Брашнеста мана

Среща се често, особено на по-влажни места, тъй като се развива при голяма въздушна влажност. Икономически най-важната болест по лешника. Отличава се от другите брашнести мани по това, че трудно се забелязва и вместо бял налеп се образува паяжиновидна плесен, която едва личи по долната страна на листата. По-късно по нея се образуват множество перитеции, отначало кафяви, после черни. Листата окапват само в редки случаи.

Причинител на болестта е паразитната гъба Phyllactinia suffulta. Перитециите й презимуват и напролет причиняват нови заразявания.

БОРБА: Нападнатите листа трябва да се събират и изгарят. При редовно силно нападение на болестта, при поява на болестта и няколко пъти след това през интервал от 10-12 дни се пръска с 0,015 % Байфидан 250 ЕК (1,5 мл/10 л вода), 0,15 % Топсин М 70 ВГ (15 г/10 л вода), 0,03 % Луна Експирианс (3 мл/10 л вода).

Други по–маловажни болести са кафяво гниене, бактериоза, горчиво гниене.

Лешников хоботник

Причинява червясването на лешниковите плодове. Икономически най-важният неприятел по лешника.

Лешниковият хоботник развива едно поколение и зимува като ларва в землена камерка в почвата. Ларвите какавидират през пролетта. Възрастните се появяват през първата половина на юни в зависимост от метеорологичните условия. Те нагризват листата и повреждат зелените плодчета, като ги надупчват. Женските индивиди с помощта на хоботчето си пробиват плодовете и в направените отвори снасят по едно яйце. Ларвите се излюпват след около 8 дни и се хранят с ядката на плода. Нападнатите плодове отначало се развиват нормално и не се различават външно от здравите, но по-късно пожълтяват и опадат. Ларвите завършват развитието си в един плод, напускат го и зимуват в почвата.

БОРБА: Прекопаване на храстите през есента, за унищожаване на зимуващите ларви. Събиране и унищожаване на червивите плодове и ларвите в тях.

Пръскането и прашенето срещу бръмбарите се извършва, преди да е започнало яйцеснасянето с 0,15 % Агрия 1050+ (15 г/10 л вода), 0,12 % Дурсбан 4 ЕК (12 г/10 л вода), 0,0125 % Фюри 10 ЕК (1,25 мл/10 л вода), 0,04 % Децис 2,5ЕК (4 мл/10 л вода), 0,07 % Нуреле Д (7 мл/10 л вода), 0,09 % Метеор (9 мл/10 л вода).

Лешников пъпков акар

Причинява характерни деформации на листните и женските цветни пъпки. Повредените пъпки са деформирани, хипертрофирали и с розетъчен вид. Люспите им са значително по-дебели от люспите на нормалните пъпки, оцветяването е виолетово – червено. От такива листни пъпки се развиват деформирани листа, които по-късно загиват. Някои от нападнатите пъпки изсъхват и окапват, а клончетата се оголват.

Лешниковият пъпков акар развива едно поколение годишно и зимува като възрастно в повредените пъпки. В началото на вегетацията акарите се активизират и започват да се хранят с люспите на листните и цветни пъпки. Ларвите се появяват в края на април и началото на май и се хранят там, където се излюпват.

Практически устойчиви сортове са Холски, Хемпелов и Дълъг ландбергски.

БОРБА: Пръскане с 0,2 % Агрия 1050+ (2 г/10 л вода), 0,15 % Би 58 (15 мл/10 л вода), 0,05 % Санмайт 20 ВП (5 г/10 л вода), 0,05 % Данитрон 5СК (5 мл/10 л вода) до цъфтежа, а при нужда и по време на миграцията на неприятеля, обикновено през юни.

Лешникът се напада по-слабо и от лешниковия сечко. Насекомото поврежда леторастите и клонките. Женските бръмбарчета снасят яйцата си под кората на леторастите, а излюпените ларви се хранят с ликовата тъкан и сърцевината, като правят дълъг ход отгоре надолу. Ларвата какавидира след двегодишно зимуване в клонката.

За борба срещу него се препоръчва изрязване на нападнатите леторасти и изгарянето им. Пръска се след започване на летеж на бръмбарите, с 0,15 % Агрия 1050+ (1,5 г/10 л вода), 0,07 % Нуреле Д (7 мл/10 л вода) и др.