Необходимо е да се вземат предвид всички предимства и недостатъци на двата технологични метода - орен и безорен

Сергей Карабинеш, Роман Крикун

Национален университет за биоресурси, Украйна

В съвременното земеделие за основна почвообработка се препоръчват множество методи и технологии:

- дълбоко разрохкване с култиватор;

- оран с плуг;

- дълбоко разрохкване без обръщане на пласта с плуг;

- оран с обръщане на орния хоризонт.

Най-важната и трудоемка операция при основната обработка на почвата е оранта.

Оран

Това е основният технологичен метод за почвообработка. Оранта е предназначена за разрохкване и обръщане на почвения пласт.

Разрохкването облекчава циркулирането на въздуха, водата и хранителните елементи към корените на растенията, способства за натрупването и запазването на влагата в орния хоризонт, помага на кореновата система да се развива по-добре, засилва жизнедеятелността на полезните микроорганизми. Основните видове оран са пълно обръщане на пласта на 180 градуса, оран с повдигане на пласта и култивиране.

Изборът зависи в голяма степен от почвено-климатичните условия. При различни климатични условия, един и същи метод дава различни резултати.

Пълно обръщане

на пласта

се прилага при усвояването на нови площи и такива, които са обрасли с ниска растителност. При тази оран затревената част на пласта се обръща напълно и се поставя на дъното на браздата.

Оран с отмятане на пласта означава непълно обръщане на почвата и поставянето му на 135 градуса на една страна. Тази оран се провежда с конвенционални плугове.

Култивирането отговаря в най-голяма степен на изискванията на агротехниката. То е и най-разпространеният метод на основна обработка на почвата. Провежда се с плуг с предплужно тяло. При култивирането в горния слой на почвата предплужникът първо изрязва тънък слой от пласта на 2/3 от ширината на основния и го хвърля в браздата, а след това се отрязва останалата част, която при това се обръща на 130-150 градуса и покрива изрязаната преди това тънка част от пласта.

При обръщането на пласта, горният, загубил структурата си слой, се поставя на дъното на браздата, а долният - се повдига нагоре. В почвата се заорават тревата, растителните остатъци, плевелите и техните семена, вредителите, както и торът. Най-високи резултати се получават при провеждане на култивирането на дълбочина 27-30 см или на цялата дълбочина, ако орният хоризонт на почвата е малък. Но трябва да се внимава - оранта на дълбочина по-голяма от орния хоризонт може да доведе до премесване на хумусния слой и да повиши неговата киселинност, което се отразява зле върху добивите от някои култури. В този случай е по-добре да се проведе дълбока обработка без обръщане на пласта на почвата на 30-35 см, която не отстъпва по ефективност на обикновената оран на дълбочината на орния хоризонт. Агрономията е изработила строги изисквания към оранта. При провеждане на работната операция трябва да се спазва зададената дълбочина на обработката, отклонение се допуска в рамките на 1 см при равни терени и 2 см при неравни. Размерите на напречните сечения на пластовете трябва да са еднакви, а обръщането им - пълно и с качествено заораване на плевелната растителност, растителните остатъци и внесения на повърхността тор. Повърхността трябва да е слята или с леки гребени.

Необходимо е плугът да се движи строго по права линия и да не оставя недообработени участъци. Височината на браздите е не повече от 70 мм. При големи неравности на релефа площите се орат напреки на склона.

В условията на разширяване на площите, заети с царевица, използването на плуг отново придобива голямо значение.

Намаляване на заболяванията, механично унищожаване на плевелите поради увеличената им резистентност към определени хербициди, борба с гризачите и останалите вредители са основните задачи на оранта, при решаването на които

днес няма достойна алтернатива на плуга

Най-новите изследвания показват, че използването на плуг за разрохкване и насищане с въздух на почвения слой, където се образува кореновата система, например за оптималното развитие на рапицата, няма алтернатива и създава прекрасна основа за високи добиви.

Популярните днес ресурсоспестяващи минимална и нулева обработки на почвата са невъзможни без масирано използване на химически средства за растителна защита и минерални торове.

Но умението да се ориентират в широката гама от пестициди с оглед на тясната избирателност на действието им и много други фактори на резултатното им приложение е проблем за огромното мнозинство агрономи-практици, а повърхностното внасяне и заравянето в повърхностния пласт на почвата на основните дози минерални торове често не се отплащат с получените добиви.

Поради това днес периодичното обръщане на почвата няма алтернатива по отношение на подобряването на фитосанитарното й състояние, заораването на минералните и органичните торове, особено по отношение на екологичната безопасност на утилизацията на органичния тор, представляваща голям проблем в страните с развито животновъдство.

Промяната на икономическите и екологичните условия определя развитието на механичната почвообработка, насочено към конкретно диференцирано решаване на широк кръг агротехнически задачи в зависимост от почвено-климатичните фактори, биологичните особености на отглежданите култури и предшествениците, замърсеността на почвата с плевели, вредители и болести по растенията, системите на внасяне на хранителни вещества и другите елементи, съставящи системата на земеделие.

