6° C, предимно ясно
На Балканите египетският лешояд намалява по-бързо отвсякъде другаде в Европа, като през последните 30 години спадът е над 80%. Промени в хранителния спектър могат да са една от основните причини за тази негативна тенденция, но до момента съставът на храната и връзката му с демографските параметри на популацията са слабо изследвани. В рамките на LIFE+ проекта „Помощ за египетския лешояд“, беше проведено изследване върху промените в храната на вида в България и Гърция през последните 9 години и връзките й с гнездовия успех и използването на гнездовите територии.
Една от основните задачи на Владимир Добрев - дългогодишен служител в Българско дружество за защита на птиците - е запазването на египетския лешояд в България. Във връзка с това той представи заключенията от проведените експедиции в Северна България на международна конференция за пътят на бъдещата Общата селскостопанска политика към биологичното земеделие, която се проведе миналата седмица в музея "Земята и хората". В кратко интервю той ни казва:
"Проучването, което представих на конференцията е за влиянието на пестицидите върху биологичното разнообразие и по-специално за египетския лешояд и как използването на пестициди в земеделието влияе върху разпространението и числеността на вида. Това, което ще правим в следващите години е мониторинг на няколко места на хранене, а това са няколко планувани площадки,които са основно монокултурни блокове.
Сега ще видим какво ще покаже проучването занапред. Имаме стари данни от предни години за лешояди, отровени с пестициди в този регион и всъщност това ни провокира да изследваме проблема по-задълбочено.
Ще търсим с антиотровно куче, чиято задача е да търси отрови, търси отровени животни. Също така ще работим и с дронове, за да се види колко животни са умрели в тези агроценози. И идеята ни е да изследваме телата на умрелите животни, за да разберем дали са умрели от пестициди. Оценката за влиянието на пестицидите ще покаже как се използват на местата и дали всъщност използваните там са заплаха за вида и за животните като цяло", казва той.
Отравянето на египетския лешояд еколозите наричат вторично отравяне, тъй като те изяждат телата на отровените малки животни и гризачи - основна съставка в тяхното меню.
Тревогата на еколозите обаче е не дали, а какви пестициди се използват.
"Имаме информация за Северна България, че се използват забранени от ЕС пестициди, вкарвани нелегално от Турция, вещества като карбофуран. Те се използват широко, тъй като са ефективни и са на по-ниска цена, извън закона реално."
И точно тези пестициди са заплаха за птиците и генерално за вида.
Що се касае за позволените такива от ЕС, Добрев напомня, че в страницата на БАБХ има списък на всички всички дистрибутори, с разрешителни за определеният брой пестициди, които могат да внасят, има списъци с разрешени субстанции и продукти, които могат да се ползват за растителна защита. А също така има и публикуван списък с вещества и продукти, които са забранени за употреба в България.
Еколозите съветват земеделските стопани да проявяват загриженост към околната среда, тъй като тяхната професия е тясно свързана с природата и нейното опазване. Те отчитат още, че на много места, като например в Провадийското плато, не се спазват някои от изискванията за съхранение и за обезопасяване на опаковки от пестициди. Откриват ги изхвърлени много близко до нивите, с които биват третирани. "Видяхме покрай големи монокултури изхвърлени опаковки от пестициди – не бива така, те трябва да са на обезопасени места. Така че е нарушение на регулациите реално."
Защо обаче е толкова важен египетския лешояд, Добрев отговаря, че е световно застрашен вид, който в световен мащаб намалява. А България е едно от най-важните места за опазването му на Балканите. Второ, той е фактор за качество на средата, тъй като се храни с мъртви трупове и има важна екологична функция. Той е „санитарят“ в природата. Фактът, че той оцелява и го има около нас, показва, че средата е по-здравословна и разнообразна.
Според екипа на БДЗП широко разпространената неправилна употреба на третирани семена с пестициди и други химикали, изхвърлянето на тях и на опаковките им на нерегламентирани места, както и нелегалното тровене на животни, представляват много сериозен проблем, както на местно, така и на национално ниво. Тези практики са заплаха не само за застрашените видове, но и за биоразнообразието като цяло.
Данните след проучването ще бъдат публикувани в научен доклад. Целта на изследването е да алармират всички и най-вече властите, които управляват политиките за селското стопанство, за това и информацията от крайния резултат ще бъде публично достъпна.
Все пак вредните практики в земеделието не са единствените и най-критични заплахи за вида. За страната и южната ни съседка еколозите отчитат, че това са също незаконната употреба на отровни примамки, токов удар от необезопасени електрически стълбове, унищожаване на местообитания, безпокойство и бракониерство.
Коментари