Все повече цифрови технологии работят за увеличаване на производителността на агробизнеса

Ани Димитрова, по материали от Agrohub

България повтаря траекторията, по която се движи западният свят. И ако някъде нововъведенията са се превърнали в тенденции, рано или късно и българският аграрен сектор ще се адаптира.

Предимството от по-късно приемане на иновациите е, че се прилага вече конфигурирана, ефективно работеща система, без да се преминава през целия път на еволюцията.

Ето и седем световни тенденции, които ще засегнат индустрията през 2018 г.

1. Интегриране на агротехнологиите в цялостната цифрова производствена система. Селското стопанство вече е натрупало значителна технологична банка, а през 2018 г. ще встъпи в етапа на нейната интеграция. Новите агротехнологии, които се появяват в стартиращите фирми, ще се присъединят към тези цялостни IT системи. Ръководителите на процеса са компаниите Hortau и CropX, те разработват интегрирани безжични мрежи, към които е свързана технологията. Разпространението на информационните системи за събиране, съхранение, обработка и издаване на информация ще създаде база за широкомащабно прилагане на голям обем от данни в аграрния сектор.

2. Вертикалните ферми в мегаполисите. Градското население в света продължава да се увеличава, докато жителите на градовете променят работните си навици (работят повече от дома, имат повече свободно време) и моделите на живот (предпочитат се биологично чисти храни). Това стимулира развитието на вертикални ферми, които дават възможност на малка територия в града да се отглежда разнообразие от селскостопански култури. Макар технологията да е въведена за първи път едва през 2017 г. в Япония, тя става толкова популярна, че 2018 г. може да се превърне в годината на разцвета й.

В Сан Франциско се отглеждат 350 пъти повече продукти, отколкото могат да се отглеждат в подобна област, с намалена консумация на вода. Вертикалните ферми са един от най-добрите примери за симбиозата на IT и агросектора. Тяхната ефективност се основава на сложни информационни системи. Тази тенденция се потвърждава и от интереса на инвеститорите, привлекли 200 млн. долара инвестиции.

3. Симулация на селскостопански култури. Тази тенденция се свързва и с развитието на холистични цифрови системи за контрол на селскостопанското производство.

Тъй като земеделците вече могат да съберат максимално количество информация за своите култури и да ги анализират лесно, модифицирането на растенията става по-лесно. Дронове, спътници, сензори и други технологии ще допринесат за натрупването на още повече данни, така че растежът на качеството на научната и развойна дейност в изменението на съществуващите култури е силно нарастваща тенденция.

4. "Персонализиране" на земя. Определено парче земя може да бъде по-подходящо за отглеждане на конкретна култура и по-лошо за друга. Отново технологията за събиране и обработка на данни прави възможно идентифицирането на такъв модел. По този начин земеделските стопани могат да увеличат максимално полезността на всеки отделен поземлен имот. Това ще позволи на фермерите да увеличат производителността и да управляват по-добре наличните ресурси. Виждаме, че големите български земеделски стопанства все повече използват технологията за прецизно земеделие. За момента само с измервания, анализ на почвата, повишени добиви, спестяване на торове и защитни агенти, мониторинг на полето в реално време, но персонализирането на сайтове, е нововъведението на близко бъдеще.

5. Биоинформатика. Биоинформатиката се основава на съхранение, анализ и обмен на големи количества биологични данни. Вече има огромни бази данни за геноми в Европа, САЩ и Япония.

САЩ и Швейцария стартират платформата Uniprot. Целевото натрупване на голямо количество информация ще помогне за обогатяване на знанията за биологията, което на практика ще доведе до по-добро разбиране на биологичните процеси и явления и по-ефективното отглеждане на култури.

6. Онлайн системи за наблюдение на хуманното отношение към животните. През 2011г. индийската стартова компания StellApps разработи инструмент за проследяване на средата на крава и следи условията в реално време. Тази технология позволява да се реагира своевременно на неочаквани събития и да се изградят нови стратегии в областта на лечението на животни. Това е свързано с първата тенденция - създаването на холистични цифрови системи в земеделските стопанства.

7. Алтернативни източници на протеини. Цената на един бургер с алтернативен протеин, е вече 11 долара срещу хиляди преди три години. Напредъкът в тази посока може да бъде драматичен през 2018 г.

Днес знанията в областта на технологиите определят успеха. Може би бъдещият фермер е учен, който прекарва по-голяма част от времето си в лаборатории, където кръстосва култури. Все повече и повече селскостопански дейности се автоматизират, все повече цифрови технологии работят за увеличаване на производителността на агробизнеса. Самата професия се променя.