Люцерната е важна култура и за земеделци, и за животновъди. Първите задължително я включват в сеитбооборота поради добрата пазарна цена. А вторите – за да я осигурят в дажбата при изхранване на млечни животни, защото допринася за увеличаване на млеконадоя.

Нека се възползваме от желанието на собствениците на две млечни ферми, разположени в северната и южната част на Германия, да споделят професионалния си опит за култивиране на люцерна за фураж.

В семейната ферма Колбенхоф в Средна Франкония 54-годишният Вернер Вагнер-баща и 23-годишният Доминик Вагнер-син отглеждат люцерна на пет хектара.

Искаме да използваме протеина на люцерната, като произвеждаме собствена продукция от тази фуражна култура. Но смятаме да добавим нов структурен технологичен елемент, като променим спецификата на производството, обяснява причината за отглеждането на люцерна във фермата синът Доминик Вагнер.

Фермата Колбенхоф се намира на надморска височина от 446 метра. Средните годишни валежи са 700 мм, но през последните години лятото се характеризира с ясно изразена суша. Тя не е проблем за люцерната, защото културата има добре развита дълбока коренова система (за разлика от други тревни видове).

Във фермата Колбенхоф люцерната се сее след зимния ечемик.

Преди сеитбата почвата се обработва с дискова брана, за да се раздробят издънките. След това, за да се намали натискът на плевелите, засяват пълзяща бяла детелина и персийска детелина.

Плюсовете от комбинацията от двата вида са големи: Пълзящата детелина фиксира атмосферния азот и го прави достъпен за растежа на тревата. Доказано е, че бялата детелина може да спести на фермерите много средства със свойството си да фиксира азота. Тя допринася с до 100 кг азот на хектар годишно. Персийската детелина също е перфектен фураж. Тя осигурява и висококачествена паша, като не образува газове при животните. Освен това издържа на измръзване, но не и на суша.

Още за немския опит в отглеждането на люцерна, четете в новия брой на вестник „Българки фермер“ от 19 април.