В средата на годината на прага на лятото всички растения се развиват бързо и цъфтят в цялата си прелест. Но това няма да е така, ако не им осигуряваме така необходимата и живителна сила на водата.

Който е монтирал поливна система в цветната градина, е решил проблема кардинално.

За онези, които не са, ще акцентираме на някои правила.

1. Няма цвете, което да обича да заспива мокро. Това означава, че поливките трябва да се извършват сутрин рано. Освен от физиологична гледна точка правилото се подкрепя и от фитосанитарна.

2. Мокрите листа са по-податливи на заболявания, причинени от гъбички. А повечето фитопатогени се пренасят с вода, въздух или насекоми. Затова, когато поливате, избягвайте силната струя на маркуча/лейката и омазването на долните листа с кал.

3. С водата по-лесно се внасят хранителни вещества. Независимо дали “храната” е от органичен или синтетичен произход, тя се усвоява по-бързо, ако вече е разтворена. Един добър пример е шербетуването.

4. Температурата на поливната вода е от съществено значение.

Студената чешмяна или изворна вода може да “простуди” корените на по-чувствителните и топлолюбиви растения. Винаги е добра идея да се използва престояла поне няколко часа вода.

5. За да се задържи влагата в почвата по-дълго, се препоръчва мулчиране. Освен ефективно средство срещу изпарението, мулчът може да внесе интересен декоративен ефект.

Мулчирането има предимство в борбата с плевелите и за намаляване на патологичния фон, що се отнася до почвени патогени

Често оросявайте, за да няма акари

С повишаването на температурите влажността намалява не само в почвата, но и във въздуха. Този дефицит довежда до редица неприятни последици.

Най-често срещаният пример за липса на въздушна влажност се отразява на листата и цветовете. Потъмнелите и изсъхнали връхчета на листата, особенно на стайните растения, са следствие от намалена влажност на атмосферния въздух.

Решението на проблема е често оросяване с финна като мъгла струя вода.

Ако некротиралите листа са физиологичен проблем със сравнително лесно решение, то нападението от акари не е. Акарите са онези малки паякообразни твари, които се наместват по долната повърхност на листата.

Там образуват нежна паяжина, която ги защитава до известна степен. При голямо нападение растенията се покриват с кафяв прахообразен налеп и паяжинки. Не е приятно. А и борбата е много трудна дори с химични препарати.

Появата на акарите е следствие от ниската атмосферна влажност. Честото миене и оросяване на листата са доста ефективна превантивна мярка срещу този неприятел.

През юни листните въшки са в апогея си през юни. Борбата с тях може да се проведе по природосъобразен начин.

Не само химичните препарати, но и билковите отвари и сапунената вода помагат срещу тях.

Особено полезни в това отношение са калинките. Те са естествен враг на листните въшки.

Още не е късно да се засадят някои цветя

Ако сте пропуснали да засадите луковиците на гладиола, още не е късно. За целта избирайте най-едрите. А ако тепърва ще ги купувате, проверете сорта - да е ранен. Не на последно място е засаждането им в саксии. Така наесен може да се спечели време.

Освен за гладиолите последни са сроковете за засаждане на грудките на далията, канната и други топлолюбиви видове. Засаждането им сега не се различава значително. Високите температури ще провокират бързо развитие при условие, че на растенията им се осигури влага. Плюсът на късното засаждане е последователният цъфтеж. Когато засадените навреме луковици започнат да прецъфтяват, тези тъкмо ще разцъфтяват. Единственото, за което трябва да се помисли, е защита от ранни слани.

По всяко време на годината (стига почвено-климатичните условия да го позволяват) може да се засаждат всякакви добре вкоренени растения в саксии или по-големи контейнери. Например, ако сега отидете в градински център и се натъкнете на невероятно красива разцъфтяла роза в контейнер, не е нужно да се замисляте. Придобивката се засажда в градината в ямка с поне наполовина по-голям размер от този на саксията. Почвената буца и кореновата система не се нарушават. Корените не се режат, стъблата - също!

Грижи за високите декоративни треви

За да се стимулира продължителен и обилен цъфтеж, всички прецъфтели цветове трябва да се почистват редовно. Това важи в пълна сила за абсолютно всички цъфтящи растения.

При мушкатата например се отстранява целият цветонос заедно с дръжката. При розите се реже до първата силна пъпка под прецъфтелия цвят.

Предотвратяването на образуването на семена е един от многото начини да се запази силата на цветето и тя да се насочи към цъфтеж и образуване на нови пъпки.

Грижата за цветовете не се изразява само в почистване. За цветята с едри цветове е необходима опора. Такива са лилиумите, божурите и някои други. Целта е стъблото да се предпази от прекършване под тежестта на едрия цвят или при въздушни течения.

Към полягане са склонни и високите декоративни треви, каквато е пампаската трева. За нея също може да се предвиди опора. Тънкият момент тук е стягането.

Стъблата не бива да са плътно привързани към опората. Дори може да няма опора, а просто оплитане на най-външните и полегнали листа.

Освен че се нарушава естествената красота на растението, стягането нарушава циркулацията на въздуха. А това води до загниване.

Към края на месеца идва времето за двугодишните

Колкото по-рано се засеят теменужки, невен, белис, незабравки и други двугодишни растения, толкова по-рано ще разцъфтят.

Теменужките ще ви зарадват с цветове още тази есен. Белисът - също.

При засяването трябва да се използват здрави семена с доказана кълняемост. Те може да се засеят в обща лехичка на открито или в общ плитък съд. И в двата случая ще се наложи прореждане или пикиране преди засаждане на младите растения на постоянно място. Докато кълновете пробият почвата, тя се поддържа постоянно влажна. След поникването се внимава с водата, за да не се стигне до сечене. Разстоянието между отделните семенца не бива да е много малко, за да не си пречат.

За по-заетите градинари имаме съвет. Дори просто да разхвърляте в градината семената на гореспоменатите цветя, те ще поникнат. Все пак способността им да се самозасяват е голяма., а имитирайки природата не ни остава нищо друго освен да се надяваме. И да, ще бъде цветно и пъстро. Друг е въпросът дали всички ще поникнат и дали всяко цвете ще си знае мястото. Все пак и в хаоса има красота.