Хоята е едно от онези стайни цветя, чиито порцеланови цветове вдъхват живот и на корниза над прозореца, и на бялата стена или на декоративния параван между две помещения.

Цветето произхожда от Южна Азия, Индия, Китай, Австралия и Полинезия. Широкият ареал на разпространение обуславя голямото разнообразие от видове - 557.

Цветовете на повечето са събрани в съцветия. Отворените цветчета имат характерна форма с пет венчелистчета. Отделят нежен аромат, а някои и нектар.

По своята структура много наподобяват скъп порцелан. Цъфтят през топлата част от годината.

Всеки отделен вид има различни изисквания по отношение на условията за отглеждане. Те се определят главно от характеристиките на естествената среда на растението.

Отглежда се лесно

Няма нужда от много вода

Увивният хабитус позволява всякакви манипулации по разнообразни конструкции или отглеждането на хоите като каскадни растения в кошници или висящи саксии. В зависимост от вида дължината на стъблата може да достигне 4-10 и повече метра.

Листата са разположени успоредно и последователно. Те са месести, различни по форма, но винаги са покрити с плътен восъчен налеп. Той е причината хоята да няма нужда от много вода или голяма саксия.

Светлината е важна за цъфтежа

Подходящ е северният прозорец

През зимата хоята изпада в състояние, подобно на покой. Слабото осветление и късият ден подтискат развитието й. Подходящ е северният прозорец или място близо до него. Важно е цветето да усвоява естествената дневна светлина. Не е препоръчително да се разполага в тъмни и отдалечени от прозореца места, тъй като това допълнително ще забави растежа.

През пролетта и лятото място с шарена сянка или огрявано само в ранните сутрешни часове ще бъде идеало за хоята. Преките слънчеви лъчи ще изгорят листата, а тоталното засенчване ще компрометира цъфтежа.

Поливките имат сезонен характер

През студената част от годината восъчната лиана се полива рядко. Препоръчитлно е почвеният субстрат да изсъхва между поливките. Нуждата от вода през този период е минимална. Като индикатор могат да служат листата.

Със затопляне на времето се увеличава не само броят на поливките, но и количеството вода. В този период не е желателно пресъхване на почвата.

Активен растеж се постига с редовни поливки и ежемесечно подхранване. Балансиран течен тор за цъфтящи се дава през 4 седмици, като първите две подхранвания може да са с повече азот. Възможно е и листно подхранване от време на време. През зимата не се тори. Оросяването на листата или забърсването им с мокра кърпа ще подобри общия тонус на растението.

Ако не цъфти, някъде грешим

Може саксията да е много голяма

Стремежът на всяко цвете е да цъфти и да образува семена, чрез които да се разможава и да поддържа вида. Ако хоята не цъфти нещо не й достига. Може това да е светлината, влагата или топлината, съдържанието на подхранващи елементи да не отговаря на нуждите на растението или да е приложена неправилна резитба.

Опитни производители твърдят, че хоята не цъфти, ако саксията й е много голяма. Затова са наложени две правила. Първо - хоята да се пресажда през няколко години и то само ако се налага. Второ - не се режат дълги млади стъбла, защото именно по тях се образуват цветоносите.

Зимната почивка при температура около 10-12 градуса стимулира цъфтежа през активната вегетация.

Как и кога се размножава?

Размножаването на хоята е най-успешно през пролетта. Вземат се връхни резници с един, а най-добре с 2-3 възела. Листата на долния възел се премахват, а горните се запазват. Хоята има добра вкоренителна способност и няма нужда от специални грижи, за да пусне коренчета.

Подготвеният резник се поставя във вода или директно се засажда в почва (подходящ е субстратът за сентполии). Влажността се поддържа максимална. Новият растеж подсказва успешно вкореняване.

Друг лесен и успешен метод за вкореняване е без отделяне от майчиното растение (метод на отводите). Избраното стъбло се поставя хоризонтално върху влажна почвена повърхност. Притиска се леко в почвата или се покрива с нея. При успешно вкореняване новото растение може да се отдели от майчиното и да се засади самостоятелно. Цветовете ще се появят на втората или третата година в зависимост от условията на отглеждане. Листно размножаване не е невъзможно, но доста често не се образуват нови стъбла. Затова не се препоръчва.

Познатата Hoya carnosa

Това е най-разпространената и позната хоя у нас. Класическата е с месести, тъмно зелени листа, прошарени със светли сивкави напетнявания. Цветовете са кремави. Стъблата са с дълги междувъзлия. Тази хоя обича ярка, но не директна слънчева светлина. Полива се рядко. Препоръчително е почвата да засъхва между поливките.

Hoya carnosa има вариегатни форми. Типичен пример е Tricolor. Петната по листата са бели и розови линии в крайщата (като кант). Характерно за тази разновидност е, че малдите листа и стъбла са изцяло розови или бели преди да добият изпъстрения зелен цвят на зрелите.

Hoya carnosa Rubra или Crimson prince е още една разновидност на карнозите. Листата й са изпъстрени с кремави, бели и розовеещи петна. Вариегатните форми на карнозата са по- чувствителни към застудяване.

Hoya obovata притежава невероятно тъмни листа. Формата им е кръгла. Не е изключено напетняване подобно на класическата.

H. Obovata е една от най-бързо растящите лиани в сравнение с останалите хои. Освен това залага цветовете си доста по- рано от другите представители. Изключително издръжлива на по-ниски температури и с минимални изисквания по отношение на светлината тази хоя цъфти обилно. Не е толерантна единствено на преовлажняване и директна слънчева светлина.

Hoya keysii има стандартни, изчистено зелени листа, леко овласени. Различното при тази хоя е посоката на расеж. Без опора другите хои се спускат надолу, а тази расте полуизправена. Не обича честите поливки, напротив - изисква по-продължителни периоди на засушаване. Преполиването много бързо води до омекване на листата и последващо опадане и загуба на растението.

Сортовете и вариатетите на хоята са изключително много, но всички притежават порцелановите цветове с уникална форма.

Колекционерска стойност имат Н. Curly Rope, Н. Praetorii, Н. Patella и много други.