Различните мушката

Добре познатите ни мушката са открити и описани за пръв път в Южна Африка. От там са пренесени с кораби във Великобритания през XVII век, където преминават през множество селекции, кръстоски и други манипулации.

Така днес можем да се радваме на изключително разнообразие от цветове и форми. От около 20 вида пеларгонии са създадени над 200 културни сорта само до XVIII век. В днешни дни сортовата листа най-вероятно е неизброима.

У нас сигурно няма дом без пеларгонии под една или друга форма. Най-разпространени са зоналните мушката и каскадните сакъзи.

От известно време едроцветните английски мушката завоюват позиции в сърцата на любителите, както и дребноцветните, много цъфтящи ангелски очи.

Причините за големия интерес са лесното им отглеждане, богатият цъфтеж и не на последно място носталгията по бабината къща.

Днес ви представяме различните видове мушката, които разпалват колекционерски страсти и се търсят. 

С ароматни листа

Ухаят на шоколад, мента, роза и цитруси

Причисляването на тази група растения към семейство Pelargonium е първият признак, че се отглеждат лесно, обичат слънце и имат нужда от защита през студените зимни месеци. Към тази група спада старият ни познайник - индришето. Освен като растение с декоративни качества, индришето се използва за ароматизиане на сокове от пресни или консервирани плодове.

Доказани са и лечебните му качества, например срещу кашлица. Етеричните масла, които се произвеждат в листата на пеларгониите са намерили място в козметичната и фармацевтичната промишленост. Поради големият интерес към ароматните пеларгонии са създадени растения, които ухаят на шоколод, мента, роза или цитруси, а и още много други.

Интересното е, че именно ароматът на листата дава името на растението. Въпреки, че са причислени в една група, ароматните мушката се различават много по външни признаци. Листата варират по форма при повечето представители. От почти овални и съвсем леко назъбени по крайчетата до дълбоко изрязани. Цветовете са дребнички, събрани в съцветие и не се славят с големи количества.

Е, има и изключения.. Основните разцветки са бяло, светло и тъмно розово, рядко оранжево, срещат се и двуцветни. Височината и начина на растеж също варират.

Въпреки разликите тези мушката си остават пеларгонии. Отглеждат се и се размножават по същия начин, както обикновеното мушкато. Цъфтежът им е най-обилен от април до септември-октомври, а след това трябва да се приберат. Подходящи са за отглеждане както в саксия, така и в градината. И не на последно място - това са пеларгониумите с най-силни репелентни свойства, гонят комарите надалеч.

С пъстри листа

Имат по-големи изисквания

Ефектът на изпъстрените листа се дължи на спонтанни мутации датиращи още от XIX век.

Впоследствие при кръстоски се постигат доста добри резултати.

Вече са достъпни мушката с тривцветни листа и обилен цъфтеж. Шарката доста често е неповторима и рядко срещана.

Естествено е обаче цветовете да варират според условията на средата, възрастта на листата, наличието или отсъствието на някои макро- и микроелементи в почвата. Размножаването тук става само и единствено чрез резници.

Пеларгониумите с пъстри листа имат по-големи изисквания в сравнение с тези, които сме свикнали да виждаме навсякъде.

Основна роля за оцветяването на листната маса играе светлината. Растежът и цъфтежът са една идея по-редуцирани. Размерите също са доста по-компактни. При селекцията е обърнато повече внимание на листата, отколкото на цветовете. 

Затова цветът е най-често червен, бял, розов или светло-лилав. Освен външните различия тези мушката имат нужда от повече топлина. През зимата е от значение да се осигури светло и топло място. Иначе събуждането през новия сезон става бавно или не се случва. Да се внимава и с водата. 

Съцветия от звезди

Отличават се по формата на цветовете

Пеларгониумите "стелари" са рядко срещани сортове, които по нищо не отстъпват на обикновените мушката.

Представени са в два размера - стандартен и джуджевиден. Формата на цветовете е това, което ги отличава. Всяко цветче наподобява малка звездичка с 5 изострени венчелистчета.

В групата има сортове с кичести или полукичести цветове. Въпреки това острите венчелистчета се запазват.

Гамата е богата - от бяло и нежни светли цветове до наситени аленочервени и двуцветни китки. Изборът е доста голям.

Сортове с пъстри двуцветни листа също не липсват. Като изключим основната разлика (цветовете), стеларите са си напълно обикновени мушката. Грижите за тях се базират на поливане при нужда, подхранване от време на време и избор на подходящо място. Първите цветове се появяват още през април. Обилният цуфтеж продължава до късно през есента. Тогава растенията трябва да се приберат.

Розова пъпка

Пеларгониум Rosebud е невероятно красиво мушкато.

В буквален превод името му означава розова пъпка.

Сортовете от поредицата водят началото си от около 1850 г. Няма човешка намеса в получаването на супер кичестите цветове - мутацията е спонтанна.

От тогава стремежът на селекционерите е към разширяване на цветовата гама и запазване на розоподобната форма. В миналото цветовете на това мушкато са се използвали за бутониери и малки букетчета в Обединеното кралство.

Роузбъд са представени с огромно разнообразие от цветове, вклюително и дву- и трицветни преливащи нюанси.

Пеларгониум Rosebud се чувства отлично при пълно слънчево огряване.

За продължителен и обилен цъфтеж се препоръчва отстраняване на прецъфтелите цветчета, а в последствие и на цветоноса.

Подхранване с торове с по-високо съдържание на калий и фосфор е за предпочитане пред азотните. Останалите грижи са традиционни - поливане и предпазване от студове.

С цветове като лалета

Лалевидните цветове на тези мушката са постигнати със сложна кръстоска между няколко индивидуални растения.

"Patricia Andrea" е първото патентовано растение с такива цветове, а създателят му е Франк Андреа. Годината е била 1966.

Декоративните качества се дължат на непълното отваряне на венчелистчетата. Лалевидните мушката са представени в основни пастелни цветове.

В семейството на пеларгониумите има още много уникални представители, които не се причисляват към масово разпространените. Дори колекционерите не могат да кажат колко разновидности има. Засега у нас нетрадиционните трудно се намират.