14° C, разкъсана облачност
Опасната зооноза нанася големи икономически щети, свързани с намалена продуктивост, преждевременно бракуване и клане на заразените животни
Д-р Валентин Иванов, квмн
От дълго време туберкулозата се смяташе за изкоренена у нас, но през последните години се наблюдават единични случаи, което показва, че трябва да бъдем предпазливи и да познаваме особеностите на заболяването.
Туберкулозата представлява заразна хронична инфекция, която засяга както човека, така и всички домашни животни и птици и се характеризира с появата на възелчета (туберкули) във вътрешните органи. От птиците най-често боледуват кокошките и пуйките, докато гъските, патиците и гълъбите са доста устойчиви. Маймуните също са доста възприемчиви към заболяването.
Болестта се причинява от туберкулозната бактерия, от която съществуват три типа: човешки, говежди и птичи. Свинете се засягат от трите типа, конете, овцете и козите - от говеждия тип, а месоядните - от говеждия и човешкия тип. Козите се смятат за доста устойчиви на заболяването.
Заразените животни отделят бактерията със секрети и екскрети при открита туберкулоза (хронична белодробна туберкулоза, чревна и вименна туберкулоза, както и при засягане на пикочно-половата система).
Инфекцията се предава аерогенно - по въздуха - при говедата и биволите; алиментарно - чрез храната: при телетата, свинете и птиците; по-рядко конгенитално (трансплацентарно и трансовариално).
Във всекидневието най-голямо значение има пренасянето на заразата по т.нар. въздушно-капков път - чрез пръските при кашляне, говорене и чрез храчките, които болните лица и животни отделят. По-рядко срещано е контактното заразяване, което е особено актуално за децата. Последните имат вредният навик да поставят всякакви предмети в устата си, включително и такива, които са контаминирани с туберкулозни бактерии.
Инфектирането може да се осъществи и чрез храна с продукти, замърсени от болни хора с туберкулозни бактерии, а така също и при хранене със замърсени прибори и съдове.
В животновъдната ферма туберкулозата се внася основно чрез новопридобити заразени (в скрита форма) животни или при хранене на телета и свине с инфектирани мляко и млечни отпадъци, произхождащи от заразени ферми. Разпространението на заболяването се благоприятства от оборния режим на отглеждане, където има близък контакт между много животни.
Така лесно инфекцията може да се прехвърли от болните на здравите животни. Това дава основание да се смята, че туберкулозата е предимно оборна болест.
За разпространяване на заболяването на по-големи територии допринасят млекопреработващите предприятия и общите люпилни, а вътре в стопанството - оборното отглеждане и незадоволителният зоохигиенен и хранителен режим.
При човек най-често заразяването се осъществява чрез консумация на мляко или млечни продукти от болни животни, както и аерогенно - по въздушно-капков път. Хората страдат от човешкия тип и по-рядко от говеждия.
При заразените животни основно промяната е в регионалните лимфни възли, които стават уголемени, твърди и грапави
Във вътрешните органи лимфните възли също реагират, като най-често те са променени в белите дробове. Болните животни отслабват и намаляват рязко млечната си продуктивност.
Диагнозата се поставя въз основата на патологоанатомичната находка (следсмъртно или при клане), лабораторно (микробиологично и хистологично) изследване и най-вече чрез алергично изследване - т.нар. туберкулинизация. На това изследване задължително подлежат всички говеда и биволи. При редовни профилактични изследвания се прилага вкожна туберкулинизация, а при съмнителните случаи при говедата - диференциална туберкулинизация.
За предпазване на стадото от туберкулоза е необходимо стриктно спазване на следните профилактични мерки:
За говедата - изследване за туберкулоза при покупко-продажба и при придвижване на животни, не по-рано от 20 дни преди придвижването.
Карантиниране на новодоставените животни в продължение на един месец и изследване за туберкулоза през този период.
Ежегодна задължителна вкожна туберкулинизация на говедата - пролет и есен; персоналът, работещ с животните, трябва периодично да се изследва за носителство на туберкулоза, тъй като е вероятно някои от гледачите да страдат от открита форма на заболяването. Такива хора всекидневно разпространяват голям брой бактерии и могат да станат причина за заразяване на целия персонал.
Свинефермите трябва да се разполагат на отдалечено разстояние от кравеферми и птицеферми. Работещият персонал също трябва да се изследва периодично някои от хората да не страдат от открита форма на туберкулоза.
Спазване на основните противоепизоотични мерки при придвижване на животни (пътни листове, карантиниране и др.).
При птиците - комплектоване на птичите стада с пилета, получени от яйца от здрави по отношение на туберкулоза птици.
Изолирано отглеждане на младите птици от възрастните.
Ежегодна туберкулинизация на най-малко 10% от поголовието на птицевъдните ферми.
Важно е да се знае, че млякото, получено от туберкулозни крави, не може да бъде обезвредено с обикновено варене и хората трябва да бъдат много предпазливи, когато купуват мляко и млечни продукти от непроверени източници.
За унищожаване на причинителя млякото трябва да се вари най-малко половин час.
Млякото в магазинната мрежа и складове на едро е пастьоризирано и не съществува опасност от заразяване.
При по-продължително зреене на сиренето - над 2 месеца, почти не съществува опасност от наличие на туберкулозни бактерии в продукта.
Това е и една от причините прясно приготвеното сирене, макар и предпочитано от някои потребители, да не се препоръчва за консумация и да се смята за потенциално опасно.
Описани са случаи на заразяване на кланични работници, които са се занимавали с разсичане на трупове на болни от туберкулоза животни.
При работа с патологичен материал от съмнителни животни трябва да се работи внимателно, за да не се замърсяват труповете от здравите говеда и съоръженията.
Хората трябва да дезинфекцират ръцете си с 2-процентов разтвор на хлорамин или с хлорна вода.
При говеда, положително реагирали на туберкулинизация се прави повторно диференциално изследване с говежди и птичи тип.
В зависимост от резултата - специфична, неспецифична или съмнителна реакция - се следва планът за действие при наличие на заболяването.
Положително реагиралите животни се ликвидират, а върху фермата се налага възбрана. Една от важните мерки за борба с болестта са дезинфекциите.
Правят се периодично с хлорна вар или 0,5- процентов разтвор на натриева основа.
Коментари