От векове ние, хората, обработваме почвата по един или друг начин, за да се изхранваме с плодовете й. В началото на осъзнатото земеделие обработката се свеждала до прокарване на бразда в почвата с помощта на пръчка. В браздата се засявали семена, а растенията се оставяли на природните стихии. С течение на времето оръдията на труда се усъвършенстват. От ръчни инструменти от камък или дърво през метално рало с конска/биволска сила, а днес - високотехнологични машини с автопилот и GPS навигация.

Земеделието преминава през много измерения - внедряват се нови методи, приемат се и се утвърждават практики за все по-дълбоки обработки, за употребата на химия под една или друга форма. Конвенционалното земеделие търпи редица промени, но цената е висока. Днес около 80% от почвите в България са застрашени от водна и ветрова ерозия. С деградационните процеси се изнася повърхностния плодороден слой или по-точно 136 млн. тона плодородна почва и 2,5 млн. тона хумусно вещество. Губи се голяма част от внесените минерални торове и хранителни вещества. Замърсяват се въздуха и водите.

Причините за това са неправилни агротехнически мероприятия и неспазване на сеитбооборот, изсичането на горите, промяната на релефа при прокарването на инфраструктура и т.н. В обработваемите площи намалява биоразнообразието поради внасянето на всякакви химични препарати (пестициди и минерални торове), с които се контролират развитието на културата и добива. А почвата е жив организъм. Затова все повече се набляга на биологично, екологично, биодинамично земеделие, пермакултура и т.н. В промишлените насаждения с хиляди декари обработваема земя навлизат технологиите No-till, Strip-till, поясно земеделие и др.

Още по темата, четете в новия брой на вестник „Български фермер“ от 26 април.