В един момент обаче се получава така, че се развиват само мечовидните листа, а цветовете са рядкост. Освен това в центъра на туфата се оголва грозна дупка. Това се случва, защото младите ризоми се изнасят встрани. Именно те продуцират цветове. Тази особенност налага през 3 до 5 години да се прави подновяване на туфата. Подходящ момент е периодът след прецъфтяване. За повечето сортове перуники той е именно сега.

За да се извади цялото коренище от почвата, се използва права лопата или вила. Подкопаването на ризомите става внимателно и за предпочитане е отдалече и по-дълбоко, за да не се нарани някоя млада ризома. Почвата се почиства от коренището и се пристъпва към разделяне на старите и непродуктивни ризоми от младите и облистени. С нож или ножица се правят гладки отрези. Не бива да се получават смачкване и големи рани. Старите ризоми се изхвърлят, а новите се засаждат на ново място. Преди самото засаждане се съкращава ветрилообразната надземна част на растението. Това е предпазна мярка срещу полягане и изтощаване.

Важно условие за нормално развитие е ризомите да се засаждат така, че част от тях да остане над почвената повърхност. С почва се покриват само малките коренчета. По същия начин се процедира и с купените ризоми. Просто трябва да се виждат над почвата.

Най-подходящото място е на слънце

Достатъчно е почвата да се поддържа умерено влажна

Слънчевото място е най-подходящо за перуниките. Допустимо е леко, частично засенчване, но не и плътна сянка. В такива условия доста често се стига до заболявания, отсъствие на цветове, изтегляне и други неприятни последици.

Неутралната и богата на хумус и хранителни вещества почва е за предпочитане. Задължително условие е добрият дренаж за сортове, които не толерират преовлажняване. Някои перуники обаче могат да се отглеждат близо до или в декоративни езерца и поточета. Пример е Iris pseudacorus, която се среща у нас в диво състояние. Във всички случаи е за предпочитане да не се стига до загниване на ризоми вследствие от преовлажняване на почвата. За добро представяне е достатъчно тя да се поддържа умерено влажна. Кратки засушавания не представляват никакъв проблем.

Информирайте се добре за изискванията на индивидуалните представители. Разумният избор на цвете спрямо изискванията му винаги спестява големи главоболия. Освен тях трябва да се съобразят височината и разстоянията на засаждане. За високите перуники се препоръчват между 30 и 60 см между отделните растения. Гъстото засаждане налага по-често разреждане и подновяване. За мини сортовете разстоянията са значително по-малки. Те могат да се отглеждат и в контейнери заедно с други цветя. След прецъфтяване на цветовете листната маса става страхотно допълнение в миксови контейнери.

Проблем при отглеждане на ириси са някои гъбни заболявания като листни петна, ръжда и гниене на ризомите. При спазване на добра санитарна практика не би трябвало да са опасни.

Богато разнообразие от багри и размери

Брадатите ириси са разделени в няколко групи в зависимост от височината на растенията

1. Миниатюрни джуджета.

Тези малки скъпоценности достигат височина от едва 20 см. За сметка на ниския ръст цветовете са сравнително едри - между 5 и 8 см в диаметър. На едно цветоносно стъбло са разположени 1-2 цвята. Джуджетата цъфтят през пролетта, а има и такива, които цъфтят повторно. (на снимката е сорт Ditto)

2. Стандартни джуджета.

Растенията в тази група достигат височина между 20 и 40 см, а размерът на цвета се запазва. На цветоносните стъбла има по 3-4 цвята. Цъфтежът започва, когато минитата прецъфтяват. Повечето растения в тази група цъфтят веднъж годишно, но има и такива с повторен цъфтеж.

3. Междинните сортове достигат височина между 40 и 70 см.

Цветовете са доста по-едри - 10-13 см в диаметър. На едно цветоносно стъбло има 4-5 цвята. Групата е наречена междинна не само заради височината на растенията в нея, но и заради периода на цъфтеж. Тук разнообразието от сортове и цветове е много голямо, а при повечето се наблюдава повторен цъфтеж. На снимката е I. red zinger - една от малкото перуники в приблизително червен цвят.

4. Към високите перуники са включени може би най-много сортове. Височината им може да варира от 40-50 см до над 70-90 см. Броят цветове на един цветонос е над 6, а размерите им са 10-13 см в диаметър. Цъфтежът е според сортовите особености, но започва от рано напролет и приключва към средата на лятото. И в тази група има представители с повторен цъфтеж. (4-6)

5. Бордюрни перуники с “брада” ВВ(назъбването в центъра на цвета). Надхвърлят 70-90 см височина. По цветоносните стъбла може да има повече от 7 цвята, което значително удължава периода на цъфтеж. При отделните сортове той започва рано през пролетта и продължава до средата на лятото. Това са най-харесваните разновидности на перуниките, защото съчетават количество и едрина на цветовете. Все пак 10-20 см в диаметър никак не са малко.

6. Много високи перуники.

В тази група са растения, които надхвърлят метър. Цветовете на един цветонос са 7 и повече, но са със сравнително малки размери - 6-8 см. Цъфтежът е от началото до края на сезона, като много представители цъфтят повторно.

Перуниките са обект на множество кръстоски. Това гарантира богатство от сортове в различни съчетания от багри и форми на цветовете.