Недостатъчната информираност е сред основните причини, фермерите да не се възползват от безплатни консултантски услуги, казва доц. д-р Виолета Дириманова
Радина Иванова
Малките стопанства играят съществена роля за развитието на земеделието и селските райони. Макар основани на традиционните ценности на семейния бизнес, все пак те не биха могли да се развият без друга помощ - европейски програми и консултации от специалисти.
Какъв е ефектът от тях разбираме от доц. д-р Виолета Дириманова, преподавател в катедрата по мениджмънт и маркетинг във Факултета по икономика на Аграрния университет - Пловдив /АУ/.
Тя е работила по темата “Ролята на консултантските услуги за развитие на малките стопанства в България” с доклад за AKIS (система за знания и умения в земеделието) от 2014 г. Темата е актуална и днес, не само заради подпомагането на малкия бизнес, но и заради изграждането на устойчива връзка между наука и бизнес.
“Всичко, което се прави, е за фермерите, за това те са в средата на схемата”, обяснява доц. д-р Дириманова. В частния сектор участват частни консултанти, големи международни компании, предлагащи торове, препарати, семена и др., различни кооперативи, асоциации и съюзи, които също предлагат консултации за своите членове. Участват и НПО, които работят с различни целеви групи. В схемата на AKIS като публичен сектор е Министерството на земеделието, храните и горите, който освен, че има подразделения на място, има и Национална служба за съвети в земеделието (НССЗ), която също извършва консултантска дейност.
Научният сектор - Селскостопанската академия с институтите и специализираните си звена, също участват в системата. Към него са и висшите учебни заведения с аграрни специалности.
“Ние от АУ освен, че произвеждаме кадри, предлагаме също консултантски услуги на големи структури и на малките фермери. Стараем по различни начини да покажем какво можем, включително и чрез “Отворени врати” за кандидат-студенти”.
Доц. Дириманова допълва, че не е задължително да имаш аграрно образование, за да не използваш услугите на консултантството. “Те са нещо специфично, дори и да си наясно с много неща пак има специфики, за които е нужно да се посъветваш. Не всеки е способен например да напише бизнес план, трябва специалист да му помогне, за да има увереност в това, което създава.
Идеята на консултантството не е да съветваш този, който няма образование, това е един вид връзка и контакт с хора, които са експерти в дадено направление. Има много хора, които са завършили университет и пак не могат да се справят.”
Според преподавателката фермерите се доверяват, когато намерят експерт, който е можещ, знаещ и добронамерен, а доверието се крепи на положителната нагласа на човек. Доверието се изгражда с времето в процес на работата и ако веднъж се постигне, продължава с години.
За да е достатъчно компетентен, експертът трябва да познава производствения процес от самото начало. Разбира се, консултантите работят с много фермери, но има определен брой, с които работят в по-тясна връзка. Все пак това е комплекс от много качества, не само професионални, но и лични.
“За съжаление, броят на земеделските производители, ползващи услуги на Националната служба за съвети в земеделието не е много голям.
Една от причините е, че броят на експертите е малък и НССЗ има право да назначи извън утвърдената численост на персонала по ПРСР 2014-2020 г., в това число и мярка 2 “Консултанстски услуги, услуги по управление на стопанството и услуги по заместване в стопанството”. Малкият брой експерти затруднява обслужването на малките земеделски стопани, които са поискали услуги от тях.
Много често поради липса на документи, информация, недостиг на време и някои частни казуси, стопаните се отказват сами от помощта на експертите на НССЗ. Това води до скептицизъм и съмнение в системата, и оттам към мярката.
Но тези малки стопани, които от дълго време работят съвместно с експертите от НССЗ и са се убедили с времето в полезността, работят и по новите мерки на ПРСР 2014-2020 г., сочат проучванията на доц. Дириманова.
Политиките на последния програмен период наблегнаха именно на подпомагането на малките стопанства и направиха възможно те да имат отделен достъп до европейски средства.
“Държавата осъзна, че трябва да се помага на малкия бизнес в земеделието, че трябва да има средства и за него и това е чудесно”, казва доц. Дириманова.
Според нея обаче защитата на малките производители не бива да става чрез обвинението, че ЕС подкрепя повече големия бизнес. Безспорно големите производители получават субсидии по различни европрограми и те от своя страна участват сериозно.
От една страна те имат ясно изградени структури, екипи от специализирани служители, които извършват административната работа. От друга - имат и лимити, които спазват. Докато при малките едно лице върши всичко. И когато работният му ден надвиши 10 часа, решава да съкрати административната сидейност - тук именно консултантите могат да му помогнат.
Има ясни признаци, че консултантстските дейности към малките структури в земеделието са добре развити в ЕС, според изследванията и на другите страни-членки за схемата AKIS.
У нас оценката е, че консултантската дейност също работи успешно. “Не на 100% по формален път, но работи”, обобщава доц. Дириманова.
По данни на нейното изследване за фермерите в Пловдивския регион, макар да не може да се обобщи за цялата страна, повечето от използвалите услугите на НССЗ са останали доволни. “Има и такива, които са ползвали такива услуги и повече не са се обадили. Други фиктивно го направиха, за да изкарат проекта до край. Други пък получиха нови идеи за участие в други проекти.”
От изследването става ясно и това, че най-често прилаганият и добър начин за получаване на информация е срещата на живо в офисите на службата, тъй като посещенията на полето отнемат много време и средства. Контактът между консултант и производител по телефон съществува, но само когато има вече добре изградена и здрава връзка - тогава консултацията е свързана само с нещо конкретно.
На въпроса защо земеделските производители с малък бизнес не ползват услугите на НССЗ, дори когато те са безплатни при участие по някои мерки от европрограмите, доц. Дириманова отговаря: Не са малко факторите, които спират фермера да участва. Но според мен веднъж като си минал през мелачката, ако не се уплашиш, ще участваш пак и спокойно ще се обърнеш към същите експерти. Някои с охота търсят нови и нови мерки, в които да участват. Други, като видят колко информация се изисква да се събере още при подготовката, правят една стъпка назад и не искат да участват повече.
Доц. Дириманова все пак е на мнение, че дори и да се справяш сам, по-добре за развитието на малкия бизнес е да се възползваш от различните помощи, дори и да е натоварващо. "Трябва да намерят начин сами да се мотивират и да почукат на вратите на службите", казва тя.
Службата за съвети наистина може много да им помогне. Но може ли да отговори на въпросите свързани с пазарните възможности на стопаните?
“Консултантските услуги могат да предложат на стопаните 2-3 места, където да си продадат стоката - локални пазари, местни тържища и борси, преработватели и др. Но такъв е изборът в страната и местата са ясни. Подобни задълбочени услуги трудно могат да се предложат при малките , може би само при големите.”
Информация за това къде може да се пласира стоката често малкият производител получава и чрез контактите си с колегите. Според преподавателката неформалната мрежа е сигурният начин за разпространение на информация.
“Неформалната мрежа е стабилна, навсякъде е така”, твърди доц. Дириманова.
Тя допълва, че и добра пазарна подкрепа на малките производители днес вече оказват и големите супермаркети. Те имат програма за изкупуване на конкретни сортове от тях, което е “подадена ръка”. Като разбира се контролът е строг - от самото начало на производството до готовия продукт.
Коментари