В зависимост от изискванията им към условията на околната среда отделните организми не са застъпени еднакво по всички части на земната повърхност. Има видове, които са свързани със строго определени условия на средата и поради това са ограничени в своето разпространение, обяснява lofant.com. От друга страна, видовете, които притежават силно развита приспособителна способност, са разпространени широко и под влияние на различните условия на средата са склонни към образуване на разновидности. Това важи и за обикновената медоносна пчела, която в обширната област на своето разпространение не е напълно еднородна. В общия ареал на разпространението й под влияние на факторите на околната среда в отделните райони тя е била подложена на изменения, които, усилвайки се от поколение на поколение в определена насока, са способствали за образуването на много разновидности. Всички те по основните биологични и морфологични черти на вида си схождат значително, имат общ произход и ареал на разпространение, но същевременно показват в зависимост от обитаваните райони и известни отклонения, които не дават основание за обособяването им в отделни видове, но са достатъчни, за да се приемат като отделни раси.

Там, където ареалите на две или повече раси имат общи граници, са възможни смесвания и между расите вътре във вида, следователно не може да съществува такава рязка разлика, както между отделните видове.

Въпреки обстоятелството, че човек отглежда медоносната пчела отпреди няколко хиляди години, тя и досега не може да се смята за напълно одомашнена. Докато растенията и опитомените от човека животни са се изменили силно под влияние на човешката дейност и имаме най-разнообразни културни сортове и породи от тях, културна порода медоносна пчела, както това е например при коня, говедото, свинята, овцата, домашните птици и пр., досега не е още създадена.

Порода е зоотехнически термин, под който се разбира група животни, които се отличават с определени признаци и свойства, създадена в определени условия на външната среда в резултат на работата на човека и притежаваща способността да предава устойчиво на потомството своите особености. Тъй като в пчеларството още не са създадени пчелни породи в зоотехническия смисъл на това понятие, при медоносната пчела по-правилно ще бъде вместо порода да се използува терминът раса. С този зоологически термин се обозначава голяма група от индивиди с достатъчно ясно изразени морфологични и биологични отличия, които са се оформили у тях под влияние на средата, в която живеят, а не под влияние на човешката дейност. Същите имат общ произход и ареал на разпространение. Признаците на расата са приспособени към нейните специфични условия на обитание. Съществуващите раси пчели може да бъдат причислени към зоотехническата категория „примитивни породи”. Понастоящем културните растения и животни чрез изкуствения отбор и подбор, хранене и гледане са толкова силно изменени, че понякога е трудно или невъзможно да се познаят в тях дивите им прародители. Не така стои обаче въпросът с медоносната пчела, която независимо от това дали се намира под грижите на човека, или живее на свобода, има почти еднакъв живот. На това е било обърнато внимание много отдавна и още Дарвин е изтъкнал, че най-малко податлива на изменения е медоносната пчела. Това той отдава на самостоятелния й начин на живот, особено що се отнася до начина на храненето.

Раси пчели в Европа

В Европа и европейската част на Руската федерация, преди още пчелата да е била използвана от човека, са се обособили следните основни пчелни раси: средноевропейската или немската пчела, краинската пчела и италианската пчела. Към тях може да се причислят и кавказките пчели.

Средноевропейска пчела (Apis mellifica mellifica L.). Тази пчела населява голяма част от Европа — Германия, Дания, Холандия, Франция, Белгия, Англия, Швеция, Норвегия, Финландия, Швейцария, Австрия и др., включително горската зона на европейската част на Руската федерация, където е известна под името средноруска пчела. Същата пчела отдавна е била пренесена в Америка, Австралия и Африка.

Характеристики: Цветът на хитиновата покривка е тъмен до черен, понякога с жълти петънца към края на тергитите, но при майките се срещат индивиди с по-светли ивички на коремчето. При пчелите-работнички на последните коремни членчета отгоре има тесни ивички с бледожълти космици. Тялото на средноевропейската пчела в сравнение с южните породи пчели е едро, хоботчето й е късо (средно 5,9 мм). Склонна е към жилене. При роене семействата изграждат около 20 маточника и общо взето тази пчела не е ройлива.

При запечатване на меда в питите восъчните капачета на килийките не допират плътно до меда в тях, а между него и капачето остава пространство с въздух, поради което питите със запечатан мед имат бял цвят. В различните области на Средна Европа и европейската част на Руската федерация обитават много местни разновидности на същата пчела, които се различават помежду си морфологически и биологически. Поради това средноевропейската пчела в общата област на разпространението си не е еднородна. Така например в областта Люнебург, Германия, се е обособила люнебургската степна пчела (Apis mellifica Lehzeni Butt. Reep.), която притежава голяма склонност към роене. За нееднородността на средноевропейската пчела вероятно много е допринесло и кръстосването й с по-светли породи пчели, които в продължение на дълги години са били внасяни от юг и главно от Италия.

През пролетта семействата на тази пчела се развиват сравнително бавно и тя е подходяща повече за райони с по-късна и особено горска паша.

Краинска или каринтска пчела (Apis mellifica carnica Pollm.). Тази пчела произхожда от областите Крайна, Каринтия и Словения. Вследствие на усиления износ на пчелни майки и пчелни семейства от споменатите райони краинската пчела понастоящем е разпространена далеч зад пределите на родината си — Западна Европа, САЩ, Азия и Африка.

Търтеите и пчелите-работнички на краинската пчела имат тъмнокафяв цвят и в малък процент се срещат пчели-работнички, на първото коремно членче има кожесто жълти ъгълчета. При майките по-често се срещат индивиди с жълти коремни пръстенчета. По цвят краинската пчела изобщо се доближава твърде много до средноевропейската пчела, но се различава от нея по широките сребристи ивички от власинки по горната страна на второто до петото коремно членче. Власинките са къси. Тя има едро тяло и значително дълго хоботче, което достига до 6,5 мм. В сравнение със средноевропейската пчела тя е много по-кротка.

Държи се здраво на питите, устойчива е на неблагоприятните условия и на ниски температури, бързо се ориентира при търсенето и намирането на храната си, икономисва запасите. Развитието на семейството започва рано напролет с бърз темп, но и снасянето на яйцата се прекратява по-рано наесен и това прави краинската пчела подходяща за райони с пролетна и ранна лятна паша. Според някои специалисти обаче краинската пчела не е строго приспособена към екстремен климатичен тип и се приспособява лесно към промените на времето и пашата. Освен това се смята, че при краинската пчела съществуват и различни типове или линии.

Краинската пчела е склонна към роене, когато се отглежда в кошери с малък обем. Сравнително устойчива е на заболяване от нозематоза.

От краинската пчела чрез системен подбор са създадени няколко отродия, най-разпространени от които са тези на майкопроизводителите Скленар, Пешец, Троисек и др. в Австрия.

Автор Тодор Тодоров

Снимка 1 Средноевропейска пчела - Apis mellifica mellifica L.

Снимка 2 Краинска или каринтска пчела - Apis mellifica carnica Pollm.