Италианската или лигурийската пчела (Apis mellifica ligustica Spin.) произхожда от областта Лигурия в Италия, но от много отдавна се среща и в Испания.

Тя има едро тяло. Първите три коремни членчета на пчелите-работнички и търтеите имат златистожълт цвят, а майките са с жълти до оранжеви коремчета. Италианската пчела притежава значително дълго хоботче (над 6,3 мм). Тя е разпространена в почти всички страни на света, в които е била пренесена заради цените й стопански качества, пояснява Тодор Тодоров на lofant.com В райони с благоприятни климатични условия, меки и непродължителни зими и при добра наша и достатъчно грижи от нея може да се получат високи добиви мед и восък. Същата е умерено ройлива и значително устойчива на акарозата и европейския гнилец, справя се добре с восъчния молец, добре пази гнездото си от пчели-крадци, но самата е склонна към ограбване на меда от чужди семейства.

Недостатък на италианската пчела е това, че в по-северните райони не понася добре ниските зимни температури и лесно заболява от нозематоза. При такива условия развитието на семействата през пролетта е бавно. Например, отглеждана в Англия, италианската пчела отглежда много пило без оглед на запасите от храна в гнездото, а в условията на Московска област поради непригодност към особеностите на пашата тя е показала по-слаба продуктивност. Това се обяснява с обстоятелството, че при настъпване на периода на медосбора в семействата се отглежда много пило и пчелите, ангажирани в тази работа, не са в състояние да използуват по-пълно пашата за натрупване на запаси.

Още през 1859 г. жълтата италианска пчела е била пренесена в САЩ и чрез отбор и кръстосване с кипърска пчела от нея е получена така наречената златиста италианка, пчелите-работнички на която са с пет жълти ивички на коремните членчета. В Италия има и тъмни пчели.

Кавказки пчели. Под влияние на твърде разнообразните климатични и растително-географски условия на Кавказ в тази област са се оформили няколко раси пчели севернокавказка, която е разпространена в Кубанската област, равнинна, или задкавказка пчела, която е разпространена в долините на Грузия, Армения и Азербайджан, и сива планинска грузинска пчела, разпространена в планинските райони на източните склонове на Главния кавказки хребет. От тях най-известна е последната.

Сивата планинска грузинска пчела се разпада на няколко популации: абхазка, мегрелска, карталинска, кахетинска, имеретииска и земосванетска.

Измежду всички познати раси пчели тя има най-дълго хоботче (до 7,2 мм). Тялото на пчелите-работнички е по-дребно в сравнение със средноруските пчели, а цветът им е сив, без жълти ивички на коремчето. Тя е много кротка, но твърде ройлива и при нея много често се среща съжителство на две майки в едно семейство. При нея по-често се наблюдава и тиха смяна на майките. Тази пчела е много активна, излита сутрин много рано и се връща по-късно вечер. Пчелите работят и при по-ниски температури, и при слаб дъжд. Ценна особеност на тази пчела е това, че през време на беритбата снасянето на яйца се ограничава и така повече пчели се включват в приноса на нектар и прашец. Донесеният нектар те поставят вътре в гнездото, в килийките, от които се излюпват пчелите, а не над него, както при средноруската пчела. Вследствие на това именно се ограничава снасянето на яйца и участието на повече пчели в медосбора. При запечатването на меда капачетата допират плътно до меда (мокро запечатване). Сивите планински грузински пчели са по-устойчиви на гнилеца в сравнение със средноруските. От друга страна, те имат някои недостатъци - те са по-неустойчиви на ниските зимни температури и пролетните захлаждания. По-слабо производителни са на восък и по-податливи на нозематоза.

Севернокавказката и равнинната кавказка пчела (Apis mellifica remipes Gerst) имат жълт цвят на хитинената покривка на тялото. От тях първата е твърде ройлива и при благоприятни условия може да отдели до 12 роя, като залага до 350 маточника. При нея често се наблюдава съжителство на две майки в едно семейство. Равнинната кавказка пчела е приспособена към високите температури през лятото, но не издържа на студовете.

Има и още раси пчели: украинска или степна (Apis mellifica acerovorum Scor.), кримска (Apis mellifica taurica Alpat. ), башкирска, далекоизточна (произлязла от украинската пчела, пренесена отдавна в Далечния изток) и др. От тях известен интерес може да представлява за нас кримската пчела, която населява южното крайбрежие на Кримския полуостров. Според специалистите тя е твърде кротка, малко склонна към кражба, но е ройлива. В едно семейство често се наблюдават по две майки заедно до 10—12 дни. Тя е твърде активна и работи през най-горещите часове на деня при температура 30—40°С. Гради добре дори в безберитбени периоди. Дължината на хоботчето й е около 6,5 мм.

Башкирската пчела е известна като много издръжлива на ниските зимни температури.

Бурзинската планинска област на Башкирия принадлежи към тези области, където сивата горска пчела се е оформила при изключително сурови условия, тъй като температурите в този район падат до минус 50 градуса С. В диво състояние същата пчела се заселва в хралупите на дърветата или в скални пукнатини. Работният ден на сивата горска пчела в сравнение с другите пчели е с 1 час и 20 минути по-дълъг; тя лети при температури с 1,5°С по-ниски. От нея се получава 53% повече восък.

Според проучванията на специалистите  аклиматизирането на далекоизточната или усурийската пчела от Приморския край (43—46°с.ш.) е причина по морфологичните си белези тя да е сходна с японската пчела (Apis indica var. japonica). Усурийската пчела е много издръжлива на ниски температури и лети и при 4°С, а полетите за почистване през пролетта са възможни и под 0°С.

Снимка Италианската или лигурийската пчела (Apis mellifica ligustica Spin.)