Проверете за петна от антракноза по най-долните междувъзлия на леторастите
Първите растителнозащитни пръскания в началото на вегетацията на лозата се провеждат първо в насажденията с установени признаци на болестта екскориоза.
А признаците й се установяват чак след като се направи обследване на всички растения от специалист или от самия стопанин.
Проследете за пролетни петна
Те обикновено са некротични, удължени са и са разположени най-често по най-долните междувъзлия на леторастите.
Под напуканата и избеляла кора на засегнатите от болестта леторасти, която се и лющи, се наблюдава често и повредена дървесина.
Впоследствие инфектираната дървесина постепенно изсъхва, в резултат на това и жизнеността на лозите рязко намалява.
Скоро се задава стартът на вегетацията на лозите, идва пролет, пъпките се събуждат.
Трябва да се провери задължително и състоянието пъпките.
Трябва да се знае и това, че пъпките на нападнатите от екскориоза леторасти изостават видимо в развитието си.
Понякога стопаните-лозари се чудят защо част от тях бързо започват да загиват още в ранната пролет, и най-често през март-април ни изпращат такива въпроси. Редно е да знаят, че това е една от най-честите пролетни причини за дефектите в развитието.
По-късно, ако не се вземат мерки, от заразените пъпки се формират и развиват слаби леторасти със скъсени междувъзлия и хлоротични, дребни листа.
Внимание!
При хладна и влажна пролет се развива силно екскориозата - от нападнатите пъпки леторастите израстват по-късно и са със скъсени междувъзлия, а листата са дребни и деформирани.
Най-типичните признаци са тъмнокафяви до черни, елипсовидни, некротични петна с корковидна структура по зелените леторасти.
В мястото на повредата кората се разкъсва и се вижда поразената дървесина. Повредите причиняват пречупване на леторастите от вятъра или от тежестта на гроздовете.
Ако нападението е във висока степен, загиват голям брой пъпки в основата на леторастите.
Повредите върху зелените леторасти пречат за узряване на дървесината и понижават устойчивостта на лозите към ниски температури. Повредената многогодишна дървесина постепенно засъхва и загива, а дълголетието на лозите намалява.
Оптимални условия за болестта
Най-светкавично тя се развива при влажно пролетно време и температури от порядъка на 16-20°С
Екскориозата е гъбна болест, която се причинява от патогена Phomopsis viticola.
Гъбата е зимувала като мицел в пъпките и под формата на пикнидий в кората на заразените леторасти.
Оптимални условия за разпространението и развитието на патогена се създават при влажно време напролет и при температури от порядъка на 16-20 С, които напролет бързо настъпват и са най-масови.
Периодът от разпукване на пъпките до появата на първите листа - от първото до третото листо - е най-критичен за първичните зарази.
При засегнатите от екскориоза лози се налага и фитосанитарна резитба
Най-нападнатите от патогена части на лозите трябва да се изрязват и унищожават веднага. Инструментите задължително да се дезинфекцират.
Две пръскания, но кога...
Ще играе и ножицата, ако има засегнати от болестта лози
Дукена Жолева агрометеоролог при НИМХ-БАН
При засегнатите от екскориоза части на лозите и асмите се налага да се проведе и фитосанитарна резитба, съветват специалистите. Изрязват се нападнатите от патогена части на лозите и веднага след това се унищожават. Инструментите е редно да се дезинфекцират.
Срещу екскориозата първото пръскане се провежда в начало на разпукване на пъпките а следващото е редно да се проведе чак при при появата на 1-3 лист с някои от регистрираните фунгициди. Те са:
Делан 700 ВДГ - 0,05%, Верита ВГ - 0,2%, Микал Флаш - 0,3%, Санкоцеб 80 ВП - 0,3%, Каптан 50 ВП - 0,3% и др.
Съвет:
През по-късните фази от вегетацията на лозата фунгицидите, които се използват за борба срещу маната са ефикасни и срещу екскориозата.
Коментари