Трансформирането на задачите на основната почвообработка в съвременните условия обуславя съответната адаптация към тях в конструкцията на предлаганите от производителите почвообработващи машини, където ясно се забелязват няколко тенденции.

Например, задачата за подобряване на качеството на обръщането на пласта в широк диапазон на дълбочината на почвата за заораване на горния слой със семената на плевелите и вредителите, причинителите на заболявания и торовете се решава посредством присъединяването на спомагателно оборудване към традиционните корпуси на плуга - разнообразни предплужници и режещи тела. При това диапазонът на дълбочината на обработката на почвата с изразено обръщане на пласта е от 6 до 10 см.

Проблемът за уплътняването на почвата от ходовите апарати на тежките земеделски машини и образуването на плужна пета се решават с помощта на машини за периодично разрохкване без обръщане на пласта, увеличавайки дълбочината до 50-80 см, както и с разширяването на технологичните възможности на плуговете в посока на комбиниране на технологиите с обръщане на пласта с разрохкване на долните пластове с допълнителни приспособления.

Не е трудно да се отговори на въпроса:

Защо фермерите орат?

Оранта е повсеместна. Фермерите обичат да орат. Ако те не получаваха удоволствие, виждайки как почвата се обръща, и знаейки, че при това отстраняват целия боклук, който след това ще им пречи при сеитбата и обработките, биха орали по-малко. Но фермерите биват поощрявани да орат.

Повсеместно се одобрява дълбоката оран или вместо нея на фермерите се препоръчва дълбоко да се разрохква почвата в дълбочина във всяка бразда. Би трябвало да съществуват някакви ясни научни основания, за да се оправдае практика, толкова радушно одобрявана и препоръчвана.

Но освен значителните разходи на време, работа и ресурси, механичната оран води до ерозия, а и до деградиране на почвата.

Системата на нулева обработка на почвата е основана на отказа от оран. Рязкото покачване на цените на енергийните източници в края на миналия век принуди земеделските производители в много страни стремително да преминат към технологията No-Till. При това бяха постигнати значителни резултати, които позволиха на технологията да заеме лидерски позиции в световен мащаб.

В световното земеделие площите с нулеви технологии заемат над 940 млн. дка, предимно в страните лидери в областта на селскостопанското производство - Канада, САЩ, Бразилия, Аржентина, Нова Зеландия, Австралия. Основните задържащи фактори са високите цени на горивно-смазочните материали и консерватизмът, както и негативното отношение от страна на много от представителите на аграрната наука. Но въпреки всичко това нулевата технология на почвообработката все по-широко се прилага от земеделските производители.

За разлика от традиционното полевъдство, стърнищата не се изгарят и не се закопават в земята, сламата не се прибира от полето. Растителните остатъци, след прибирането на реколтата, се наситняват до определен размер, а след това равномерно се разпределят по повърхността на полето. Така се формира защитаващо почвата покритие, което се противопоставя на почвената и ветрената ерозия, осигурява запазването на влагата, пречи на растежа на плевелите, съдейства на активизирането на микрофлората на почвата и се явява база за възпроизводството на плодородния слой на почвата и повишаването на добивите.

За правилното земеделие по тази технология е необходим колкото е възможно повече мулч. Така че при отглеждането на културите се взема под внимание не само какви добиви от зърно ще се получат, но и получаването на максимално количество биомаса. Например, желателно е отглеждането на високи сортове пшеница, въвеждането в сеитбооборота на култури с голямо количество биомаса като царевицата и т.н.

Системата на нулевата обработка на почвата има редица предимства в сравнение с традиционната: икономия на ресурси - гориво, торове, работна ръка, време, намаляване на амортизациите. Намаляването на разходите превишава незначителното намаляване в добивите и съответно, повишава рентабилността. Запазва се и се възстановява плодородният слой на почвата. Намалява се и дори напълно се предотвратява ерозията на почвите. Натрупва се влага в почвата и по този начин се намалява зависимостта на добивите от климатичните условия.

Недостатъци

Относителен недостатък на системата на нулевата обработка на почвата е нейната сложност и необходимостта от строго спазване на сеитбооборота. Сеитбооборотите, видовете и нормите на използваните химични вещества и т.н. трябва да бъдат подбрани специално за конкретното стопанство с оглед на климата, почвите, обичайните за местността плевели и вредители, както и много други фактори.

Неравните участъци на повърхността трябва да се изравняват, за да могат сеялките да разпределят семената равномерно. Нулевата обработка на почвата води до натрупването в горните пластове на патогени и вредители и изисква активни химични обработки. Основната краткосрочна разлика между орната и безорната почвообработка е използването на хербицидите, както и количеството на култивиранията.

Култивираните почви, от които се изпаряват 15-20 мм влага, губят органичния въглерод, стимулира се появата на плевели в зърнените култури, почвите става трудно проходими, подложени са на значителни физически повреди, образуват твърда кора на повърхността, имат по-малко количество активни хербициди.

Така че изборът на една или друга система на почвообработка трябва да бъде индивидуален и комплексен и да вземе предвид всички недостатъци на всяка от тях.