Ако африканската чума по свинете дойде, щетите може да стигнат до 2 млрд. лв.

Нелогично е всеки ловец да бъде придружаван от служител на горското

Промените в ловния закон минаха за няколко дни без дебат, казва Васил Василев председател на Националното ловно-рибарско сдружение – Съюз на ловците и риболовците. С него разговаря Девора Недялкова

- Г-н Василев, защо съюзът на ловците и риболовци се обяви против разрешаването на груповия лов на дива свиня извън предвидените в закона срокове?

- Нещата трябва да бъдат разглеждани от няколко различни аспекта. Първо - начинът, по който беше въведена промяната в законодателството, с което се разреши груповият лов на диви свине през летните месеци. Нямаше дебат, не стана ясно дали това предложение е достатъчно обосновано, дали ще донесе реални ползи.

Поради тази причина излязохме с позиция, която показва какви са рисковете от едно интензивно групово ловуване в този период на годината. Освен че има гъста и буйна дървесно-храстова растителност, в този сезон има много малки животни, които се отглеждат. Не само на дивата свиня, а също на сърната, благородния елен, предстои и брачният сезон. От ловностопанска гледна точка последиците за популациите на другите видове дивеч и рискът за безопасността са изключително сериозни - не само на участниците в ловния излет, а и за всеки, който е в горска територия по време на лова.

- Мотивите за промените са, че с тях ще се противодейства на навлизането на африканската чума по свинете в България.

- Вероятно е така. Говорим за навлизането на африканска чума по свинете вече от близо 2 г. Но практически действия за облекчаване на режима и реда, по който може да се ловуват индивидуално дивите свине, няма. Може би вносителите на промяната са искали да поемат тази инициатива и да намерят решение на проблема. Само че за такова решение е необходим конкретен анализ със задълбочено обсъждане с експерти. Те би следвало да преценят дали негативите може да компенсират позитивите от мярката.

Категорично заявявам, че най-правилният подход от гледна точка на защитата на прирастта на другите видове дивеч и недопускане на инциденти с оръжия и пострадали хора не е този. Има норма в правилника за прилагане на закона, която е императивна - държавното горско или ловно стопанство трябва да осигури длъжностно лице, което да придружава всеки ловец, ловуващ индивидуално дива свиня. А държавата не е в състояние да осигури необходимия брой придружители, така че ловците масово да започнат да ловуват индивидуално.

- Трябва ли да отпадне изискването за придружител длъжностно лице?

- Дива свиня се ловува по линия на индивидуалното ловуване целогодишно. Отпадането на това изискване е една от първите мерки, които би трябвало да предприеме правителството в лицето на Министерството на земеделието, храните и горите и в лицето на Изпълнителната агенция по горите.

Ловците в България са над 130 000, а всички служители в горската система едва ли надвишават 8000 или 10 000. А си имат свои ежедневни задължения. Едва ли държавата е в състояние да осигури повече от 500 служители, които да придружават ловци всеки ден. Това е най-голямата спънка, която възпрепятства намаляването на популацията на дивата свиня. Промяна в тази насока не бе предприета от страна на изпълнителната власт.

А както виждате, законопроектът бе внесен от група народни представители, които може би са се опитали да запълнят вакуума от липса на реакция. Мога само да тълкувам, не знам какви са техните аргументи.

- А каква е функцията на придружителя ?

- Това е нещо, наследено от години. За мен е абсолютно нелогично. Когато човек ловува индивидуално, той може да ловува не само дива свиня, а и сърна, елен лопатар, благороден елен, хищници. В правилника за прилагане на закона, когато човек ловува индивидуално хищници или сърна, не се изисква придружител. Само за дивата свиня, благородния елен и елена лопатар.

За благородния елен и за елена лопатар има логика да има придружител от стопанството, с цел да се направи правилен подбор и точна преценка при отстрел и да се оставят живи най-добрите в генетично отношение животни.

И от тази гледна точка един служител на горското стопанство, който има професионален опит и експертиза, познавайки популацията на животните в региона, би могъл да прецени и да предпази ловеца от евентуална грешка.

При дивата свиня обаче нещата не стоят точно по този начин и за мен е неясно защо това изискване си стои. Неколкократно съм повдигал въпроса, но реакция на държавата няма.

Като член на ловния съвет аз представлявам там тези близо 120 000 български граждани, които ловуват в този най-висш консултативен орган към министъра на земеделието, храните и горите.

