Чудесна е за жива ограда

Carissa grandiflora произхожда от Южна Африка. Там е по-известна с името Наталска слива или Нъм-Нъм. Карисата е традиционна култура в родината си. Плодовете й имат добри хранителни качества. Освен това е издръжлива на почвено засоляване, което я прави идеалната култура за крайбрежни райони. Плодовете се използват в преработвателната промишленост за приготвяне на различни сладка, желета, конфитюри, нектари и т.н. Всички останали части на растението са отровни.

У нас Наталската слива все още не е много известна. Използва се като декоративно растение във Флорида, Калифорния, Централна Америка, Карибите). Освен като красиво цъфтящ храст, карисата се цени и поради факта, че е чудесно растение за жива ограда, нисък бордюр или почвопокривно растение в зависимост от конкретния вид.

Цъфти от ранна пролет

Плодовете са защитени с бодли

В естествени условия карисата достига завидни размери до 3 метра в широчина и височина. В производствени насаждения размерите й се контролират чрез резитби за по-лесна беритба на плодовете. Листата са лъскаво зелени. Отделят бял млекоподобен сок при нараняване, както и всички останали части на растението.

Цветовете се разполагат по върховете на стъблата. Те са бели, с пет венчелистчета със спирално разположение винаги по часовниковата стрелка. Цъфтежът започва рано през пролетта и в зависимост от осветяването може да продължи до късна есен. От цветовете се отделя нежен аромат през нощта. Той привлича насекомите - опрашители (нощни пеперуди).

Плодовете са кръгли или овално издължени, наподобяват малка слива. Преди узряване са негодни за ядене, защото отделят млечен сок. Узрелите плодове са червени и меки. Във вътрешността им има няколко семенца с кафяв цвят. Растението е развило защиен механизъм, с който да опази плодовете си. По върховете на стъблата, а и не само са разположени бодли, насочени във всички посоки.

Единственият минус - мръзне

Като саксийно растение не капризничи

Карисата се приспособява към всякакви условия на отглеждане и типове почви. Единствен минус е, че мръзне. Листната маса се поврежда при температура около 0 до -1 градуса, а цялото растение загива при -3 до -5 градуса. Тази особеност на Наталската слива не позволява у нас отглеждането й в градини на открито. За сигурното оцеляване е най-добре да се прибере при температури около 10 градуса. Оптимални условия за растението през деня са около 20-22 градуса с известно понижение през ноща.

Като саксийно растение обаче карисата не проявява капризи. През зимният период изисква малко поливки и няма нужда от подхранване. Въпреки че растението се отплаща на редовното напояване, през топлата част от годината може да понесе известни засушавания. Да не се допуска задържане на вода в подложката.

Мястото на карисата трябва да бъде слънчево, всяко засенчване ще компрометира цъфтежа. Подхранването започва от март-април. Съдържанието на микро- и макроелементи трябва да е балансирано или със завишени количества на фосфор и желязо. Възможно е листно подхранване.

Понася резитби и формиране

Основна резитба с прилага напролет с цел сгъстяване. Не трябва да се забравя обаче, че карисата цъфти предимно по върховете на младите клонки.

Затова не е желателно масовото им орязване. От друга страна карисата е много подходяща за оформяне на бонсаи или шпалирни формировки. За вторите е необходима конструкция поне в началните периоди на формирането. В зависимост от избраната форма за храстчето може да се наложат допълнителни, зелени резитби като пензиране, филизене и други. С цел оформяне на плътна кълбовидна корона се препоръчват няколко последователни по-силни резитби до постигане на желаната форма. 

Размножава се с резници

Най-добре е това да се направи през пролетта

Карисата се размножава семенно или вегетативно.

Семенното размножаване е лесно, но растенията зацъфтяват след 2-3 години в зависимост от условията на отглеждане. Семената се засяват във влажен пясък веднага след отделянето им от плода.

Поникват за около 2 седмици при температура около 20 градуса и поддържане на оптимална почвена влажност. Скоро след прорастването забавят растежа си, докато образуват здрава коренова система.

Вегетативното размножаване е по-бързо, но доста често не много успешно.

За максимални резултати се препоръчва вкореняване на неотделен резник от майчиното растение. Избира се подходящо стъбло и по метода на въздушните отводи то се доближава до почвена повърхност. Допирната точка се наранява леко, за да се образува калус. Може да се третира и с вкоренител. До около месец раната би трябвало да зарасне и да започне образуването на коренчета.

При успешно вкореняване стъблото се отделя от майчиното растение и се засажда самостоятелно. Цъфтеж се очаква след около година.

При използването на резници се използва вкоренител.

Необходимо е затопляне на субстрата и поддържане на висока влажност. Вкоренените растения се засаждат самостоятелно в не много големи саксийки.

Има много неприятели

От насекомните вредители най-често срещани са нападенията от памукови, щитоносни и листни въшки. Не е изключена появата на акари и белокрилка.

Болестите, които засягат карисата, са предимно гъбни фитопатогени. Листните петна са доста голям проблем. Те са причинени от патогени като алтернария, фузариум и колетотрихум. Не са изключени и загнивания причинени от преовлажняване.

Въпреки изброените вредители, трябва да се има предвид, че Наталската слива е силно и здраво растение. Възстановява се бързо, стига да не е загнила кореновата система и най-вече кореновата шийка.