Когато се създава една градина, всяко цвете, храстче и дърво си има точно определено място.

Балансът и съчетанието на цветове са важни, но също така важни са и изискванията на индивидуалните растения. Всяка градина си има стил, чар и собствена уникалност. Собствениците се гордеят с нея, защото са вложили сърцата си, труда си. На същия принцип се създава и изкуствената водна площ.

Малко езерце с поточе, а вътре плуват шарени рибки или красива статуя се оглежда в прозрачната вода. Звучи приказно, донякъде мистично, нали? Водата създава ритъм, тя дава живот. Но какво е едно езерце без растения?

Дори само представата за такова езерце изглежда недовършена. Ето тук идваме на помощ. Представяме ви цветните премени на водата.

Водните лилии са в две групи

Водната лилия (Nymphaea) е най-красивото и често срещано растение в изкуствените езера. То има множество функции, особенно ако съжителства с рибки.

В зависимост от произхода и устойчивостта си на студ водните лилии се разделят в две групи.

В първата са поместени студоустойчиви растения. Те издържат тежките зимни условия, стига водата да не замръзне чак до кореновата им система.

Във втората група са тропичните лилии. Те не понасят застудявания. Затова преди първите минусови температури се вадят от езерото. Съхраняват се в съд с вода в хладно помещение, докато опасността от замръзване премине.

Тропичните лилии се разделят в още две подгрупи - видове, които цъфтят през деня и такива, които цъфтят през нощта. Ако изберете вторите, задължително осигурете осветление около езерото, за да можете да се радвате на цветовете.

Цената на едно растение в контейнер варира според размерите му, но най-често е около и над 15 лева.

Когато се сдобиете с водна лилия, е необходимо да вземете и специална почва за нея. Тя е съставена от повече глина и пясък, а органичната материя почти отсъства. Не е препоръчително да се използва градинска почва, защото се разнася и замърсява водата. На дъното на саксията се поставят камъни за тежест, следва почвения субстрат, а след него и самото растение - с растежния връх нагоре съвсем близо до почвената повърхност. Отгоре се нареждат камъчета, които да задържат субстрата в саксията. Така подготвена лилията се поставя на мястото си в езерото. Дълбочината се съобразява с конкретния вид между 30 и 80 см, но най- често около 40-50 см.

На 2-3 години растението се разделя и пресажда. Всяка година, в началото на вегетацията, се подхранва с тор за водни растения.

Опасният чар на водния зюмбюл

Водният зюмбюл е плаващо растение с изумително красив син цвят и изрисувано жълто петно.

Самото растение е листна розетка с големи междуклетъчни пространства, изпълнени с въздух. Те му позволяват да се носи по водата. Кореновата система също се рее и няма нужда от субстрат. Тя извлича необходимите хранителни елементи направо от водата.

Водният зюмбюл в перфектни условия може да увеличи популацията си почти двойно за около десетина дни. Така бързо превзема големи площи и отнема кислорода от водата, с което унищожава останалите растения и дори рибите. У нас няма такава опасност, защото зимите ни са сурови.

Отглеждането му е лесно. През пролетта, когато температурите се покачат и няма опасност от застудяване, растението се пуска в изкуственото езерце. От там нататък то се отглежда само. Ако се намножи много, се разрежда.

През есента се прибират здрави розетки. Съхраняват се на топло и светло в съд с вода. Важно е тя да не бъде хлорирана. И пак, ако зюмбюлът се размножи прекалено, се разрежда.

В останалите случаи единствената задача на любителите е да се възхищават на красивите цветове. Цената на красивото цвете е 6-7 лева.

Египетския папирус иска повече грижи

Египетският папирус е тревисто растение. В древността зелените му части са се използвали за производство на влакна и тъкани. Растението служело още за храна и ароматизатор.

За разлика от водните лилии и зюмбюла папирусът изисква повече грижи. Например ниските температури около 10-12 градуса са пагубни. Освен това няма период на покой. Това налага постоянно поддържане на 100% влажност в почвата, дори през зимата. Препоръката да се подържа постоянно водно ниво в подложката, висока температура и ярка светлина.

В декоративното езеро папирусът се справя сам. Саксията се поставя така,че водата да не облива почвата през горния отвор. Растението обича слънце и леки повеи на вятъра. Съществуват вариатети с огромни размери, но и с джуджевидна форма. Проблем от патологичен характер може да се яви ръждата. Наранените части се отстраняват.

Размножаването става чрез разделяне на коренището, а подходящ период за това е пролетта.Растението се открива трудно в търговската мрежа и е сравнително скъпо. Цената му надхвърля 25 лева.

Блатната перуника издържа на студ

Блатната перуника (Iris pseudacorus) е разпространена в заблатени местообитания, почти навсякъде у нас. Цветовете ѝ са типични за семейството на ирисите. Цветът им е наситено жълт. В англоговорящите страни наричат това цвете "жълт флаг".

Растението достига доста големи размери, което го прави подходящо за задния план на градината или езерото. Размножава се лесно и бързо чрез делене на коренището и семена.Възможно е да се наложи прочистване с цел контрол на разпространението.

Блатната перуника не изисква особени грижи и може да се отглежда във или до воден басейн. Обича влагата. Освен това издържа минусовите температури през зимата и няма нужда от прибиране. От семейството на пеуниките Iris laevigata също е подходящ за водно или полуводно отглеждане. Цветът му е в синьо-лилавата гама, а размерите са сравнително по-малки.