- Ловният съвет има правомощията да изготвя и да прави предложения към министъра. За съжаление, нито едно от тези мои предложения, направени във връзка с предстоящото навлизане на африканска чума по свинете, не беше взето под внимание.

- В становището си посочвате, че новите разпоредби в закона трябва да се прецизират. Какво точно?

- Освен прецизирането на текста за придружителя би могло и временно да се разреши индививдуално да ловуват хора, които нямат издадено удостоверение за подборен отстрел в регионите в непосредствена близост да българо-румънската граница. Мярката може да е кризисна, а целта е да мобилизира по-голям брой ловци, които да ловуват индивидуално.

Трябва да съобразим, че в този период на годината там има берачи на плодове, билки, гъби, туристи, горски работници. Самоцелната стрелба в тази намалена видимост, при която зеленината е като стена пред нас, не е безопасна. Ние не виждаме на пет метра от себе си.

Ако държавата имаше дългосрочната визия за справяне с този проблем - например в средата на януари да се позволи допълнително две седмици да се ловува групово, щеше да има много по-добър резултат. В момента дивите свине са в земеделските масиви, където царевицата достига т.нар. восъчна зрялост. Това е предпочитана храна. А групово ловуване не е разрешено в земеделски култури преди тяхното обиране.

- Имаше опит в края на миналата година да се разреши отстрел извън сроковете, но срещна сериозен отпор. Сега промените в закона минаха без дебати. Променили ли са се обществените нагласи според вас?

- Обществото нямаше време да реагира. Не съм толкова добре запознат с парламентарната практика, но не знам дали има подобен пример в законодателството ни - промените минаха за няколко дни. Това не даде възможност за никакъв конструктивен дебат. Надявам се, че това не са опити за прехвърляне на отговорността на държавата върху ловците. За всеки е ясно, че когато навлезе африканската чума по свинете на територията на страната, ще има много случаи, в които ще се наложи умъртвяване на домашни животни.

За тогава никой не коментира колко ще са щетите за икономиката. По моя преценка могат да достигнат 1,5-2 млрд. лв. и тогава за мен ще е неприемливо, ако някой опита да си измие ръцете и каже: “Ние разрешихме лова, а ловците не помогнаха”. Категорично не приемеме подобен подход.

- Какви ще са следващите ви действия, ако промените не бъдат прецизирани?

- Нашата позиция беше официално входирана в президентската институция и в Министерския съвет. Президентът може да наложи вето, ако прецени. Неслучайно сме се насочили и към министър-председателя - той има право на законодателна инициатива.

Ако все пак не бъдем чути, чувствам нагласата на нашите членове, на ловните сдружения, да не се пристъпва към масово групово ловуване, да се бойкотира тази мярка с цел защита на живота и здравето на гражданите и недопускане на щети върху популациите на останалите видове дивеч.

Колкото и да е непознат образът пред обществеността, ловецът в България е изключително добър стопанин на дивеча.

Ние полагаме целогодишни, системни грижи, за да се увеличи дивечовото богатство и да можем да изпълняваме нашата дейност, нашия спорт, нашето хоби. В тази връзка - когато един човек се е грижил за дивеча в своя ловностопански район в продължение на години, отделял е от свободното си време, за да може целогодишно да подхранва дивеча, и то в най-тежките зимни условия, не очаквайте този човек само защото политиците са допуснали грешка, да нарами пушката и безогледно да избива животните, за които до вчера се е грижил.

Българският ловец има висок морал и няма да се поддаде на такава провокация, която няма да доведе до положителен резултат.

- Вече има африканска чума по свинете на 200 км от българската граница, в Румъния. Очаквате ли да дойде заболяването у нас?

- Още преди две години становището на експертите беше категорично и то бе не дали, а кога африканската чума ще навлезе на територията на нашата страна. Шансът да се разпространи заболяването чрез диви животни е много по-малък отколкото да бъде разнесено от човек. Това може да стане чрез дрехи, обувки, автомобили. Такъв пример беше с Чехия, заболяването се прехвърли от Полша, като прескочи Словакия. Това автоматично показва, че тази зараза е пренесена от човек.

Но пред угрозата да навлезе африканската чума, не трябва да се взимат прибързани мерки. Защото освен неминуемо негативните последствия върху популацията от диви свине, ние може да съсипем и популацията на сърната, благородния елен и други видове. Не дай си Боже да да бъдат загубени човешки животи.

- Как ловците могат да разпознаят признаци на тази чума в едно животно?

