14° C, облачно
Променя се съставът на глобалната потребителска кошница
Алма Давидова
Ключовите тенденции на световния пазар на селскостопански продукти и в консумацията на храни очертават икономистите на Организацията по прехрана и земеделие - ФАО към Организацията на обединените нации - ООН.
1. Забавяне растежа на потреблението
Нова тенденция на пазара на храни е забавянето растежа на потреблението. На първо място, тя се отнася до зърното, месото и растителното масло.
Според прогнозите на ФАО, през 2017-2026 г. темповете на растеж на тяхното потребление, в сравнение с предходното десетилетие, ще бъдат намалени с около половината.
През последните 20 години най-голямото увеличение на потреблението на калории на глава от населението в развиващите се страни е достигнало 20%, а в ЕС - само 4%.
Докато нарастващото потребление помага за разрешаването на глобалния проблем с глада и недохранването, много страни вече имат проблеми с прекомерната консумация на храни, което води до затлъстяване на населението.
2. Намаляване на разликата в потреблението на храни от населението на развитите и развиващите се страни
Появата на тази тенденция е свързана с увеличаване на глобалното благосъстояние на населението.
“Ако средната стойност /за периода 2009-2012 г./на растежа в благосъстоянието на развиващите се страни е 5%, то в развитите страни тази цифра само малко надвишава 1% ”, коментира икономистът към ФАО Дмитрий Приходко.
Урбанизацията е вторият ключов фактор, който засяга сега и в бъдеще потреблението на храни в света.
Ръст на градското население ще се наблюдава във всички региони и държави.
В момента най-урбанизираните региони в света са Северна и Латинска Америка, но през следващите 15-20 години ситуацията може да се промени.
Дмитрий Приходко посочи, че в най-близките 5 години най-значимо нарастване на градското население ще се наблюдава в страните от Азия и Африка. Естествен резултат от този процес ще бъде запазването на положителната динамика в търсенето на храна
На първо място, урбанизацията ще бъде придружена от повишеното потребление на месо, млечни продукти, преработени зърнени продукти в азиатските и африканските страни.
3. Промяна в състава на глобалната потребителска кошница
“През следващите 8 години очакваме растежът на общото потребление на зърнени култури в света да спада от средно 2% годишно до 1% годишно. При растителните масла то ще намалее от 4% на почти 1,5% на година ”, смята експертът.
Причината за това явление може да бъде забавяне на ръста на потреблението в Китай, както и промени в политиката, свързана с производството на биогорива.
4. Ръст в консумацията на протеинови продукти
Както се очаква, потреблението на протеинови продукти от животински произход ще се увеличи.
Видът им ще се различава малко по региони, в съответствие с националните предпочитания, но като цяло се очаква увеличение на потреблението на животински продукти: мляко, млечни продукти, домашни птици, месо. Промяната в качествения състав на храната ще доведе до увеличаване на търсенето на фуражна царевица, шротове и фуражни протеини.
Най-активният ръст в търсенето на такава храна се очаква главно в Китай, както и в Югоизточна Азия, Индия, Северна Африка и Близкия изток.
“Един от най-обещаващите пазари за аграрните продукти са страните на юг от Сахара, където се очаква значително нарастване на потреблението на пшеница, захар, месо, млечни продукти и растителни масла”, каза още Дмитрий Приходко.
Прогнозите са за ръст в търсенето на хранителните продукти в Индонезия.
Тя заслужава специално да бъде спомената. Това е един от обещаващите пазари. Населението на страната е 261 млн. души.
“Очакваме в близко бъдеще консумацията на птиче месо в Индонезия да нарасне с 18%, на пресни млечни продукти - с 22%,а на говеждо месо - с 26%”, каза експертът.
5.Перспективите за зърнения пазар
Сред най-обещаващите пазари за износ експертите на ФАО посочват Египет. Предвид ръста на населението и доходите, през следващите 8 години се очаква тази страна да увеличава вноса на пшеница с около 2 милиона тона годишно.
“Други страни в Северна Африка също ще увеличат вноса на пшеница, особено Алжир.
Ако говорим за страните на юг от Сахара, най-значимото увеличение ще бъде наблюдавано в Етиопия. Също така, ще расте търсенето на пшеница от страни като Судан, Нигерия, Южна Африка,”- казва още експертът.
Значимо увеличение на вноса на пшеница ще се наблюдава в Югоизточна Азия: Индонезия, Малайзия, Виетнам, Филипините и други страни.
Основният двигател на глобалния растеж на царевичния пазар е увеличаването на консумацията на животински протеини. В същото време най-значимото нарастване на консумацията на птиче месо ще се наблюдава в страните от африканския континент:
Судан, Мозамбик, Кения, Етиопия и Нигерия. “Очакваме, че в продължение на 8 години растежът на консумацията на птици на световно равнище ще бъде приблизително 12%. Нарастването на консумацията на говеждо месо е 10%,а на свинско месо - 9%.
Най-значителен ръст се очаква за млечните продукти - 20% през следващите 8 години ”, каза още експертът.
Това ще доведе до увеличаване търсенето на фуражна царевица
“Очакваме страните от азиатския регион да увеличат потреблението на царевица с 16%, страните от Северна Америка - с 16%, страните от Латинска Америка, предимно Бразилия и Аржентина - с 20%”, прогнозира Приходко.
Ръст в потреблението на царевица се очаква и за Европа - с 13% през следващите 8 години. Трите най-обещаващи пазара на тази култура са Китай, Мексико и Саудитска Арабия. В допълнение, много важни пазари ще бъдат Египет и Алжир.
Преработката е над всичко
Една от най-интересните тенденции, наблюдавани напоследък в света, е забележим ръст на пазара на продукти от зърнени /19%/ и маслодайни /9%/, в сравнение със суровините (ръж, царевица, овес, ориз, сорго, соя, рапица, слънчоглед).
Например увеличаването броя на говедата и свинете в света, доведе до значително увеличаване на потреблението на готови фуражи.
“Световната търговия с готови фуражи за селскостопански животни нарасна от близо 600 млн. тона през 2009 г. до 1 милиард 600 млн. през 2017 г.”, отбеляза експертът.
Коментари