По производителност и ефективност българското земеделие е на едно от последните места в ЕС-28. Основните фактори за това състояние са два, в тяхното взаимодействие.

От една страна, това е изключителната концентрация и поляризация във владеенето и ползването на земеделската земя, при която 1-2% от стопанствата използват над 80% от земята. Това от своя страна води до рязко намаление на видовете земеделски култури и животни, достигаща до почти пълното изчезване на някой от тяx.

Около 80% от стойността на растениевъдството се създава от зърнените житни и маслодайни култури, докато зеленчуковото производство и овощарството са в остра криза. В критично състояние е и животновъдството, чиито дял е едва около 30%. Всичко това води до намалено производство и дефицит на основни хранителни продукти и суровини и увеличение на вноса, който в някой случаи достига 70-80%.

Във този контекст все по-широко приложение в икономиката и конкретно в аграрната икономика придобива понятието диверсификация .

Най общо с понятието диверсификация на земеделието се означава разнообразяване на земеделското производство. Най-често това се постига чрез увеличаване броя на земеделските култури и животни и съотношението между тях. Целите са разнопосочни: увеличаване на производството и принадената стойност, намаляване на риска при променящите се икономически климатични условия, отговор на растящите пазарни и потребителски изисквания, устойчивост при екстремни климатични промени и пр.

Още от анализа на проф. Петко Иванов, четете в новия брой на вестник „Български фермер“ от 29 март.