Наш читател от Врачанско, отглеждащ на две места лозя, разказва как от тях става по-ароматна напитка

Едното лозе на Александър Василев, наш читател, е недалеч от Враца. Земята там е белопръстица, червена и черна, разказва той.

Виното става по-доброот равнината, сравнява стопанинът. Особено, когато масивът е с югоизточно изложение, на баир, и изглежда точно като при италианците, пояснява старият лозар.

Белопръстицата е пръст, която най-хубаво изпича гроздето. Според него досега лоша година не е имал, хвали се той, а от цели 40 г. насам сам си го копае.

Като спазва всички технологични практики, завещани от дедите му, но модерни и днес, той си прави сметката, че лоша година досега почти не е имал.

Питаме го на какво се дължи това. Според него едното му лозе е засадено в далечната 1929 г. с пръчка, донесена от Франция, но при добро гледане и на добър баир - всяко годинта се отплаща.

Щолкото до това как се докарват ароматите на виното

Александър споделя, че отглежда няколко сорта грозде. От Памид и Сензо прави червено вино - обаче се прибавя и Хамбурски мискет.

От Афуз, Чауш и малко Бяла теменуга се изкарва прекрасен Врачански мискет. Десертното Болгар трае близо половин година - почти до Великден.

Много важна е резитбата

От старите си деди лозарят знае едно - най-тънката работа е рязането, всеки сорт се реже различно.

Например Памидът и Сензото не се оставят на пръчка, защото гроздето не може да узрее. Режат се на две-три пъпки.

Болгар-ът пък се оставя на една две пръчки.