Мразоустойчивостта на овощните видове зависи от много фактори - вид, сорт, време на настъпване на студовете и тяхната продължителност, състояние на растенията от предходната година.

Най-издръжливи на силни мразове са ябълката, мушмулата, домашната слива, трънкосливата, джанката и вишнята.

По време на покой по-малко мразоустойчиви са крушата, черешата, вишната, къпини и малини.

Най-чувствителни са кайсията, прасковата, бадемът, дюлята и орехът.

Най-опасни от мраз са повредите по плодните пъпки следвани от цветовете и завръзите.

Най-издръжливи на студ в зимния покой са спящите пъпки, следвани от листните и плодните.

Най-чувствителни са завръзите, плодниците, тичинките.

Плодните пъпки са с най-ниска мразоустойчивост и могат да измръзнат от силни студове. След краткотрайни затопляния през втората половина на зимата се могат да пострадат и от по-слаби студове.

Измръзналите не се разпукват потъмняват, покафеняват или почерняват, засъхват и опадват.

От всички тъкани, разположени по клоните и клонките най-често се поврежда сърцевината - когато е измръзнала и тя потъмнява.

По принцип степента и характерът на повредите по тъканите, в т.ч. и по дървесината, се определя по промяната в оцветяването - до светлокафяво оцветяване е показател за слабо измръзване, кафявото и тъмнокафявото оцветяване показват силно повредена дървесина

Измръзванията по кората могат да засегнат отделни участъци - отначало се появяват едва зебележими тъмни петна с различна форма. Те могат да бъдат с гладка повърхност или като надлъжни разпуквания с разкъсани краища.

При силни повреди кората пада и се показва дървесината.

При силен студ мразобойните повреди по кората и дървесината могат да бъдат и много тежки. Такива са надлъжните пукнатини по ствола които възникват при продължителни студове и се дължат на ледени кристали, които се образуват в междуклетъчните пространства.

Да си направим и сами диагностика

Още през зимата или рано напролет ще трябва да се отчетат повредите от зимните и зимно-пролетни мразове:

при младите дръвчета се проследяват повредите по едногодишните клонки,

при възрастните - повредите по плодните пъпки и 3-4 годишните клонки и разклонения,

плодни пъпки за анализиране се събират поне от 3-5 дървета от всеки сорт,

при ябълката и крушата обект на наблюдение трябва да бъдат късите плодни клонки, а при костилковите - букетните и едногодишните дълги, цветни, смесени плодни клонки.

Правят се напречни прорези на пъпките с остър нож

Централната част на повредените пъпки придобива тъмнокафяво оцветяване.

При костилковите видове, особено при черешата и сливата, често повредите могат да бъдат доста различни - т.е. един цветове може да измръзнат, а други - не.

Преглеждат се внимателно дървесината и сърцевината на леторастите и многогодишните клонки.

Анализират се и корените като се разкопава на дълбочина 50-60 см. Отбират се корени с различна дебелина, на които се правят прорези.

При силно мръзнали дървета се явяват повреди и по стъблото, до 1/3 от скелетните клони отмират, измръзват и корените.