Трудно може да се отговори на този въпрос със строго фиксиран период, пише lofant.com. Според П. В. Трубецкой и други автори пчелите са се появили още през третичната ера. В пластове от третичната ера в Екс, Прованс (Франция), е била намерена така наречената френска изкопаема пчела. По описанието на Ф. Рили тази най-древна пчела отпреди милиони години е много сходна със съвременната пчела и е съществувала твърде дълго време преди появата на човека.

През 1952 г. в Чиапас, Южно Мек­сико, на границата с Гватемала, също били намерени пчели, запечатани в късчета кехлибар, за които се предполага, че датират отпреди 30 млн. години. Намерените пчели са имали на задните си крака, както и съвре­менната пчела, „кошнички” за натрупване на цветния прашец. 

Но отново руски учени откриват до Бирма най-старата, открита досега, пчела на 100 милиона години. Тя също е запечатана в традиционния естествен "саркофаг" - капка от кехлибар, съобщава ru.tsn.ua.

Откритието съвпада във времето с разкриването на генетичната схема на медоносната пчела, което показва неочаквани връзки с бозайниците и хората. Праисторическото насекомо, уловено в капка дървесен сок, е най-малко 35-45 милиона години по-стара от най-старата от всички известни вкаменелости от пчелите. Учените са категорични, че този път това е най-старата пчела, открита досега.

Естествено е да се приеме, че появата на пчелите е свързана с появата на цветните растения и приспособяването на същите към посещаване от насекомите. Предполага се, че цветните растения са се по явили преди 140 млн. години и че тогава е възникнала и симбиозата между тях и насекомите поради взаимна изгода. Твърде възможно е първичната пчела да е използвала най-напред цветните растения за събиране на прашец. С течение на хилядолетия обаче са се развили растения, които с появата на обагрени венечни листенца, отделянето на ароматни вещества и нектар са станали по-привлекателни за насекомите и с това пренасянето на цветния прашец от цвят на цвят е станало по-сигурно, отколкото чрез отвяване от вятъра или пренасяне с водата.

Така растенията с по-силно проявени свойства са имали предимство – оплождането при тях не е било вече предоставено на случайността и те са изтласкали част от дотогавашната растителност, т. е. видовете, които не притежавали тези свойства.