10° C, облачно
Една от основните грижи след засаждането на малките лози е постоянната проверка за покарването им. Трябва да знаете, че те са много нежни. Затова почвената кора, която се образува върху купчинката пръст, с която е покрит чепът, след всеки дъжд трябва да се разтрошава
При тази манипулация обикновено се откриват пъпките. Те след това отново трябва да се покрият с рохкава пръст.
При младите лози голяма заплаха са неприятелите, като сивия и теления червей. Те прегризват току-що покаралите филизи и много често стават основна причина за нередовното покарване на лозите.
Когато лозарят установи появата им, той трябва да провери, като прерови купчинките и унищожи неприятелите веднага .
След това купчинките върху лозичките отново се възстановяват.
През май е първата операция с росните корени
Когато през този месец леторастите достигнат дължина 15-20 см и по тях се появят първите мустаци, появилите се росни корени трябва да се почистят с остро ножче.
Купчинките пак трябва да се разровят внимателно и след манипулацията да се възстановят.
По това време трябва да се почистят също и всички издънки, появили се от подложката.
През втората половина на август се прави второ почистване на росните корени
Редно е да се знае, че почвената обработка при младите лози е много важна.
През цялата вегетация площта около тях трябва да бъде рохкава и поддържава чиста от плевели.
Когато настъпи засушаване лозите трябва задължително да се поливат.
Още с появата на първите леторасти започва пръскането против мана
Третиранията трябва да продължат до месец септември, защото вегетацията на младите лози продължава до късно през есента.
Пръска се доста пъти, може и до десетина, защото листата на младите растения трябва да се опазят напълно от болестта. Когато грижите за младите лози са добри, те дават силни леторасти, които още през първата година могат да достигнат до 1,20-1,50 метра.
Леторастите да не се кършат
Необходимо е на лозите да се поставят подпори или временно да се привържат към колчета.
Младите лози, както не се кършат, така и не се колтучат, тъй като със съкращаването на листната маса те отслабват.
Когато станат на една година, през есента или напролет, вече може да се режат. У нас за предпочитане е пролетната резитба.
Прави се загребване
Там където това се налага, то дори трябва да се осъществи по-рано, за да се предпазят растенията от ранни студове.
Загребването трябва да се направи дори и в районите, в които възрастните лози по принцип не се загребват.
Ако се режат преди загребването, тогава не могат да използват пълноценно листната си маса, за да натрупват в по-голяма степен повече резервни хранителни вещества.
Кои подземни части за какво помагат
Корените на лозата, които израстват от вкоренените стъблени части, се наричат адвентивни.
Те имат предназначение да снабдяват с вода и минерални вещества, да служат като склад за резервни хранителни вещества, да закрепват лозата към почвата и да осигуряват стабилност на надземните части.
В корените на лозата се синтезират и някои вещества, като алкалоиди, растежни регулатори и др.
От подложката на засадена лоза или от резника покарват няколко етажа корени.
Разположените най-близко до повърхността на почвата се наричат повърхностни.
Към тях се отнасят и корените, покарали от присадника /калема/, те носят наименованието росни корени.
От средната част на подложката излизат т.нар. междинни или средни корени - те са по-дебели и по-дълги от повърхностните.
От основата /петата/ на подложката израстват стъпалните корени. Те са малко на брой, но са дебели и дълги.
Има лози, които се отглеждат в оранжериини условия, но понякога и на открито, при влажни и топли условия, могат да се образуват корени и по откритите части на растенията - по рамена, чепове и зелени леторасти.
Това са т.нар. въздушни корени.
ВНИМАНИЕ!
Росните и повърхностните корени са нежелателни и при младите лози трябва да се отстраняват.
В противен случай те се развиват за сметка на стъпалните корени.
Стъпалните имат най-голямо значение за лозата.
Чрез тях тя се снабдява с вода и минерални вещества.
Понякога корени при лозата могат да се образуват от зелените леторасти, узрелите пръчки, рамената, стъблото и дори от дръжките на листата и гроздовете.
По принцип, за да се развият корени е необходимо да се създадат подходящи условия по отношение на влажността, топлината и въздуха.
Оптималната температура за покарването им е 25-30°С.
От корените зависи естествено и доброто вкореняване.
Любителите трябва да знаят, че в топлите песъчливи почви вкореняването на резници е по-добро, отколкото в тежките глинести почви. Добре узрелите и запасени с повече резервни вещества пръчки се вкореняват по-лесно от останалите.
При лозарите има начини за подпомагане на вкореняването.
Прави се от старите майстори набраздяване на кората на резниците, ослепяване /премахване/ на пъпките на резниците.
Кореновата система на лозата непрекъснато се разклонява. По най-крайните разклонения се намират множество тънки смукателни коренчета, чрез които тя всмуква водата.
Когато кореновата система на лозата е по-силно разклонена, тя обхваща доста по-голям обем почва и има по-голяма абсорбираща повърхност. Затова е важна разклонеността на корените.
4 При нормални условия корените на лозата се разполагат на дълбочина до 1,5-2,0 м, а на ширина до 3-4 м. Отделни корени понякога проникват и до 8-9 м, въпреки че основната им част е в почвения хоризонт с най-благоприятни условия.
Коментари