11° C, предимно облачно
Интензивните производства у нас са много рискови
Въпреки обещанията, държавата не им осигурява никаква реална подкрепа
Ваня Велинска Шумен
Земеделие, различно от производството на зърнено-житни култури, винаги буди възхищение. А когато с тази дейност са се захванали млади хора, дори още повече.
Обърканата Обща селскостопанска политика и още по-сбърканата национална, постави фермерите, занимаващи се с интензивни производства не само в неизгодна, но дори в губеща позиция.
В резултат на това производството на плодове и зеленчуци у нас се срина, а усилията, които уж се предприемат от МЗХ през последните години, показаха, че не са достатъчни да променят ситуацията.
Разбира се, Донкихотовци, борещи се с вятърни мелници, не липсват - а това е добра новина.
Такъв е случаят и с Красимир Бозаджиев от с. Ветрене, Шуменско.
Обичам земята, семейството ми дълги години се е занимавало със земеделие, разказва Красимир. Доскоро отглеждахме различни зеленчукови култури, имахме и оранжерии.
Като дребни производители обаче трудно се оцелява търговците реализират печалбите, а за фермерите остава само работата. Държавата не ни осигурява никаква подкрепа, липсват работещи организации на производители, така че да оцелееш сам не просто е трудно, а е почти невъзможно.
Въпреки това младият фермер не се отказва, търси своето място в земеделското поприще. Разполага с 20 декара, които иска да използва ефективно, и да се издържа от тях. Разбира се, на толкова земя да се отглеждат зърнено-житни култури е несериозно. Подходящи са за интензивно производство. И тъй преди осем години Красимир започва да търси култура, която не е много претенциозна, т.е. сравнително по-лесна за отглеждане, тъй като смята да се справя основно със собствени сили. Накрая се спира на лешници. Създаването на един декар градина е по-евтина инвестиция, в сравнение с други овощни видове. Ядката е трайна и може да се съхранява до реализирането ѝ. А и районът на Шуменско е подходящ за отглеждане на тази черупкова овощна култура.
Красимир признава, че е започнал на сляпо. Не е знаел нищо за отглеждането на лешници, учи се в хода на работата. Затова е направил и доста пропуски, но вече е видял кои са и е започнал да ги коригира.
По - миналата година младият фермер засажда още 7 декара, така общо градината вече е 27 дка. За съжаление част от фиданките измръзват, така че се налага да се засадят нови през предходната есен.
Това са максималните декари лешникова градина, която младият фермер иска да стопанисва
Увеличаването й е безсмислено, по-скоро усилията трябва да се насочат към подобряване на технологията на отглеждане на културата, за да стане производството по-ефективно.
Макар че е сравнително лесна за отглеждане култура и при лешниците има добри практики, които трябва да се спазват.
В градината се отглеждат три сорта - Ран трапезундски, Римски и Тонда джентиле, като по този начин от една страна се гарантира опрашването, а от друга има различни срокове на зреене, за да се прибират ядките по-лесно.
Дърветата се нуждаят от торене, както и от растителна защита, тъй като са възможни нападения от брашнеста мана и лешников хоботник, разяснява Красимир. Изградили сме капково напояване, тъй като без вода, не се получават качествени ядки. За обработките имаме трактор, както и пръскачка за внасянето на пестициди. Техниката сме си финансирали сами, програмите са направени така, че да не достигат до малките фермери.
А и бумащината и разправията по проектите може да откаже всеки, е категоричното мнение на фермера. И дори след това няма гаранция, че ще се класираш и ще бъдеш подпомогнат, което обезкуражава дребните производители.
Друг абсурд, пред който е изправен младият фермер, е че не е "млад". Красимир не може да се възползва от програмите, защото е регистриран като земеделски производител преди да се въведе терминът и изискванията, които са свързани с него.
При резитбата, която макар и минимална, също има пропуски. Причината е, че малко се знае по темата, а и почти няма специалисти, които да покажат как е най-правилно да се извършва. А защото на лешниците не е правена качествена резитба досега, плододавнето не не на нужното ниво, признава младият фермер.
Този сезон предвижда да направи резитба, с която да се намалят клоните, които доста сгъстяват короната. Миналата година са коригирали около една трета от градината, а тази - останата. Така се надява рязко да подобри и увеличи добива, който все още не отговаря на оптималното количеството, което трябва да бъде. През есента е направена основна оран на 15-18 см, а през пролетта ще се култивира. За по-лесното премахване на новите издънки през вегетацията ползват подходящ за целта пестицид.
Колкото до беритбата и тук има проблеми. У нас се прави предимно ръчно, което е доста трудоемка дейност. Затова тази година са си проектирали машинка, с която прибирането да стане много по-лесно и по-бързо.
С реализирането на плодовете нямат проблем, но, разбира се, надяват се на по-добра цена. По принцип лешниците могат да се съхраняват по-продължително време, което не изисква незабавната им продажба. От друга страна у нас има недостиг на лешникови ядки, тъй че суровината е търсена. Въпреки това не може да се каже, че цените отговарят на това търсене. Губещи, естествено, са отново производителите.
А колкото до затварянето на производството - не е толкова лесно. Необходими са помещения, машини, които да обработват и пакетират ядките, освен това съхранение, и т. н. И тук също си има изисквания и правила. Добре би било, но на този етап, не стои на дневен ред. Може би, когато насаждението встъпи в пълно плододаване. При една такава дълготрайна инвестиция, която е създаването на лешникова градина, която може да се експлоатира 50-60 години, това е удачно надграждане на бизнеса.
Засега бизнесът с лешници Красимир допълва с 120 кошера, част от които са разположени в градината.
Коментари