8° C, облачно
Интензивното подхранване, което се прави с цел получаване на високи добиви, може до доведе до натрупване на някои токсични вещества в продукцията
Доц. д-р Енчо Мянушев
Днес съвременната химизация навлиза все по-широко в селското стопанство и спомага за решаването на големите задачи на производството. Едно от важните пера от вложенията на съвременните фермери в химизацията са минералните торове.
Сполучлива оценка на минералните торове като фактор на агроекологичната и жизнена среда за земеделието е направил известният френски агрохимик Андре Воазен. На изкуствените торове той приписва решителна роля в съдбата на цивилизацията.
Основна причина за трагичната съдба на древните цивилизации той вижда в изтощаването на почвите, в които не са се връщали изнесените с реколтата хранителни вещества (плодородието на почвите се е хвърляло в каналите на големите градове). Чрез минералните торове фермерите внасят по изкуствен начин в почвата минералните елементи, които се отнемат чрез реколтата.
Терминът "жизнена среда"
обхваща не само това, което заобикаля човека в тесен екологичен смисъл - климат, микроклимат, почва, подпочва, подпочвени води, топография, а и храната на човека, получавана от растения и животни при определени условия.
Физиологичните или в някои случаи токсичните последствия за човека от храни, получени от третирани по един или по друг начин растения, представляват един от най-важните аспекти на понятието "чистота на жизнената среда".
Резултатите от проведени изследвания у нас показват, че досегашното използване на минералните азотни торове се е отразило неблагоприятно върху състава на питейните води.
Освен непосредственото влияние върху качеството (чрез участието на главното действащо вещество в жизнените процеси на растенията), минералните торове оказват влияние и върху някои процеси в почвата, изменят подвижността и достъпността на съдържащите се в нея други елементи, особено когато се тори продължително с високи норми.
Чрез увеличаване на подвижността на Ca, Mg, Mn и Mo, азотното торене маже да доведе до обогатяване на растителната продукция с тези елементи или до измиването им от горния слой на почвата.
Известно е, че внасянето на големи дози торове улеснява измиването на Mg и Ca от почвата и по този начин намалява съдържанието им в растенията при почви бедни на тези елементи. Внасянето на големи дози K причинява промени в количеството на Mg, Ca, Na и B в почвата, които освен чу могат да бъдат ограничаващи фактори на добива, оказват съществено влияние и върху биологичната стойност на растителната продукция.
По данни на френския агрохимик, излишъкът от K, който намалява съдържанието на Mg и Na в многогодишните треви, е една от основните причини за една от болестите на цивилизацията на пасищното животновъдство - тревната титания.
Недостигът на Na, предизвикан от антагонистичното влияние на високите норми K, намалява съдържанието на каротин в много растения.
Внасянето на високи норми
фосфорни торове намалява съдържанието на достъпните за растенията Zn и Cu. Недостигът на Zn много често е причина за намаляването на добивите от царевица, от лен и от други чувствителни култури.
Недостигът на Cu във фуражите предизвиква дълбоки смущения в обмяната на веществата при животните, най - честата последица, от която е безплодието.
Внасянето на големи дози вар изменя дълбоко цялото минерално равновесие на почвата, като променя съдържанието на достъпните за растенията форми от редица макро- и микроелементи. Особено важно за животновъдството на някои райони е блокирането на достъпния Mn в почвите, като недостигът му предизвиква костни деформации и стерилност при домашните животни.
От приведените примери се вижда, че торенето с четирите елемента - N, P, K и Ca изменя минералното равновесие в почвата и предизвиква пряко или косвено дълбоки промени в растението.
Интензивното торене с минерални торове, което провеждат нашите фермери в стремежа си да получават високи добиви и печалби, напоследък започва да става причина за безпокойство, относно възможното натрупване на някои токсични вещества в получаваната продукция.
Така например, употребата на високи норми суперфосфат, получен от недостатъчно добре обезфлуорени апатити, може да стане причина за постъпване на повече Fе в храните и фуражите.
