Поддържайте умерена влажност

Цитрусите не са традиционни растения за нашите ширини, затова е важно да им осигурим подходящите условия. Само тогава ще се радваме на собствени цветове и плодове.

Едно от основните изисквания на всички цитруси е влажността. В почвата тя трябва да бъде постоянно умерена. Не бива да се допуска преовлажняване, защото растенията пожълтяват. И пресъхване е нежелателно. Основно правило е поливки да се извършват с вода, чиято температура се доближава до тази на почвата. Да се избягва хлорирана или варовита вода!

Въздушната влажност също не бива да се подценява. Тя трябва да бъде умерена или леко завишена. В противен случай е възможно нападение от акари или неправилно формиране на цветовете.

Най-благоприятната температура за развитие на цитрусовите дръвчета и храстчета е между 18 и 22-25 градуса. Не е желателно да се допуска падане на температурата под нулата. Различните видове понасят известни отрицателни температури, но те са стресови.

Растенията реагират и на осветяването. През лятото преките слънчеви лъчи могат да причинят пригори и дори обезлистване. А оскъдното дневно осветление през зимата трябва да бъде подкрепено и с изкуствено.

Най-подходяща е почва с леко кисела реакция

Почвен субсрат с леко кисела реакция, добра аерация и високо органично съдържание е най-подходящ. Кореновата система на цитрусите се развива най-силно близо до стените на саксията. Това налага чести пресаждания (на 1-2 години). Новата саксия трябва да е малко по-голяма. Към новия субстрат може да се добави добре угнил оборски тор (1:1). Задължително на дъното се поставя дренаж.

Веднага след пресаждане се полива обилно, а със следващите поливки се внимава. Новата почва, в която все още няма корени, задържа повече вода. Това може да задуши младите коренчета и после те да загният. При необходимост вода се налива в центъра, близо до стъблото и на малки дози, за да може да попива равномерно. Излишната вода от подложката трябва да се отстранява.

Подхранване - от края на февруари до септември

В зависимост от температурата на околната среда и фазата на развитие на растенията торовете, които могат да се използват, са много и в различни форми. Най-подходящи при съдово отглеждане са комбинираните торове с балансирано съдържание на макро- и микроелементи. Например NPK в съотношение 10-12:6-8:6-8 плюс задължителните микроелементи желязо, магнезий, цинк, мед, манган и др.

Според срока на освобождаване на хранителите елементи в препарата се извършват едно или няколко подхранвания през активната вегетация. Не се препоръчва подхранване с бавноразградими и бързодействащи торове едновременно. По този начин често се стига до преторяване и неприятни последици.

Много подходящ метод за подхранване е шербетуването с оборска тор. Тя е много богата на азот в лесно усвоима форма. Листните подхранвания също се препоръчват. Отлични резултати се получават, когато торовете се редуват, а концентрацията на химичните елементи се съобразява с периода и фазата на развитие на растенията. Така един вид обогатяваме на диетата на цитруса.

Цитронът и неговите производни

Цитронът (Citrus medica) е един от прародителите на цитрусите. От него чрез естествени генетични промени, кръстоски и мутации в процеса на еволюция са произлезли лимонът, ръката на Буда и лаймът.

Цитронът е средно голямо дърво или храст (2-5 м) в естествени условия, но в саксия не става много голям. Листата му са масленозелени, а цветовете отделят характерен аромат. Плодът е жълт, с много дебела кора, а плодовото месо е много кисело. Образуват се множество семена. Селектирани са и безсеменни сортове.

Части от цитрон се използват в парфюмерийната промишленост (кора, цвят) и в медицината за лечение на различни болести.

При съдово отглеждане не проявява капризи. Цъфти 2-3 пъти в годината. Няма ясно изразен период на покой. За декоративни цели е перфектен.

Ръката на Буда има невероятен аромат

Този цитрус е наречен така заради причудливата форма на плодовете, които образува. Те много наподобяват ръка с пръсти.

В будистките храмове се носи като дар. Самото растение не достига големи размери. Отглежда се лесно. Цъфти от март до юни при правилни грижи. Листата му са светлозелени и лъскави. Цветовете са ароматни. Целият плод е ядлив (включително и кората) и много ароматен. Използва се в кулинарията като есенция за сладкиши или за овкусяване на месни и рибни ястия.

Растението не понася резки промени на температурата. Чувства се добре, когато е огрян от слънцето, а почвата е постоянно влажна. Понася минусови температури до -3 градуса, но не е желателно да се стресира толкова.

През зимния период най-подходящо е съхранение на светло място при температура около и над 10 градуса.

Лаймът е плод от кръстоска

Отглеждането на този цитрус по нищо не се различава от другите. Самото растение не достига големи размери и поддържа компактна форма. Обича слънце и изисква редовни поливки през топлата част от годината.

През зимата подходящите температурни граници са между 5 и 10 градуса. Саксията не бива да се оставя директно на земята.

Плодът на зеления лимон се използва най-вече в кулинарията и приготвянето на освежаващи напитки. Той е с тъмнозелена кора и жълто-зелено плодово месо. При дребноплодните сортове лайм плодът достига 2 см в диаметър, а при едроплодните - до 5 и повече сантиметра. Селектирани са сортове с червен цвят на плодовете.

Кумкуат

Fortunella spp. е вечнозелен цитрус с малко по-големи изисквания. През зимата температурата трябва да се поддържа по-висока в сравнение с другите цитруси - 10-15 градуса. Обикновено кумкуатът се предлага в търговската мрежа в сравнително малка саксия. Това налага по-чести подхранвания и оросяване на листната маса през лятото.

Растението е компактно. Листата му са тъмнозелени. Ароматните цветове се появяват, когато денят започне да нараства през пролетта.

Оформентите плодчета са множество. Стават оранжеви когато узреят. Имат много характерен вкус. Кумкуатът е един от малкото цитруси, подходящ за формиране на бонсай.

Помело - гигантът

Помелото е един от петимата основни прародители на цитрусите. Негови производни са портокалът и грейпфрутът. Те са се получили чрез мутации или кръстоска с други видове. Помелото достига завидните 15 м в естествена среда. В саксия няма как това да стане. Плодът също е огромен. Той може да достигне до 1 кг, че и повече.

В домашни условия грижите за помелото са гореспоменатите. То може да се размножи чрез семенцата вътре в плода. Процесът от засяване до плододаване обаче отнема над 10 години.

Портокали,които са подходящи за дома

Рядко се замисляме, че можем и сами да си отглеждаме портокали. Растенията, които се продават в търговската мрежа, са облагородени. В зависимост от подложката те могат да са силно и слаборастящи.

Белегът, по които се разпознава растежната сила, е мястото на присаждане.

При слаборастящите растения присадката се прави ниско в основата на стъблото. Тези растения са по-подходящи за домашно отглеждане, защото не достигат големи размери. Цъфтят през пролетта. А плодовете обикновено са с оранжеви кора и приятен сладко-кисел вкус.

Въшки и акари ги нападат

Най-много нападения се наблюдават от различни видове въшки и акари. Болестите също не са малко. За успешно отглеждане на растенията са необходими адекватни грижи, наблюдение и много желание.