Доц. д-р Енчо Мянушев

Чията се отглежда традиционно в Мексико, Гватемала, Боливия, Аржентина, Еквадор, Никарагуа, Австралия и др. Въпреки че набира все по-голяма популярност в Европа, все още не е широко разпространена на континента.

Чията се развива добре върху песъчливи и глинести почви, за които е важно да са добре дренирани. Относно рH на почвата (киселинността) растението е изключително толерантно - вирее върху кисела, неутрална и алкална почва.

Предпочита сухи, слънчеви места и е чувствителна към застудяване. Не може да расте на сянка.

Адаптира се добре в места с по-ниско плодородие на почвата.

Някои я наричат “последователка на огъня”, понеже избуява бързо и се развива добре след попадането ѝ в райони, които са били подложени на опожаряване.

Как може да се отглежда културата у нас? Ако сте решили да отглеждате чия във фермата си, най-добре е да засеете семената ѝ през месеците март или април. Възможно е засаждане и през май, но това значително ще намали възможността растението да цъфне и да произведе семена.

Необходими са между 80 до 120 дни от засяването до започването на цъфтежа и между 120 до 180 дни за появата на семената.

Чията е едногодишно тревисто растение, стигащо от 0,60 до 1 м височина. Напролет образува значително количество зеленина. Листата й са 4,8 см дълги и 3,5 см широки.

Цветовете ѝ са хермафродитни (имат и мъжки, и женски части) и се опрашват от пчели. Венчилистчетата им са лилави, сини или бели, като самото съцветие прилича на житен клас и всяко цветче преди да цъфне се намира в отделна капсулка.

Чията е растение на късия ден, а това означава че се нуждае от дълги нощи, за да образува съцветия и семена. Цъфтежът ѝ се наблюдава между юли и август.

Необходимите за задействане на цъфтежа къси дни в районите със северно изложение (за северното полукълбо, а за южното - в районите с южно изложение) се наблюдават чак към края на лятото, в резултат на което застудяването често започва преди растенията да цъфнат.

Именно поради тази причина чията предпочита обработваемите земи с южно изложение в северното полукълбо и такива със северно изложение - в южното.

Докато са още млади растенията, за да се насърчи разклоняването, за да се получи повече цъфтеж и съответно повече семена, чията трябва да се полива редовно но не и обилно, тъй като не само не обича, но и не понася да бъде провлажнявана.

Фермерите, отглеждащи чия, трябва да са внимателни за вредители, които евентуално нападат растенията. По чията най-често това са белокрилките.

Семената на чията са малко овални с диаметър около 1 мм. Те са с канелен, сив, черен или бял цвят, излизащи на повърхността като релефна рисунка. Съдържат 20% белтъчини, 34% мазнини, 25% други хранителни вещества, както и значително количество антиоксиданти.

Особено богати са на алфа линоленова - и на други омега - 3 полиненаситени мастни киселини.

Не съдържат глутен и са чудесен източник на протеини, фитонутриенти, витамини, минерали и фибри. Интересно е да се знае, че две супени лъжици чия съдържат толкова омега - 3 полиненаситени мастни киселини, колкото 275 г дива сьомга.

Ето защо, тези малки красиви семенца са най-значителният растителен източник на полезни мастни киселини

Дори се оказва, че те са по-концентриран източник на антиоксиданти от боровинките, поради което имат мощно антиоксидантно действие. На всичко от горе са и по-наситени на така полезните за здравословното храносмилане фибри от триците.

Енергийната стойност на 100 г сух продукт от семената е 2 034 кДж (486 ккал). Същинските протеини са 16,54 г, въглехидратите - 42,12 г, от които 34,4 г диетични фибри, мазнините 30,74 г, от които 3,330 г наситени (стеаринова, палмитинова киселина), 2,309 г мононенаситени (олеинова киселина), 23,665 г полиненаситени (линолова, алфа линоленова киселина - ALA).

От витамините те съдържат в достатъчни количества витамин А, тиамин (B1), рибофлавин (B2), ниацин (B3), фолиева киселина (B9), витамин С и витамин Е, а от минералите 631 мг калций в 100 г семена, т. е. два пъти повече отколкото в чаша прясно мляко, желязо, магнезий, манган, фосфор, калий, натрий, цинк. Богати са и на други микроелементи.

Каква е използваемата част на чията

Като цяло чията се отглежда единствено и само заради скъпоценните ѝ семена, богати на омега - 3 мастни киселини. Има и хора, които знаят за ползите от консумацията на чай от нейните листа и често се възползват от тях.

Поради свойството ѝ да желира във водата, тя не може да покълнва както житото. Но нейните кълнове са с интересен вкус, може да се използват като подправка към салати, сандвичи, сосове и омлети. Добавят се и към супи, но това трябва да се прави в края на готвенето, за да се запазят ценните им съставки.

Изключително полезни са за здравето на хората. Пречистват кръвта им и стимулират образуването на нови еритроцити (червени кръвни телца) в нея.

В последно време семената на чията придобиха голяма популярност сред вегетарианците от САЩ и други страни, като отличен източник на растителен калций.

В Европейския Съюз, където това растение до скоро беше малко познато, но от 2006 година се призна перспективата за използването му в оптималното и полезно хранене на хората.

Как въздействат потребените за храна семена от чията върху здравето на хората?

Подобряват работата на стомашно чревния тракт, Спомагат за свалянето на излишните килограми. Нормализират нивата на кръвната захар. Зареждат организма с енергия и със сила. Увеличават устойчивостта на организма. Помагат за подобряване на функциите на мозъка и на нервите. Намаляват нивата на лошия (LDL) холестерол. Стабилизират кръвното налягане и поддържат здравето на сърдечно съдовата система. Имат противо възпалително действие - редуцират възпалението и болката, което ги прави полезни за пациентите с ревматоиден артрит и други възпалителни заболявания. Осигуряват по- добро усвояване на масторазтворимите витомини като A, D, E, K и др. Спомагат за изграждане на мускулите и за подсилване на костите. Поддържат здравето на кожата и на косата. Способстват за поддържане на здравето на зъбите и на венците.