Славин Чавдарски от благоевградското село Пороминово е разширил бизнеса си 5 пъти с пари от програмата за пчеларство

Девора Недялкова

За десет години пчелар от благоевградското село Пороминово успява да увеличи кошерите си пет пъти.

Славин Чавдарски кандидатства по Националната програма за пчеларство за първи път през 2012 г. Получава 3914,4 лв. за закупуване на препарати за борба срещу вароатозата, както и за 30 кошера. Година по-късно получава 3807,36 лв. и увеличава стопанството си с още 40 кошера и получава подкрепа за закупуване на препарати за лечение на паразитното заболяване. За същите дейности и извършване на физико-химичен анализ на пчелен мед получава подкрепа от 1288,64 лв. през 2014 г. С 20 кошера се сдобива през миналата година с помощта на 783,30 лв. по програмата.

Чавдарски е от Благоевград, но живее в родното село на баща си. Занимава се с пчели от 1993 г., след като се уволнил от казармата, разказва той. Спомня си, че когато влиза в къщата в селото, вижда, че кошерите, за които дядо му е полагал дългогодишни грижи, са захвърлени в двора.

В част от тях продължавало да има пчели и така Чавдарски решава да продължи делото на дядо си.

За текущата финансова година Славин Чавдарски е сключил договор с ДФ "Земеделие" за финансиране на друга покупка - електрическа центрофуга по мярка А "Техническа помощ за пчелари и сдружения на пчелари" и за препарати за борба срещу вароатозата. Договора той подписва на 20 февруари 2018 г.

Цената на машината е 1300 лв., а половината ще бъдат осигурени от фонда обяснява пчеларят.

Стопанинът сам произвежда и пчелните майки.

Миналата година, както е известно, не беше успешна за пчеларите в България. Потвърждава го и Чавдарски:

“Беше голяма суша. Вадихме по 3 кг мед от кошер, а сме вадили по 10-15 кг. Зимата беше по-добре. Предишната година само от два кошера имах загуби. В цяла България беше страшно, не знам аз как успях - сигурно заради лечението и грижите”, спомня си той. И добавя: “От стари пчелари знам - на пет години само една е добра”, казва той.

Заради ниските добиви през 2017 г. получава 477 лв. подкрепа за 100 пчелни семейства по схемата de minimis (колко общо са средствата по нея - виж карето долу).

Най-трудно е през пролетта, когато пчелите започват да се развиват, защото им е необходима най-много храна. Тогава тръгват на паша, а около кошерите на стопанина има много акация, към която се отправят.

Пчеларят е създал собствена система за поене на пчелите. СНИМКИ: ДЕСИСЛАВА КУЛЕЛИЕВА
Пчеларят е създал собствена система за поене на пчелите. СНИМКИ: ДЕСИСЛАВА КУЛЕЛИЕВА

“Когато обаче изведнъж се развали времето, бягат на рояци”, казва той. Налага се да захранва пчелите със сироп, а през зимата - с питки.

Цялата продукция реализира с редовни клиенти, които го търсят от 10 години

Поддържа директна връзка с тях, цените вървят около 10-12 лв. на килограм.

Той е уверен в качеството на продукта, защото подлежи на постоянни проверки и лабораторни анализи.

Досега в близост до кошерите му не е имало култури, които изискват обработка с пестициди. Негови колеги обаче се оплакват, че търпят загуби и част от пчелите им загиват заради препаратите.

“През миналата година имаше болести по други животни. Наложи ми се няколко дни подред да се будя през нощта в 3 ч. Вземах фенерчето и затварях всеки кошер един по един. Когато минеше пръскането в 10 сутринта, ги отварях. Беше страшно, защото жегата можеше да се отрази много зле”, казва стопанинът.

Според него колегите му масово не искат да се регистрират като земеделски производители, за да избегнат плащането на осигуровки например.

Той обаче е категоричен, че без подкрепата от програмата нямало да успее да развие дейността си.

По 4,75 млн. лева през 2018 и 2019 г.

По 4 758 595 лв. са заделени за пчелари през 2018 и 2019 г. по Националната програма за пчеларство. Толкова са получили и през миналата година, което прави 14,275 млн. лв. за тригодишния период, отчитат от фонд "Земеделие".

Най-голям брой заявления за подпомагане - близо 2 250 бр., са подадени през 2017 г. за всички години на прилагането й (2008 - 2017 г.)

“Това показва нарастващ интерес на пчеларите към заложените мерки и дейности за подпомагане”, посочват от фонда.

Тогава е постигнат и най-висок процент на усвояемост на бюджета по пчеларската програма - 70%.

Изплатената финансова помощ по мерките и дейностите за цялата страна е в размер на 3 253 260 лв.

По мерките: А - за техническа помощ, Б - за борба с болестите, В - за подвижно пчеларство, Г- за подпомагане на лабораториите, и Д - подновяване на кошери, са подадени 1742 заявления за финансовата 2018 г. Към момента са сключени над 500 договора. Двустранно са подписани 50 споразумения с общ размер на финансовата помощ от 10 784 лв.

В края на миналата година 4348 пчелари получиха над 2,398 млн. лв. по схемата de minimis. Финансовата подкрепа се предостави за сектора за справяне с последствията от неблагоприятните климатични условия, довели до ниски добиви на мед през 2017 г.

Ставката за подпомагане на едно пчелно семейство беше 4,77 лв.

Светлана Сотирова, директор на Областна дирекция - Благоевград, на Държавен фонд “Земеделие”:

Голям е интересът и към подвижното пчеларство

Светлана Сотирова
Светлана Сотирова

- Има ли интерес към Националната програма за пчеларство от стопаните от Благоевградска област, г-жо Сотирова?

- Както за цялата страна, така и в Благоевградска област се наблюдава повишен интерес от страна на пчеларите по Националната програма за пчеларство. За приема за миналата година, който приключи на 5 януари 2018 г., в Благоевградска област бяха подадени 54 заявления за подпомагане.

- Колко от тях бяха одобрени и каква подкрепа получиха пчеларите?

- От подадените заявления сключените договори са 50. По програмата за пчеларство има шест мерки, две от които са нови от миналата година - за техническа помощ и за рационализиране на подвижното пчеларство. Втората е много интересна, пчеларите се интересуват от нея.

Беше отпусната и краткосрочна помощ de minimis за компенсиране. Там също интересът беше голям, подадените заявления бяха 104 за общо около 90 000 лв. Всички, които подадоха заявления, бяха подпомогнати.

- По коя мярка се кандидатства най-много?

- За закупуване на нови кошери и за закупуване на пчелни майки. Най-лесно се усвояват и се допускат кандидатите по тези за лабораторни анализи и борба срещу болестите. Те са изключително полезни и целят да се предотвратят щетите.

- Пчеларите в Европа апелират за увеличение на подкрепата за пчелните семейства.

- Тенденцията е да се увеличава този ресурс, но той се определя на база бюджети и отпуснати средства от ЕС. Има строги регламенти и ние ги спазваме. За нас е важно пчеларите да отговарят на критериите и да покриват изискванията, които са заложени при кандидатстването. Наблюдаваме положителна тенденция - пчеларите увеличават пчелните семейства и нас това изключително много ни радва. Наша задача е да бъдем в полза на всички земеделски производители, а пчеларите са част от тях.

- Земеделците от областта проявяват ли интерес и към Програмата за развитие на селските райони?

- Изключително висок е интересът при нас. Ние сме една от най-големите дирекции в страната.