При завишени норми на торене с молибденов тор съществува опасност от натрупване на Mo в продукцията в количества токсични за хората и животните.
На сегашния етап най-голям интерес представлява азотното торене във връзка с явлението нитратна токсичност. От практиката на земеделието на САЩ, Германия, Франция и др. страни е известно, че торенето с прекомерно високи норми минерален азот, често става причина за натрупване на нитрати в тъканите на растенията
Високото съдържание на нитратен N е съществен фактор, понижаващ хранителната стойност на растенията, използвани за храна и фураж.
Установено е, че в процеса на храносмилането нитратите може да се редуцират частично в нитрити, които след като преминат в кръвта, предизвикват т. нар. метхемоглобинемия - нарушена способност на на кръвта да разнася кислород в тялото. Нитрити може да се образуват и при силажиране на растения, богати с нитрати.
Различните растителни видове показват различна способност да
натрупват нитрати в токсични концентрации
Житните едногодишни треви, които се окосяват в ранния стадий от развитието си за сено или за сенаж; както и царевицата, слънчогледът и ръжта за зелено, когато са торени изобилно с N, често съдържат нитрати в токсични концентрации. По-рядко са установени те при многогодишните бобови и житни треви.
От зеленчуковите култури най-често натрупват нитрати листните зеленчуци - спанакът, зелето, по-рядко салатите и листата на лука.
Главна причина за натрупването на нитрати в младите растения при оптимална влага, температура и светлина не е азотното торене, а недостатъчното му балансиране с другите макро- и микроелементи.
При нашите почвени условия, фактор за натрупване на нитрати в царевицата, слънчогледа и др. култури в началните фази от развитието им може да бъде оскъдното фосфорно хранене, а при сивите горски почви с ниско pH, вероятно и недостигът на Mo.
Досегашната експериментална и аналитична работа у нас показва, че средното равнище на торене с минерални торове, на което се намира земеделието ни, ни поставя много далече от положението да се очакват токсични концентрации на нитрати в растителната продукция, предназначена за консумация в прясно състояние (както и за зелен фураж на животните). В това отношение няма място за съмнение в положителната роля на торенето с минерални торове, без което бихме върнали добивите на довоенното равнище.
Установените в някои пунктове на страната високи концентрации на нитратен N в подпочвените води (използващи се като питейни) се дължат на специфичните условия в низините с близки подпочвени води и в поречията на реките.
В низините без естествен дренаж става акумулиране на соли в подпочвените води и в почвите, както от подпочвената (геологична) миграция на солите, така и от повърхностното стичане на дъждовните води (водна ерозия) и пренасянето на солите в низините с твърдия и течния отток. Там се повишава концентрацията не само на нитратите, но и на всички разтворими соли (засоляване на почвите - например в карабоазката низина).
В поречията на реките условията са аналогични, но при тях натрупването на нитратен N над допустимите предели може да настъпи и при по-дълбоко равнище на подпочвените води (Камчийската долина).
На високо плодородни почви като алувиални и алувиално ливадни с по-лек механичен състав и висока водопропускливост, стигането до такива резултати може да се дължи както на по-лесното придвижване на разтворими азотни съединения, така и на по-високите норми на азотен тор.
Няма реална опасност от проникването на нитратен N, произхождащ от азотно торене на по-големи равнинни територии в Северна и Южна България.
При торене с по-високи норми на N, при по-ниско равнище на фосфорното и калиевото торене, може да се повиши нитратната концентрация в зеленчуците, плодовете и зелените фуражи и може да се стигне дори до токсични концентрации.
Научните изследвания трябва да се задълбочават по направление на намаляване на относителния дял на нитратното хранене (инхибитори на нитрификацията в почвите), както и тяхната редукция и включването им в процесите на формирането на белтъчините.
Важни задачи стоят и пред агрохимията за пълно очистване на заводския продукт от важни съединения, съдържащи се в баласта, които биха могли да действат токсично за растенията, животните и хората, които ги консумират.
В тази област изследванията у нас са още недостатъчни и те се нуждаят от разширяване и задълбочаване.
Коментари