Антракноза

Най–разпространената болест по ореха. При дъжд спорите се разнасят и предизвикват нови заразявания. Ето защо болестта се развива масово само при дъждовни сезони - до такава степен, че причинява масово обезлистване на чувствителните към нея сортове.

Напада листата, плодовете и клонките, но най–силно причинява повреди върху листата. По тях се образуват сухи кафяви петна, които отначало са дребни, ъгловати или овални, а по-късно силно нарастват, като в средата остават по-светли, а периферията им потъмнява. Откъм долната страна на петната се забелязват многобройни черни точки, често пъти наредени в концентрични кръгове. При образуване на много такива петна на един лист, той прегаря и окапва.

По плодовете се образуват многобройни вдлъбнати петна, които първоначално са тъмнокафяви, а после избледняват. По тях като черни точки се забелязват плодните тела на гъбата. Рано нападнатите плодове окапват, докато при по-късно нападнатите вредата не е голяма понеже петната засягат само зелената обвивка.

По клонките антракнозата се среща във вид на вдлъбнати черни петна.

Причинител на болестта е паразитната гъба Marssonina juglandis. Черните точки по петната са нейните плодни тела, в които се образуват много спори. През зимата върху окапалите по земята листа се образуват перитециите на съвършената форма – Ophiognomonia leptostyla. Те узряват в началото на пролетта и при дъжд изхвърлят аскоспори, които предизвикват първите заразявания. Паразитът може да презимува и върху заразените клонки. Различните сортове орехи се нападат в твърде различна степен от паразита.

БОРБА. Заразените листа редовно се унищожават чрез дълбоко изораване на почвата под дърветата, а заразените клонки да се изрязват и изгарят. Срещу тази болест може да се пръска преди набъбване на листните пъпки с бордолезов разтвор – 2%, преди цъфтежа едно пръскане и след цъфтежа две пръскания през 12-14 дни с : 0,2% Косайд 101ВП (20 г/10 л вода), 0,4% Фунгуран ОН 50 ВП (40 г/10 л вода), 0,4 % Купроцин супер М (40 г/10 л вода), 0,3 % Шампион ВП (30 г/10 л вода), 0,1% Делан 750 СК (10 г/10 л вода), 0,3% Дитан М – 45 (30 г/10 л вода).

Бактериоза

По–малко значима болест от антракнозата, но икономически важна. По–голямо значение има в разсадниците.

Напада всички нежни части на ореховото дърво, включително и младите клонки. Образува изцяло черни, изглеждащи мазни, петна, по които се отличава от по–светлите в средата петна на антракнозата. При листата те никога не покриват такава голяма площ както при антракнозата, поради което рядко предизвикват окапването им.

Много по-опасна е бактериозата при плодовете. Петната по плодовете са силно вдлъбнати, черни и мазни. Рано нападнатите плодчета загниват, а по-късно нападнатите остават с черни и безвкусни ядки.

При ресите бактериозата предизвиква почерняване и окапване.

Болестта се причинява от паразитната бактерия Pseudomonas juglandis. Паразитът презимува в нападнатите клонки, както и по окапалите плодове и листа. Бактерията се отделя изобилно върху мазните петна, като образува белезникава коричка. При дъжд и роса бактериите в коричката се размиват и разнасят, като причиняват нови заразявания. Особено силно се развива болестта на влажни места.

БОРБА. Нападнатите клонки и плодове трябва да се изрязват и изгарят, а през зимата почвата под дърветата дълбоко да се преорава. Срещу бактериозата се пръска както при антракноза - 1-2 третирания преди набъбване на листните пъпки с 2% бордолезов разтвор и едно-две пръскания след цъфтежа на женските цветове и формиране на листата с 1% бордолезов разтвор или друг меден фунгицид, като Шампион, Фунгуран, Купроцин супер М, Делан 750 СК, Дитан М със същата доза, както при антракноза.

Препоръчително е, за да намалите пръсканията и инфекциозния фон, да засаждате устойчиви и слабо чувствителни на антракноза и бактериоза орехови сортове – Извор 10, Силистренски, Сливенски и Шейново.

Орехов плодов червей – Cydia amplana Hb

Много прилича на ябълковия плодов червей и като него причинява червясване на ореховите плодове.

Ореховият плодов червей има едно поколение годишно и зимува като възрастна гъсеница главно под растителните остатъци, в пукнатините на кората, в основата на стъблото и по-рядко в почвата. Гъсениците какавидират през май, а пеперудите излизат в началото на юни. Активни са привечер и снасят яйцата си по зелените орехови плодчета. Ембрионалното развитие продължава 10-14 дни. Излюпените гъсеници се вгризват в плода непосредствено под дръжката, хранят се с ядките, като изпълват плода с екскременти, които са оплетени в копринени нишки. За пълното си развитие една гъсеница унищожава от 3 до 4 плода.

На повредените плодове външната обвивка потъмнява и се нагърчва, като те окапват преждевременно, заедно с гъсениците, които се доизхранват в тях.

БОРБА. Нападнатите плодове трябва да се събират и унищожават. Извършва се есенна дълбока оран или прекопаване на почвата на дълбочина 10-15 см под короната до самото стъбло. За улавяне и унищожаване на гъсениците се поставят ловни пояси. Поради голямата височина на ореховите дървета химичната борба е нерентабилна и се прилага трудно.

Голяма орехова листна въшка - Panaphis juglandis Frisch.

Разпространена е навсякъде у нас, където се отглежда ореха.

Ореховата листна въшка е немигриращ вид. Зимува като яйце по леторастите на ореха. Ларвите се излюпват в началото на април. Крилатите въшки и ларвите смучат сок по горната страна на листата, около главната жилка. Въшките са в голяма плътност през май и юни. Снасящите женски се появяват през октомври – началото на ноември и снасят яйцата по едногодишните леторасти около пъпките.

БОРБА. При нападение на младите орехови дървета в по-силна степен се провежда пръскане с 0,1 % Би -58 (10 мл/10 л вода), 0,1% Конфидор 200СЛ (10 мл/10 л вода). За по-добро действие афицидите може да се комбинират със синтетични пиретроиди - 0,3 % Децис 2.5ЕК – 30 мл/дка, 0,2 % Карате 2.5ЕК – 20 мл/дка, 0,2 % Суми алфа 5ЕК – 20 мл/дка.

Орехите се нападат и от ябълковият плодов червей и запетаевидната щитоносна въшка.