12° C, предимно облачно
Животновъдите могат да увеличат печалбите си и пазарния си дял заради нарастващото потребителско търсене на биологични млечни продукти
Учени от Университета в Минесота са установили, че кравите, на които се изхранва трева и груби фуражи, дават мляко с по-високо съдържание на омега-3 и омега-6, съобщава Agrar heute. Съотношението на мастните киселини омега-3 и омега-6 в такова мляко е 1:1, докато при обикновеното пълномаслено мляко е 5,7:1.
Мастните киселини омега-3 и омега-6 са важен елемент за човешкия организъм. Но ако се приема прекалено малко омега-3 и прекалено много омега-6, възниква риск от сърдечносъдови заболявания.
Учени от американски университети и от датския Университет Орхус са открили, че кравите, които са се хранили с трева и натурални бобови култури, дават мляко с повишено равнище на омега-3 и линолева киселина. Балансът на мастните киселини в това мляко е по-здравословен в сравнение с показателите на обикновеното пълномаслено мляко.
Според Брадли Хайнс, доцент в Катедрата попроучаване на млечния отрасъл в Университета в Минесота, отбелязва, че фермерите могат да увеличат печалбите си и пазарния си дял за сметка на преминаване на пасищно отглеждане на кравите си заради нарастващото потребителско търсене на биологични млечни продукти.
Резултатите от работата на учените са публикувани в списание Food Science and Nutrition. Те сравняват млечните показатели, получени от крави от три групи: биологични, които са на натуралнна паша и ядат груби фуражи; практически биологични при 80% трева, 20% зърно и концентрати; и обикновени - до 47% зърно и концентрати.
Кравите, хранени с трева са давали мляко с най-високия показател на омега-3: 0,05 г на 100 мл мляко, докато при обикновено хранените крави този показател е съставлявал 0,02 г на 100 мл сурово мляко.
Освен това изследователската група открива, че биологичното мляко съдържа повече линолова киселина - 0,043 г на 100 мл мляко, докато съдържанието й в обикновеното е 0,02 г на 100 мл мляко.
Учените стигат до извода, че всекидневното потребление на мляко от биологични крави подобрява здравословното състояние на потребителите. Балансираните показатели на мастни киселини се отразяват благотворно на метаболизма и на сърдечносъдовата система, отбелязва Science Daily. Омега-3 и омега-6 са полезни за децата и за кърмачките, тъй като оказват влияние на развитието на мозъка и на нервната система. Рационалните дози мастни киселини забавят загубата на когнитивните функции при възрастни хора.
Пасищното отглеждане има много безспорни предимства и за отглежданите животни, и за фермера напомнят от Agrar heute:
Свободното придвижване на пасището подобрява състоянието на копитата, укрепва крайниците и ставите на животните. Това може да подпомогне профилактиката на всички налични инфекции в краварника. Когато животното ходи в тревата, копитата му се почистват и изсъхват.
При пасищното отглеждане кравите винаги са по-чисти, отколкото при оборното отглеждане.
Пасищното отглеждане способства естественото поведение на животните, което е пряко свързано с хуманното отношение. Кравите могат сами да си избират място за лежане.
По-доброто потребление на витаминни фуражи като зелена трева подобрява здравословния статус и плодовитостта на стадото.
Фермерът има по-ниски разходи за фураж и едновременно с това получава гарантирано евтина белтъчна храна за своите животни.
Фермата реализира икономии за сметка на намалените производствени разходи за работници. Не е необходимо да се наемат допълнителни хора за почистване, хранене и почистване на хранилките от фуражни остатъци.
Говедовъдът може да получи по-висока цена за суровото мляко, което е с високо качество.
Но говедовъдите се сблъскват и с известни трудности при пасищното отглеждане:
Не може да бъде гарантирано целевото прилагане на витаминни добавки.
Наличните краварници не се използват.
Наблюдението на стадото е много по-трудно на пасището, отколкото в краварника.
Болестите или травмите на животните по-трудно се забелязват в голямо стадо на паша.
Използването на доилни системи при пасищното отглеждане е задача, която трябва точно и внимателно да бъде планирана.
Към днешна дата според специалистите най-целесъобразно за млечните говедовъди е редуването на пасищно и оборно отглеждане на кравите. Пасищното отглеждане се предвижда за летния период, а мениджмънтът на фермата се адаптирането към променящия се характер на млекопроизводството.
СЪВЕТИ ПРИ ПАСИЩНО ОТГЛЕЖДАНЕ
Площта за 1 крава на свободна паша(при изцяло пасищно отглеждане) трябва да съставлява 3-4 декара.
Тъй като всяка крава избира най-добрата трева, това означава, че на пасището не трябва да има участъци с беден на хранителност тревостой.
Поилките на пасището трябва да са обемни и не трябва да са разположени прекалено далече от пасящите животни. В горещините потреблението на вода от крава може да се увеличи до 150 л дневно.
Разстоянието между поилките е най-добре да е 100 метра.
Влажните места на пасището способстват развитието на личинки на опасни паразити. Затова 1-1,5 месеца преди пускането на кравите на паша се прави изследване на стадото за вътрешни паразити и при необходимост се вземат ефективни противопаразитни мерки. Изследването трябва да се повтори през втората половина от пасищния сезон.
Коментари