- Външни белези на практика няма. Измененията са във вътрешните органи - петна и кръвоизливи на черен или бял дроб, далак. Те не е задължително непременно да се дължат на африканска чума. Типично за това заболяване е намиране на мъртви животни в ловностопанските райони, голям брой струпани едно до друго. Защото заболяването се развива мълниеносно, смъртта настъпва изключително бързо.

Ако ловците видят в гората такъв случай, не трябва да се доближават до животните, а незабавно да уведомят отговорните ветеринарни институции.

- Вече бяха изразени опасения, че има по-голям риск освен диви свине да бъдат отстрелвани и други животни, за които сроковете са разични, а разрешителните - по-скъпи?

- Има такава хипотеза. Когато говорим за толкова голяма група от хора - ловците в България са над 130 000, се допуска, че има и такива, които не искат да спазват правилата. В действителност голяма част от ловците, чиито морал и лична етика не позволяват да излязат по това време на годината да ловуват, вероятно възможността за ловуване през юли-август, ще даде възможност на недотам добросъвестни хора, оставени със законен документ в джоба си, да си позволят да направят нарушение. Аз твърдя, че това е по линия на изключенията, не е такъв образът на българския ловец. Надявам се, че министерството няма да допусне подобни практики да остават безнаказани.

- Какви мерки срещу АЧС се вземат в другите държави?

- Разрешава се използването на методи, начини и средства на ловуване, които по принцип не са позволени от закона. Например лов с уреди за нощно виждане, с източници на изкуствена светлина. Ако се използват такива уреди, от оторизирани лица и под контрола на държавата, биха позволили с хирургична точност да бъдат отстрелвани животни, без по никакъв начин да се засегне безопасността на хората и останалия дивеч. Такива мерки не се коментират в България.

- На заседанието на земеделската комисия в парламента на 4 юли, когато са обсъждани промените в закона, взехте отношение по този въпрос?

- На това заседание зам.- министър Атанас Добрев запозна членовете на комисията с мерките, които са планирани за превенцията на това заболяване. Изказах своето мнение, че от гледна точка на създалата се ситуация, министърът трябва да има право да променя срокове за ловуване на определени видове дивеч, каквато законова възможност в момента няма.

Трябва да има професионален поглед и да се действа строго диференцирано там, където има необходимост. Ако на територията на една дружинка популацията на дивата свиня надвишава нормата, която е обявена в момента, може да се приемат стъпки за по-интензивно отстрелване. Но има много райони, в които популацията е много под тази норма и там не е необходимо да се прави абсолютно нищо. Защото освен щетите, които ще понесат дивите свине, ще има загуби за прираста на сърната и благородния елен, чиито малки биха станали жертва на ловните кучета.

- Тези кучета не са ли отговорност на стопаните им?

- Призванието на тези кучета е да открият и да прогонят дивеча. Има ловни кучета, които гонят почти всички видове диви животни, което е проблем. Подготовката и обучението на едно ловно куче изисква години работа. Не е достатъчно да изпълнява команди като УстаниФ или УлегниФ.

- Наскоро бяха предложени промени в закона, според които без право на лов за от 3 до 5 години ще остават ловци, които ловуват неразрешен дивеч или извън срока. Как се процедира с тези, които не са придобили право?

- Освен Закона за лова и опазване на дивеча, който регламентира глобите и санкциите, за бракониерство се носи отговорност и по Наказателния кодекс. Проблемът е малко по-прозаичен. Дали защото затворите са пълни, или хора, които извършват убийство остават на свобода и не понасят ефективно наказание, може би има неглижиране на бракониерството. Масова практика на съдилищата в страната е, когато се образува досъдебно производство за бракониерство, то да бъде прекратявано. Налага се санкция по линия на Закона за лова - акт и наказателно постановление за налагане на глоба. Това не действа дисциплиниращо на извършителите. За съжаление има случаи, когато едни и същи лица са заловявани неколкократно. Налагат се санкции и глоби, но след като те нямат имущество, на практика не плащат нищо и това не ги възпира да извършват нови нарушения. Надявам се, че скоро ще се направи цялостно преразглеждане на НК в тази част - престъпленията срещу гората, дивеча.

- На каква възраст трябва да е една дива свиня, която ще е обект на лов?

