10 факта, поднесени от международната организация European Coordination Via Campesina,
1. Знаете ли колко са фермерите в Европа и кой какъв принос има всъщност?
25 милиона души на континента работят в селското стопанство в 12 248 000 ферми, които обработват 174 млн. хектара земеделска площ. По-голямата част от тях имат малък бизнес и само 2,7% се смятат за големи с над 100 ха земя.
Големите притежават над половината от земеделската земя в Европа. 91 млн. хектара са в ръцете на малко над 300 хил. холдинги и фирми, а другата земя е на останалите 97%, работещи в почти 12 милиона стопанства. При тях 75% от фермите са с по-малко от 10 ха, а най-многобройни (69%) са тези с под 5 ха площ.
Оказва се, че
2. Малките ферми са по-продуктивни
Оказва се, че те са значително по-продуктивни на единица площ от големите стопанства, които произвеждат само 11% от целия земеделски европейски добив, макар че притежават половината земеделска земя. Това сочат данни на Евростат.
В 21 европейски държави малките ферми имат по-високи показатели по отношение на стандартния брутен марж - разликата между печалбите и разходите, отколкото големите производители.
В 9 от страните - България, Гърция, Испания, Италия, Холандия, Австрия, Португалия, Румъния, Великобритания брутният марж на хектар е над 2 пъти повече от този на големите ферми.
Доказва се, че
3. Малките преборват и безработицата
защото по данни от ЕС-27 стопанствата с мащабни размери дават работа само на 5% от работещите в сектора.
Икономическата сметка показва, че едно кооперативно стопанство се нуждае от 1,9 единици труд, за да произведе 1 млн. кг мляко.
Докато в едно дребно стопанство, за да се произведе същото количество мляко, са нужни 3,3 единици труд. Това означава, че чрез фирмите с по-малки капиталови инвестиции се създават повече работни места.
4. Защо малките се оказват и по-екологични
Дребните земеделци изразходват по-малко количество изкопаеми горива за производство и дистрибуция.
Например за производствотото на 1 кг. телешко са нужни 8800 ккал в малка ферма и повече от 10 000 ккал в индустриална. В системите за отглеждане, където телетата пасат трева, се консумира двойно по-малко гориво, отколкото при конвенционалните системи на изхранване с фуражи.
5. Публичните политики обаче облагодетелстват големите индустриални производители което става и чрез увеличаването на възможностите за експорт.
Общата селскостопанска политика (ОСП), като една от основните публични политики на ЕС със стойност 400 млрд. евро и близо 40% от целия бюджет на ЕС, е внушителна. Тя подпомага аграрен сектор, в който 44 млн. души доставят храна на над 500 милиона европейци и по силата на това е вторият по големина индустриален сектор за заетост. Но това не помага изцяло да е ефективна и затова се смята, че досегашният модел не е достатъчно балансиран в подпомагането.
Отчита се, че големите бенефициенти на ОСП са мащабните фирми и кооперации, но не и малките производители.
Например през 2011 г. топ фермите, които са около 1,5%, получават една трета от субсидиите за ОСП, а данните на ЕС от следващите години показват горе-долу същото.
Според други данни преди 6 години Западна Европа с 44% от общия за континента брой ферми е получила 80% от субсидиите, а Източна Европа с 56-те си процента е получила само 20%.
6. Кой губи от публичните средства?
През годините е имало промени в схемите на плащания на ОСП. От 2000 г. до 2011 г. 1/3 от фермите в Европа са изчезнали, а причините са в смяната на начините на субсидиране, което се свързва с тенденциите за концентриране на земя. Това е навредило както на малкия бизнес да се развива, така и е станало заплаха за продоволствената сигурност.
7. Фермерите изчезват и земята се концентрира в по-тесен кръг
В периода от 2000 до 2012 г. цели 4,8 млн. длъжности на пълно работно време в европейското земеделие са изчезнали.
За 10 години от 2003 до 2013 г. Европа е загубила 1/3 малки ферми - от 12 млн. на брой те са станали 8 млн.
Въпреки това е факт, че земите на проспериращите стопанства се разрастват. Но земята като цяло все повече се използва не с аграрни цели, а например за урбанизация, добивна промишленост, инвестиции във възобновяема енергия, транспорт и т.н. През последните години всички данни показват, че
8. Приходите на фермерите намаляват а в това време капиталовите индустрии и търговският сектор забогатяват чрез публични средства.
Това е, защото печалбите от земеделието са присвоени от големи индустрии и търговския сектор.
Ако се проследи периодът от 2000 до 2016 г., се разбира, че платените средства за продукциятана фермерите видимо са се увеличили в повечето от европейските страни.
Но в същото време тези за разходи /торене, сеитба, енергия, храна за животни/ се увеличават повече от 2 пъти спрямо полученото от малките фермери.
Те са притиснати от интензивната индустрия и търговския сектор. В резултат се установява, че техните приходи намаляват и една трета от малките ферми са изчезнали през последните десетилетия, защото не са могли да оцелеят. През 2016 г. само приходите им от земеделие са намалели с 0,4%.
Оформя се тенденцията, че колкото повече индустриална и капиталово интензивна е една ферма, толкова повече е зависима от инвестициите в производство и другите вложения.
Например от 100 кг жито, произведено в една немска ферма, 75 кг отиват, за да се покрият вложения капитал за производство. В резултат стойността, която остава, не гарантира достътъчен доход и икономическа стабилност. Поради това се оказват необходими публичните интервенции - европейски или държавни. Делът на тези субсидии в доходите на фермерите е над 50%.
Индустриалното земеделие оцелява чрез наемане на земя, чрез евросредства и държавни субсидии. Липсата на автономност в разходите на производството го прави обаче нестабилно, а рентабилността му е резултат и от публичните плащания. Като резултат всъщност тези средства подпомагат успешно хранително-вкусовата промишленост и търговията.
9. Наемни работници, мигранти, жени и младежи са най-необлагодетелствани от земеделските политики.
Жените притежават по-малко от 22% от аграрните компании, сочат данни от доклад на организацията. В същото време те се оказват отговорни за 98% от домашните и семейни задължения, което ги затруднява и в кариерното развитие, и в икономическата им независимост.
Селските наемни работници са важна част от аграрния сектор и трябва да бъдат смятани като едни от най-сериозните производители на храни.
Всяка година аграрният сектор на ЕС наема почти половин милион сезонни работници от страните извън съюза.
Например мигрантите в Испания до момента са 80%, като повечето са от Източна и Централна Европа, както и от Северна Африка и Латинска Америка. В Германия 90% от сезонните работници са мигранти. Смята се, че жените мигрантки са по-уязвими в работната среда и се сблъскват с дискриминация - и като жени, и като мигранти.
В аграрния сектор в Италия около 430 хиляди работници всяка година са назначени чрез нелегални посредници и поне една четвърт от тях са експлоатирани.
10. С какво се борят фермерите из цяла Европа
През 1969 г. Сико Мансхолт - първият еврокомисар по земеделие, чиито идеи поставят основите на ОСП на ЕС, е лансирал плана за модернизация на европейското земеделие.
Той е прогнозирал още тогава, че малките стопанства ще изчезнат.
През 2017 г. обаче, европейските фермери са на друг етап от развитието си и се обединяват. В тези нови обединения се предлагат нови форми на стратегии и политики за справяне с разнородни проблеми от секторите земеделие, труд и околна среда.
Коментари