За да получат отговор на този съвсем обикновен въпрос, две групи от учени започват дискусия и влизат в сериозен научен спор, съобщава abc.net.au.

Всички са единодушни, че медът и другите сиропи са основно вода, съдържаща висока концентрация на захари. Причината за придържането на меда към лъжицата са захарните молекули, които "забавят" водните молекули в тази високо вискозна течност, твърди д-р Ян Ларсън от университета "Монаш" в Мелбърн. И допълва, че затова такива течности са лепкави. Обаче австралийският изследовател, доцент Глен Хефтър от университета "Мърдок" в Пърт и колегите му твърдят, че няма доказателства за това. Те решават да използват сол на мястото на захарта, която се държи по подобен начин. Изследователите разглеждат два вида движения на водната молекула: транслационно движение или движение от А до В и въртеливо движение или въртене по оста.

Учените открили, че в сироподобните разтвори транслационното движение на водните молекули се забавя, но ротационното движение е незасегнато. Според д-р Ларсън случващото се с водните молекули може да се оприличи на това, което се случва с автомобилите в задръствания. Автомобилите могат да променят лентите (ротационно движение), но не могат да се движат напред (транслационно движение). Ларсън смята, че противоречивите констатации в предишни изследвания изобщо не са противоречиви. Според него те са резултат от различни изследователи, които измерват различни видове водни молекулни движения.

В зависимост от вида на експеримента, който правите, можете да измерите ротационното движение или транслационното движение. Така че всички сме прави, обяснява д-р Ларсън и спорът приключва.