Латинското му име е Allium ursinum L.

Той е един от първите предвестници на пролетта. За разлика от останалите си събратя по лютивост е красив и прилича повече на цвете, отколкото на бурен или лук.

Има свежозелени продълговати листа, почти като на момина сълза.

Цветчетата му също приличат на блатно кокиче или на момина сълза, стъблото му е гладко и достига до около 30 см височина.

Расте на сенчести, богати на хумус почви, предимно в широколистни гори. Спокойно може да си го отглеждате и в лехата с цветя в градината.

В народната медицина от стари времена се е използвал едновременно като подправка на ястия и като лечебно средство.

Използва се пресен, когато изсъхне лечебните му свойства изчезват.

Може да използвате левурдата, като подправка, нарязана на ситно в салати, супи, върху картофи, месо и др.

Лечебни приложения:

Няколко капки сок от листата на дивия чесън могат да бъдат благотворен мехлем за трудно зарастващи рани.

В бутилка се слагат нарязани листа от див чесън или луковици, допълва се с домашна ракия и се оставя да престои на слънце 14 дни. След това се приема по една чаена лъжичка, разредена с вода - помага за подобряване на паметта и срещу артериосклероза, безсъние, високо кръвно налягане, виене на свят.

За стомаха и други чревни проблеми пък нарязаните на ситно листа или луковици се заливат с топло мляко, престояват няколко часа, след което се пие по няколко глътки. Отразява се добре при остри и хронични стомашно-чревни разстройства, запек, глисти, хронична кашлица. Пресните листа на дивия чесън пречистват също бъбреците и пикочния мехур и стимулират уринирането.