Оранжеви листни петна

Икономически най-важната болест по бадема. Причинява се от гъбата Polystigma ochraceum, която има морфология и цикъл на развитие, подобни на Polystigma rubrum по сливата.

По листата на бадема се образуват дебели, твърде очебийни строми на паразита, които за разлика от стромите на P. Rubrum имат оранжев или жълто – оранжев цвят. След като презимуват, в тях се образуват перитеции, които изхвърлят аскоспори, заразяващи бадема. Спорите се изхвърлят след всеки по-силен дъжд. При досега на аскоспорите с капка вода, те покълнват и заразяват младите листа. При най-благоприятна висока температура, около 24 градуса, за заразяване са необходими 2 часа, при 15 градуса – 4 часа, при 10 градуса – 5 часа и при 8 градуса – 7 часа. Опасност от заразяване има до средата на юни. Първите петна се появяват към втората половина на май и образуването им трае около 2 месеца.

С висока устойчивост спрямо болестта са сортовете Несебър, Десертен, Никитский късноцъфтящ, Адриатически и Приморски.

БОРБА: Основно чрез химични третирания – 0,25 % Купроцин супер М (25 г/10 л вода), 0,25 %, 0,15 % Купросейт голд М (15 г/10 л вода), 0,2 % Дитан М 45ВП (20 г/10 л вода), 0,1 % Топсин М 70ВДГ (10 г/10 л вода). Агротехническите мерки включват дълбоко заораване на листата. Пръскането трябва да се извърши преди да са станали силни заразявания, което става обикновено в края на цъфтежа. Първо пръскане се извършва по време на цъфтежа, когато листата се развиват и всеки дъжд може да причини заразяване. Второто пръскане се извършва след 10-14 дни. Препоръчва се и едно предцъфтежно пръскане с 1% бордолезов разтвор.

Струпясване

По листата на бадема, главно по долната им страна, се образуват много зеленикавокафяви петна, не много рязко очертани. Напетнените листа имат по-ниска водозадържаща способност и по-висок коефициент на транспирация, което нарушава водния баланс и те окапват дори при не много силно засушаване. По върховете на оголените леторасли се задържат само китки от листенца. По плодовете обикновено петната са струпани от едната страна на плода, която почернява от чернилка и се напуква. Напетнените плодове остават дребни, с лош вкус и често загиват.

По летораслите се образуват кафяви до тъмнозелено – кафяви петна, отначало кръгли, после елипсовидни и продълговати, които може да предизвикват засъхване на връхната част.

Причинителят на болестта е гъбата Fusicladium amygdali. Тя образува по петната множество маслинени, едно – и двуклетъчни спори. Паразитът зимува по нападнатите леторасти, от които напролет заразата се разпространява по листата и плодовете. Силното развитие на болестта се благоприятства от валежите, но окапването на листата е по-силно при засушаване.

БОРБА: Изрязване на напетнените клонки през зимата и зимно пръскане с 1 % бордолезов разтвор. След прецъфтяването на дърветата се пръска с 0,2 % Каптан 50 ВП (20 г/10 л вода), 0,3 % Шампион (30 г/10 л вода), 0,1 % Топсин М70ВП (10 г/10 л вода), 0.05 % Байкор 25 ВП (5 г/10 л вода).

Церкоспороза

В години с влажна пролет по листата се наблюдават многобройни, често сливащи се светлокафяви петна. По леторастите петната са удължени, слабо вдлъбнати, светлокафяви с тъмна периферия, които могат да предизвикат засъхването им. Макар и рядко, нападат се и зелените плодове, които могат да окапят.

Болестта се причинява от гъбата Cercospora circumscissa, която образува по петната своите плодоношения, видими с просто око като черни точки. Изобилно отделяните по листата игловидни масленозелени конидиоспори при чести валежи предизвикват масови заразявания.

БОРБА: Окапалите листа през зимата се заорават. Зимното пръскане се извършва с 1 % бордолезов разтвор, със сероваров разтвор 1:10. През пролетта се пръска преди цъфтежа и веднага след прецъфтяването, а при чести валежи и до по-късно с медни препарати - 0,25 % Купроцин супер М (25 г/10 л вода), 0,2 % Каптан 50 ВП (20 г/10 л вода), 0,1 % Топсин М70ВП (10 г/10 л вода), 0.05 % Байкор 25 ВП (5 г/10 л вода).

Други болести, които вредят на бадема са брашнеста мана, ранно кафяво гниене, сачмянка и къдравост.

Бадемов семеяд

Разпространен е навсякъде, където се отглежда бадем, икономически най-важният неприятел. Вреди ларвата, която се храни с ядката на бадемовия плод.

Бадемовият семеяд има едно поколение годишно и зимува като напълно изхранена ларва в повредените от нея плодове. Какавидира през втората половина на март – началото на април в червивите бадемови плодове. Какавидният стадий продължава от 16 до 20 дни. Имагиниралите възрастни насекоми в продължение на 3-6 дни прогризват в твърдата черупка изходен отвор. След около 20-26 дни от прецъфтяването на бадемите семеядните оси излизат.

Възрастното насекомо е полово зряло веднага след излитането. То може да се размножава и развива от неоплодени яйцеклетки.  Женската снася по едно яйце във воднистата тъкан на ядката, като пробива с яйцеполагалото зелените и още незатвърдели бадемови плодове. Една женска снася около 58 яйца. След 24-30 дни се излюпват ларвите, които се хранят с ядките на плода, без да засегнат семенната обвивка. Изхранват се напълно за 28-47 дни, след което остават в повредените плодове до пролетта, когато какавидират. 

Разбира се, че плодовете са повредени, чак когато ларвата изяде значителна част от съдържанието на ядката. Тогава околоплодникът на плодовете престава да нараства, леко пожълтява и прилепва към костилката. Повредените плодове не окапват, почерняват през зимата и отдалеч се забелязват по дърветата. След излитането на осата по тях лесно се вижда изходният отвор, който има диаметър от 1 до 1,5 мм.

БОРБА: Нападнатите плодове се обират и се унищожават намиращите се в тях ларви. Химичната борба се провежда с 0,04 % Децис 2,5 ЕК (4 мл/10 л вода), 0,07 % Нуреле Д (7 мл/10 л вода), 0,15 % Агрия 1050 + (15 г/10 л вода) – два пъти, в началото на излитането на осите и в периода на масовия летеж. Моментите на третиранията се определят от пунктовете за прогноза и сигнализация.

Бадемова листна оса

Вредят лъжегъсениците, които се хранят с листата. При масова поява те обезлистват дърветата.

Бадемовата оса развива едно поколение годишно и зимува като лъжегъсеница в почвата на дълбочина до 10 см. Осите се появяват през пролетта, обикновено през втората половина на април. С помощта на яйцеполагалото си женската снася яйцата поединично в листата, като ги полага под горния епидермис. Лъжегъсеницата се изхранва за 22-32 дни. Отначало предпочита връхната част на листата, а в последните възрасти изяжда цялата им повърхност, включително и централната жилка. Напълно развитите гъсеници падат или пропълзяват по стъблата до земята, влизат в нея, изграждат си землена камера и там зимуват.

БОРБА: Срещу лъжегъсениците се пръска с 0,04 % Децис 2,5 ЕК (4 мл/10 л вода), 0,015 % Вазтак 10 ЕК (1,5 мл/10 л вода), 0,07 % Нуреле Д (7 мл/10 л вода), 0,15 % Агрия 1050+ (15 г/10 л вода), до трета възраст.

По бадема вредят още бадемовият беловинояд, листогризещите гъсеници и овощните акари.

Подготвил Кирил Кръстев