Най-масовите правни основания за ползване на земеделските площи са най-проблемните за разбиране и нерядко се използват за умишлени конфликти
Диана Ванчева
Отдел “Поземлена собственост и поземлени отношения” в Министерството на земеделието явно има опасения, че и през тази година отношенията между ползвателите ще бъдат проблемна тема в предстоящата кампания, както е ставало досега.
По този повод, преди очертаването и заявяването на всички видове обработваеми земеделски площи по вече станалите многобройни схеми за подпомагане за 2018 г., в цялата страна се води разяснителна кампания. На нея експертите подробно обясняват, дават отговори на въпроси и примери по различни казуси, които могат да възникват с ползването на нивите.
Възползвайте се непременно от тази кампания, съветват експертите, за да знаете какво гласи за последно Законът за закрила на земеделските производители и да не останете неинформирани.
Посетете непременно някоя от срещите с експертите на МЗХГ
Според отдела за поземлена собственост в министерството най-масовите правни основания, които съществуват у нас, са и най-проблемните за разбиране, прилагане, а нерядко и се използват като опит за създаване на умишлени конфликти.
Най-важно е да бъдат изрядни договорите за ползване на земеделска земя, включително и тези за съвместна обработка - по закона за кооперациите.
Всеки договор сам по себе си е валидно правно основание, но най-трудно в случая се оказва степенуването им. Това е на правен език т.е. йерархия, която показва кой контракт стой по-високо в юридическата стълбица за признаване от общинските служби.
Един от най-често срещаните конфликти между ползвателите е следният: масово се смята, че едногодишните договори могат да бъдат отстранявани, ако за имота има дългосрочен договор, но според специалистите това не е така.
Защото, когато за един имот има повече от едно правно основание в тази група, на практика вече е налице спор за правото на ползване.
А щом има спор, такива имоти не могат да участват в споразумения. Те се оставят за ползване в реални граници. А по-нататък относно ползването им има 2 варианта: или ползвателите могат доброволно да се разберат кой да ползва имота, или да отнесат спора в съда.
Когато става дума за степенуването на тежестта на правните основания по тяхната юридическа тежест и ексеприте отминистерството признават, че има доста видове основания за ползване на земеделски земи.
Когато за един имот е налице повече от едно правно основание, положенията са две.
Или ползвателите имат равноправни основания, които водят до спор за право на ползване, или има преимущество едното правно основание.
Освен споменатото до тук в какви казусиможе да се изпадне
Полските пътища, които не се ползват като такива, могат да бъдат включвани към масивите за ползване. Изисква се обаче документ за тях - или договор с кмета на общината или заповед от директора на Областната дирекция. Това е единственото валидно правно основание.
Имоти от горския фонд - пасища, ливади, горски ниви, могат да се ползват със земеделско предназначение, но само на основата на договор по чл. 43 а от Закона за горите, получено след търг.
В този случай в горите не се признават разрешителни за паша
Но пък в националните паркове те са единственото правно основание, което се признава и не се конкурира с никое друго. Издават се от самите паркови управи.
Забележете! По-ниско от тези два вида правни основания, които спонемахме за горския фонд и за парковете, стоят заповедите за доброволни споразумения или разпределения по реда на чл.37 в от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, както и други заповеди за пасища, мери и ливади, които са доброволни споразумения.
Например: Ако има за един имот договор за ползване и заповед, издадена по реда на един от тези два члена, правното основание е на ползвателя със заповедта.
Собственици и ползватели наживотновъдни обектиползват по особен ред пасищата, мерите и ливадите от общинския и държавния поземлен фонд.
Тяхното правно основание е единствено по реда на чл. 37и от закона - т.е. получено е след разпределение или след търгове отново по реда на чл. 37и.
При пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд всяко правно основание, което е извън този ред е незаконосъобразно.
Сроковете за правни основания за 2018-2019
Подаването за регистрация на правните основания трябва да стане до 31 юли, тогава се внасят в службите и заявленията за участие или не в споразумение.
До същата дата собствениците трябва и да декларират как искат да се стопанисва имота им за годината.
Предварителните регистри, картите на масивите за ползване и определения размер на средното рентно плащане за землището - тези неща трябва да се представят от общинските служби от 1 до 5 август 2018 г.
До 15 август се отстраняват грешките в тях, но, ако са от технически характер, а не става дума за регистриране на нови договори!
Защото второто променя изцяло картината на регистрите.
Също до 15 август се изчистват дублираните правни основания за един имот
Следващият срок е за доброволните споразумения - 25 август.
При тях също всяка година възникват немалко конфликти, направо караници.
Всички участници в кампанията трябва да знаят, че когато едно споразумение между ползватели в даден масив е постигнато за 2/3 от площта, то се смята за доброволно.
И тогава за останалата 1/3 от земята се прави служебно разпределение.
Досегашната практика обаче показва, че по-често в такива случаи останалата 1/3 е на някои ползвател, който не подписва споразумението. Прави го или, защото не е доволен, или защото е решил да пречи на останалите, или, защото има други користни намерения.
Тогава подписалите се за 2/3 искат заповед за споразумение за тази част от нивите, но изпадат в казуса, че щом споразумението не е подписано от всички, то не е валидно! Отива се на служебно разпределение за цялата площ.
По закон при служебното разпределение всеки ползвател трябва да бъде настанен в масива, в който преобладава неговото ползване.
Но и това по-често не става заради местни мераци и своеволия, признават експертите.
Важно е:
Споразуменията за трайни насаждения се изработват отделно от тези за обработваемите земи, но сроковете са същите както за нивите.
В споразуменията за пасища, мери и ливади участват само ползватели или собственици на животновъдни обекти - срокът да подадат заявления е 31 октомври 2018 г, а за издаване на заповедите - 30 декември 2018 г.
Коментари