9° C, облачно
Липсва разбирателство за ОСП - градинарите искат пари на стопанство, зърнените фермери - на площ, а ЕК си признава, че няма рецепта срещу роенето на ферми
Диана Ванчева
Новина: Детайлно публично представяне на предложенията на ЕК за новата ОСП след 2020 г. ще проведе на 20 юни т.г. в представителството на Европейската комисия в България.
Всички браншове у нас, които знаят горе-долу кой от тях какво защитава, имат надежда, че не всичко досега са разбрали от предложенията и смятат, че присъствието на директора на дирекция "Развитие на селските райони" към генерална дирекция "Земеделие" на ЕК Марио Милушев ще внесе повече яснота, а ще им бъде отговорено и на конкретни въпроси.
Казват, че разчитат и на ясни презентации от специалните лектори, поканени на събитието от ЕK и Министерството на земеделието, храните и горите. Поне такъв е анонсът за събитието.
До 2019 г. все по-често ще идваме на думата за бъдещата Обща аграрна политика /ОСП/ на ЕС.
Не може да се отрече, че засега в главите на фермерите тя е нещо като предварителен хаос и както те сами смятат "нищо не се знае в този ЕС до 2021 г., когато трябва да стартира новата ОСП". Наистина засега са известни едни генерални принципи, заложени в нея, но докато няма регламенти, нищо не се знае.
Енигмите остават, и подозренията - също, защото сме били свидетели как и друг път как някои неща са променяни в последния момент под нечие влияние. А влиятелни в ОСП има много...
Засега по браншове и държави всеки си повтаря своето, което показва, че ОСП, колкото и изяснена, е изправена пред пазарлъци и излъчва въпросителни.
Че ще бъде цифрово орязана на теория с 5% до 365 млрд. евро е ясно, но според икономиста Божидар Иванов на практика това ще бъде с поне 12% /като се отчитат годините натрупана инфлация/, каза той пред "Български фермер".
Днес държавите членки, които са по-склонни да приемат новите предложения на ЕК, вече не си губят времето, а се готвят да пишат собствените си програми, за които се разбра, че ще бъдат подплатявани на етапи с европари, ако се изпълняват обаче.
Останалите държави членки се назландисват, по нашенски казано, стягат се тепърва да претендират, преговарят и излагат сериозни позиции. И не крият, че в зависимост от това какъв "кворум" ще съберат, до последно се надяват на някои промени.
Със залагането на таван за директните субсидии едрите браншове у нас са като разбунен кошер. Такъв днес е зърненият, които посочва за пример очевадни минуси, който ще го последват в Черноморския регион, където нашите фермери са силно зависими от качеството и цените на останалите играчи.
Тревогата им идва промяната на максималната стойност на годишната субсидия за едно стопанство, или т.нар. таван.
Сегашният от 300 000 евро ги задоволява, въпреки че площите на някои от тях са наистина крупни.
Трябва да се признае, че за своето едро и модерно производство зърнените ферми са инвестирали много и в технологии, и в машини. Затова новото предложение на Брюксел за таван от 100 000 евро и процентни съкращения на парите в диапазона от 60 000 до 100 000 евро никак не им се нрави.
Това ще означава мнозина да разбият бизнес модела, който са изграждали от влизането ни в ЕС досега.
Някои се питат защо са били стимулирани от ПРСР да влагат в технологии, машини и инвентар, които сега няма да използват рационално, ако прибягнат до намаляване на площите си. А при тавани, ще прибягнат.
Виждат за себе си предстояща спадаща конкурентоспособност и опасения за експорта на зърно.
НАЗ твърдо се противопоставя на предложението за таван и за първи път не може да скрие разнобой в редиците си.
Фермери казват, че ще се принудят да намалят обработваемите площи до друг оптимум. А именно зърненото производство е от малкото неща, с които България се гордее и е добър експортьор.
От ЕК обаче твърдо настояват повече средства да се васочат към средните и по-дребни фермери.
И добавят, че така ще се се промени статистиката, при която 20 на сто от всичките ни фермери получавали 80 на сто от европарите.
Успокоително до известна степен за големите е това, че за запазване на тавана от 300 000 евро са и други държави - като Франция, Испания, Португалия, Ирландия и Финландия.
