За четвърти пореден път Институтът по аграрна икономика организира днес ден на отворените врати с идеята да става все по-полезен за връзката между науката и практиката.

Според неговия директор проф. д-р Димитър Николов и тази година събитието се превърна в празненство и за научното звено, и за ССА, събирайки на едно място колеги от различни научни звена с различни достижения.

Млади учени изнесоха интересни доклади по свои разработки. От Института по декоративни растения например - за съхраняването на изчезващ вид змийска трева у нас, от Института по криобиология - за кисели млека с добавки за по-висока хранителна стойност и здравословен живот, от Агробиоинститут - за изследване на горските плодове у нас и конкретно за червената и черна боровинка, които са с повече полезни активни вещества, когато растат по-нависоко, от Институт "Н.Пушкаров" - за нуждата от лабораторни изследвания при отличаването на гъбните патогени в житните посеви, от Института по животновъдство в Костинброд - за качествата на полифлорния мед, който се оказва най-богат в сравнение с другите видове мед.

От там също изнесоха данни, че у нас масово се предлага мед от слънчоглед, който се представя като мед от лавандула.

От същия институт ас. д-р Надежда Луканова е изследвала специален ген при конете - DMRT3, който управлява походката на коня в алтернативни движения, които не са подходящи за състезания.

Последният доклад беше на Антон Митов от ИАИ, който представи екологичните рискове в бългarskoto земеделие на фона на ES-28. От доклада и последващата дискусия стана ясно, че най-сериозните рискове в страната ни са интензивното земеделие с техничeски и зърнени култури, липсата на смесени стопанства и рядкото използване на междинни култури. Според думите му положителен факт е, че за последните 6 години високият процент възрастно поколение земеделски стопани над 65 годишни - над 40% намалява.

Изследванията на повечето от младите научни работници са финансирани от "Научен фонд изследвания".

На събитието стана ясно, че до края на месец май желаещите могат да си извадят безплатни читателски карти за Централната библиотека на ССА, а ще може да се  ползва и онлайн услуга за четене.