Лупината е красиво цвете, което цъфти през летните месеци. У нас е по-известна с името вълчи боб. Приликата в цветовете на двете растения е доста очевидна. Лупината е причислена към семейството на бобовите и притежава всички основни характеристики на семейството, като например:

Семената на някои видове лупина се доближават и дори надминават хранителните качества на соята, нахута и др. Те се използват за храна, фураж, в козметичната и лекарствената промишленост;

Като типично бобово растение, лупината влиза в симбиоза с азотфиксиращи бактерий. С тяхна помощ тя набавя азот в почвата за други растения;

Лупината се използва като бобова култура в полски сеитбообращения. Освен за добив на семена, служи за зелено торене или като покривна култура, с което допринася за подобряване качеството на почвата, потиска развитието на някои доста агресивни плевели;

В България видовете лупина и качествата им не са оценени в промишлените производства. Оценява се единствено красотата на цветето и то само в любителските градини. За да се сдобиете с лупина трябва да си я засеете от семена. В търговската мрежа те се предлагат с цена около 1-2 лв за пакетче. Проблемът е, че семената на лупината бързо губят кълняемост и е доста вероятно да не поникнат. 

Цъфти още същата година

Семената трябва да се накиснат и излъжат

Засяването на лупината може да стане през пролетта на закрито около 6-8 седмици преди последния мразовит ден в отделните райони. Това означава около февруари-март.

Семената засяват по едно-две в индивидуални саксийки, но поникват бавно и трудно. Затова се препоръчва да се накиснат за 24 до 48 часа в хладка вода, за да омекне семенната обвивка. Семеначетата се изнасят, закаляват се постепенно и се засаждат на постоянно място през 30-35 см. Цъфтеж се очаква още същата година.

Проблемът е, че преди засяване семената трябва да се стратифицират. Тоест да се държат в хладилник поне един месец. Като включим бавното поникване и намаляването на кълняемостта почти не си заслужава да се прави разсад през ранната пролет.

Лупината може да се размножи и чрез делене на коренището. За целта е необходимо възрастно растение на поне 3 години. Деленето се извършва напролет. То обаче, крие риск от нападение от почвени патогени. Вкореняването на новото място е трудно, а доста често изобщо не се случва.

Цветето не обича да го местят. На едно място може да цъфти в продължение на 6-7 години без проблем. След това се влошават декоративните му качества поради почвена умора.

Семената на различните видове лупина се различават по форма, цвят и едрина. Най-масово са разпространени тези с кафяви до черни семена, но има и бели. Такива са семената на Lupinus alba. Tе са традиционно ястие в Италия и някои райони в Гърция.

Как да съберем семена

Семената на лупината са в типична бобова шушулка. Шушулките се оформят при опрашване (главно от пеперуди) от долу на горе по цветоносното стъбло.

Когато узреят семената шушулката се разпуква и те се разпиляват. При подходящи условия всяко семенце дава началото на ново растение, което цъфти и дава плод още на следващата година. Не всяко обаче намира тези подходящи условия. Ето тук можем да се намесим ние.

Узряването става постепенно в периода юли-август. Преди да се разпука зрялата шушулка,трябва да я откъснем от цветоноса. Няма нужда от съхранение и стратификация. Зимните отрицателни температури ще свършат тази работа.

От нас се изисква само да посеем семенцата на подходяща дълбочина. В повечето случай 5-6 см са достатъчни, стига да има достатъчно влага в почвата. Ако няма, те се засяват малко по-дълбоко.

Важно е да се спазят разстоянията на засяване. При повечето сортове около 30-35 см са напълно достатъчни.

Предпочита слънце

За да е щастлива лупината и да цъфти изобилно, от съществено значение е да подберем правилното място за нея. Изискваниията към почвата не са толкова важни, стига да са осигурени достатъчно влага и хранителни вещества. Вълчият боб реагира добре на подхранване с комбинирани торове с високо съдържание на фосфор и калий, ако почвата не ги осигурява.

Високи азотни нива осигуряват буен растеж, за сметка на цъфтежа. Азотното подхранване може да доведе и до неприятни последици, като например заболяване. А и да не забравяме, че лупината сама си набавя азот. Препоръчва се подхранване да се прави до началото на цъфтежа. След това не е необходимо.

Най-добро представяне от лупината може да се очаква в максимално слънчеви условия. Развитието до цъфтеж е бързо, сред това цветовете са повече, а цъфтежът е по-дълготраен. Успешно е отглеждането на цветето и при леко засенчване. Но тогава самото растение достига малко по-големи размери, а цветчетата са разредени по цветоносното стъбло. Почистването на прецъфтелите цветоносни стъбла осигурява формирането на нови цветове и осигурява добър вегетативен растеж за следващата година.

Много е полезна в смесени градинки

Пазете я от голи охлюви

Лупината е много полезна в смесени градинки с други цъфтящи едногодишни или многогодишни растения. Добра съседка е за всякакви маргарити, ружи, напръстник, карамфили, тагетеси, хойхери и декоративни храсти.Тя създава невероятна текстура в ниските етажи и добавя височина и фон в композицията. Пастелните тонове на цветовете от бяло, кремаво жълто, розово, лилаво и дори двуцветно напомнят накацали пеперуди в далечината.

Красотата на цветето е застрашена най-вече от голи охюви, листни въшки и няколко гъбни заболявания типични за бобовите култури. Справянето навреме с тях става чрез мулчиране на почвата, употребата на химични или биологични препарати. Въпреки това отглеждането на лупина в личната градинка е подходящо дори за неопитни градинари или заети естети. Лупината ще цъфти години наред, дори напълно игнорирана.