На другия бряг са родните зеленчукари и овощари. Въпреки че в ограничението от 100 000 евро за нов таван ще влязат и субсидиите, които те ще получават за т.нар. обвързана подкрепа, ако я има. Те не желаят да се продължава с господството на директните плащания на площ и смятат, че този модел за нови 7 г. напред само ще пази старото статукво и ще ги направи още по-неконкурентни.
Градинарите искат директни субсидии на стопанство а не само на площ, по подобие на модела на старите членки в ЕС.
При този вид субсидиране могат да се отчетат типа на тяхното производство и себестойността му.
МЗХГ не се вслушва засега в тях, защото му е удобен рутинно разработения модел за плащане на площ и администрацията ни имала опит с него и с контрола над него.
Според Съюза на градинарите при старото плащане на площ и новите тавани ще се стигне до ново изкуственото раздробяване на стопанства, а България ни няма правила за установяването му.
Т.е. парите, които се дават за площ отново ще отиват преобладаващо при тези, които получават необвързана подкрепа - т.е. не може да се говори за реформа и за принос на добавената стойност.
Опасения за изкуствено роене изрази и еврокомисарят
Прехвърлянето на части от ферми на фиктивни или млади фермери е трудно да се хване, призна Фил Хоган при представянето на предложенията на ЕК в Брюксел.
Но пък нова любима тема на брюкселските технократи станаха иновациите. Те са новата амбициозна цел на ЕК, за която ще бъдат заделени немалко средства.
В програмата за научни изследвания на ЕС "Хоризонт" ще има допълнително 10 млрд. евро за научноизследователска и развойна дейност.
Предвидени са за 4 области - преработка на храни, земеделие, селски райони и биоикономика. Според еврокомисаря Фил Хоган ще има взаимодействие между "Хоризонт" и ОСП, но не е ясно как на практика ще става.
Обяснява се, че за "Хоризонт" ще може да се кандидатства директно пред Еврокомисията, но пък и държавите членки ще могат да заложат мерки за иновации в националните си програми за селски райони - засега звучи доста сложно.
Наш минус е, че иновациите, които Брюксел поставя във фокус, също са област, за която страната ни няма никакъв опит и администрацията би трябвало да се притеснява как ще ги прилага.
България би трябвало да се тревожи и за още нещо
В новия период страните членки ще защитават пред Брюксел годишни стратегически планове със заложени цели и прогнозни резултати. Който има опит с петилетките и насрещните планове - добре.
Така че МЗХГ трябва да влезе в консенсус с всички подсектори и браншове, за да заложат реално изпълними резултати.
Трудноще се заложат новите цели на ЕК относно задължението да се изразходват 40% от аграрния бюджет на държавата за дейности, опазващи природата и климата. Природозащитните цели са недолюбвани и подобни мерки и в ПРСР също не се радват на аплаузи. О всъщност 30% от парите за ПРСР ще трябва да се заделят за природни направления, и 10% от парите за директните плащания /тук по желание обаче/.
Изводите са, че европари по линия на ОСП след 2020 г. ще имаме. Но основният проблем вече става разпределението им. За това се искат ясни политики и програми по сектори.
Нови тавани и съкращения
За парите от 60 000 до 100 000 евро, които ще получават фермерите, ЕК предлага следното съкращение: намаление с 25% на плащанията в диапазона между 60 000 и 75 000 евро, с 50% - за диапазона от 75 000 до 90 000 евро и със 75% - за този от 90 000 до 100 000 евро.
Спестените от това европари трябва да се насочат към малките и средни фермери, по решение на всяка държава, посочи еврокомисарят по земеделие Фил Хоган.
Парите за България
Средствата по ОСП за периода от 2021 до 2027 г. за директни субсидии на площ ще възлизат на 5,552 млрд. евро.
За Програмата за развитие на селските райони в сегашния програмен период до 2020 г. България разполага с 2,333 млрд. евро, а за следващия бюджетът й ще бъде намален до 1,972 млрд.
Почти се запазва размерът на средствата, които България ще получи за реклама и промоции на свои продукти на европейския пазар - 194 млн. евро.
По време на неформално заседание в София агроминистрите за първи път имаха възможност да обсъдят първоначалните законодателни предложения на ЕК.
Официалното представяне пред Съвета на ЕС ще стане на последното заседание под българското председателство - 18 юни 2018 г. в Люксембург.
Коментари