Това е сигурно засега за ОСП, през май и юни се очакват конкретни предложения за регламентите и разпределение на средствата по държави
Диана Ванчева
Свиване на парите за Общата селскостопанска политика (ОСП) с 5% и на директните плащания с 4% предложи Еврокомисията за следващия програмен период.
Почти всички държави се оказаха недоволни в някаква степен и критични към проектобюджета на общността за 2021-2027 г.
Многогодишната финансова рамка беше обявена на 2 май от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и от еврокомисаря по бюджет и човешки ресурси Гюнтер Йотингер.
От предложението на ЕК за основния финансов документ на ЕС става ясно, че бюджетът в номинално изражение става 1,11% от брутния национален доход на страните-членки на фона на 1% досега. ЕК предлага бюджет за 7-те години от 1,27 трилиона евро.
Ще намалеят и парите за кохезионна политика - със 7%, защото в общността се налагат нови приоритети - дигитализация, иновации, политики срещу климатичните изменения, охрана на границите.
Ново е желанието на ЕК за вид финансови санкции при нарушения на принципите на правовата държава, с което не е съгласен финансовият министър Владислав Горанов.
Според Весела Чернева обаче, директор на българския офис на Европейския съвет за външна политика, тази българска реакция е прибързана и страната ни не трябва да се възприема като губеща от новите условия и да се заявява, като зависима от този нов механизъм.
Нов момент са и набелязаните от ЕК за търсене нови източници за финансиране на бюджета на ЕС, които не поставят страната ни в благоприятна светлина - (евентуални удръжки от приходи от търговия с вредни емисии, нова консолидирана основа за корпоративен данък, национални вноски върху нерециклирани пластмасови отпадъци и т.н.).
Смята се, че те биха могли да донесат около 20 млрд.евро и така да помогнат да не се увеличават вноските на отделните държави.
Рамката безспорно е структуроопределящ фактор за бъдещите политики.
Вицепремиерът Томислав Дончев я определи като балансирана. Според него не трябва да се очакват сътресения по линия на ОСП но е възможно да има “леко движение надолу”, когато става дума за европейските средства, които страната ни ще получава в следващия програмен период. Българската позиция ще стане ясна в средата на май, каза той.
Още е рано за конкретни прогнози, тепърва предстои много работа по евробюджета, заявиха представители на браншови организации в земеделието. Те желаят първо да видят това, което най-много ги интересува - разпределението на средствата между държавите и как ще изглеждат бъдещите регламенти Но всички разбраха дадения от Еврокомисията знак за затягане на контрола над харченето, за което ще се въведат и нови и по-взискателни критерии в регламентите.
Според доц. Божидар Иванов от Центъра за икономически изследвания на селското стопанство (САРА) бюджетът на ЕС след напускането на Великобритания ще намалее с около 7% от общия годишен бюджет на съюза.
Великобритания, която напуска общността, досега е внасяла около 16,5 млрд. евро, а е получавала обратно близо 10 млрд. евро, т.е. не достигат над 6 млрд.евро.
Заявеното от Еврокомисията евентуално намаление на дела на публичното финансиране в областта на ОСП от 5% е почти пропорционално на съкращаването на средствата, с които ще разполага ЕС в бъдещия програмен период след 2020 година, обяснява експертът.
В абсолютни средства, според него, намалението за сектор земеделие няма да е голямо.
Но делът на бюджета за ОСП към общия бюджет на ЕС ще падне от сегашните 36-37% на около 32-33%, допускайки , че икономическият ръст в ЕС ще продължи да бъде годишно в рамките на 2%.
Значението на средствата, които европейските земеделци ще получат в следващия 7-годишен период, обаче ще намалее. Защото цените на материалите и услугите в земеделието се очаква да растат и по този начин, получаваните публични плащания от фермерите ще формират по-малък процент от техните разходи.
В случая с България това намаление няма да засегне много чувствително доходите на нашите производители, казва доц.Иванов. Но тъй като у нас субсидиите формират около 30% от факторния доход на фермерите и около 65% от нетния доход в земеделието, те ще продължат да оказват осезаема подкрепа за производителите и да влияят върху техните производствени решения.
Ето защо в следващите една-една и половина години ще бъде много важно не само да се минимизира намалението в бюджета на ОСП, но да се промени политиката у нас, така че да се повиши ефектът от публичната подкрепа.
Що се отнася до заложените като намерение тавани за земеделските производители на равнище от 60 000 евро на фермер на година, специалистът засега не желае да го коментира.
Но според доста браншови организации и фермери таваните няма да са от полза а по-скоро ще играят ролята на негативен фактор, ограничавайки бизнеса. Те ще го принудят отново да търси начини за роене на стопанствата и други форми на избягване на ограничението в субсидиите, за което е доказано, че вратички винаги се намират.
Според Светлана Боянова, председател на Институт за агростратегии и иновации, предложеният бюджет за ОСП в точни цифри сега е 365,005 милиарда евро и ще бъде разпределен отново в два стълба - директни плащания - 286,195 млрд. евро и фонд за развитие на селските райони - 78,811 млрд. евро.
В допълнение се предлагат от ЕК и 10 млрд. евро в програма "Хоризонт Европа", която ще подкрепя изследвания и иновации в храни, земеделие, развитие на селски райони и биоикономика. Директните плащания се запазват до голяма степен и са с много малко намаление, смята тя, но въпросът е колко ще е това намаление за България. ЕК все още не е дала цифри по държави, затова всякакъв вид информации по отношение на това колко България ще получи за директни плащания засега са спекулации, допълва Боянова.
Според нея ще бъде най-важен критерият на разпределение между държавите членки.
Тя припомня да не се забравя, че съществен нов момент е новият модел на разпределение на средствата, съгласно т.нар. стратегически планове които всяка държава членка трябва да изработи, като избере от предложените инструменти от всеки един от регламентите.
Според Андрей Новаков, главен преговарящ по кохезионната политика, сега сме във важен момент да напишем такъв регламент за харченето на средствата, че да не се появява в село с 20 жители цял стадион, а другопо - полезно за тях.
От Европейския парламент отбелязаха за фермерските стопанства, че ще трябва да се съобразяват и с още един нов принцип при получаване на европейското подпомагане - принципът на добавената европейска стойност.
Председателят на ЕП Антонио Таяни каза потенциалните бенефициенти да го имат предвид за следващия програмен период.
За повечето от евродепутатите предложенията на ЕК са в правилна посока, но плановете за намаляване на финансирането за ОСП трябва да бъдат обсъдени и с реципиентите и земеделските общности.
Коментари