- В ловностопанската наука основният процент от дивите свине, които следва да бъдат отстрелвани, са във възрастовата група до две години. Тоест родените през тази година, при откриването на ловния сезон през октомври- ноември, са със значително тегло обикновено между 30 и 50 килограма, а също и родените през миналата година. Малките в момента са много малки, буквално по няколко килограма. И както сме ги виждали по картинки, са с шарена премяна. Практически - колкото и нехуманно да е, тези животни не могат да са обект на отстрел заради високата растителност. В момента е абсолютно безпредметно това.

- До какво би довел отстрелът на майката, която е и водач на стадото?

- Ако бъде отстреляно такова животно, приплодите й ще се лутат и ще се стига до инциденти по пътищата. Вероятно ще има и повече щети по селскотопанските култури, ще се създаде един много по-голям хаос. Когато тя ги води, по презумция ги опазва.

- Над 81 000 прасета е заложено да бъдат остреляни. Как ще се установява на практика броят на избитите глигани?

- Ако броят на отстреляните животни е около тази цифра, можем да предположим, че сме достигнали съответните рамки - около 0,3-0,5 броя на хектар. За целта обаче не е достатъчно само ловците да стрелят. В България има една единствена референтна лаборатория, която може да изследва дивите свине за африканска чума. Това означава, че ако тази седмица са отстреляни 1000 животни, по толкова в събота и неделя, лабораторията трябва да е готова да обработи за 2-3 дни 3000 проби. В толкова горещи дни има риск това месо да не е годно за хората, ще се похаби биологичен ресурс, а има достатъчно гладуващи хора. Тук отново липсва дългосрочната визия и адекватна реакция от страна на държавата. Според мен бе необходимо да се акредитира по една лаборатория във всеки областен град. Областните дирекции по безопаност на храните имат такива лаборатории, но не са акредитирани точно за това изследване, както и за трихинелоза по свинете по ензимен метод. Щеше да е достатъчно държавата в лицето на министерството да осигури финансиране на тези изследвания и те да се извършват мигновено. Сега ще се чака седмици. Дано не се стигне до практиката държавата да не акредитира лаборатории, да трябва да се използват тези от частния сектор и да се плащат безумни пари на частни фирми. Надявам се, че този сценарий ще е само хипотеза в моята глава.

- Държавата обаче вече е предприела конкретни мерки, осигурила е например хладилници, в които да се съхранява месото.

- Това, че е осигурен един хладилник или фризер тип ракла, не е достатъчно. Ако животното е одрано и разфасовано, там ще се съберат две-три животни. Ако обаче се спазват изискванията на агенцията по храните месото да се съхранява във вид на трупно месо, практически не би могло да се съберат две, дори едно животно. За мен е несъстоятелна мярката, която се посочва, че е изпълнена. Никой не си дава сметка, че към всяко едно отстреляно диво животно, трябва да се подхожда като потенциално заразено, докато не излязат резултатите от изследванията. Представете си какво ще стане, ако ловната дружинка отстреля дива свиня, занесе я в този фризер, но той трябва да се намира в населеното място, в селото. Ако животното се окаже заразено или хората по една или друга причина не са спазили изискванията за биосигурност и заразата тръгне по домашните животни, представете си до какъв конфликт би могло да се стигне. Свидетели сме на такъв проблем в момента в Ямболско. Недопустимо е държавата да не действа в цялостен комплекс от мерки, като се опитва да прехвърля отговорности на неправителствени организации, каквито са ловните сдружения.

- Очаквате ли ефективност от обученията за ловците, които държавата вече започна?

- Според мен тези обучения са необходими. Те не трябва да бъдат само в кризисни ситуации, а ежегодни, периодични, за да се поддържат необходимото ниво на знания и умения сред ловците. Те не са ветеринарни лекари. Със своята дейност ние сме първите, които да констатираме наличието на болни или мъртви диви животни и съответно да информираме отговорните институции. Сами по себе си тези обучения докато бъдат възприети от голям брой ловци, няма да донесат необходимата ефективност, която се очаква от БАБХ. Все пак медицина не се учи от един семинар или в рамките на един час. Не може всички специфики и мерки да бъдат запомнени от ловците за толкова кратко време.

CV:

Роден е през 1980 г.

Завършил е специалност “Горско стопанство” в Лесотехническия университет, има магистърска степен по “Ловно и рибно стопанство”

До 2007 г. е в частния сектор, след това работи като експерт в отдел “Лов” в Националното ловно-рибарско сдружение (НЛРС)

Бил е директор на Държавно горско стопанство - Радомир

В периода 2013-2017 г. е главен секретар на НЛРС-СЛРБ

От 2017 г. е председател на НЛРС-СЛРБ

Семеен е, с три деца