В нашата страна се е случвало често през зимата да настъпват критични за лозята минусови температури.

Тази година май не се очаква да е от най-критичните, но нищо не се знае.

Сем.Петрови от село в Родопската яка ни пишат, че лозите им са на високо и ветровите място, и въпреки, че добре са ги подготвили за зимата, загърлили и увили, пак се опасяват от нощните температури и измръзвания.

Интересуват се как рано напролет ще трябва да ги режат.

Отговор:

В някои райони вечерните и нощните минусови температури може да приближат своите рекорди и сериозно да изненада лозите и асмите.

Това определено ще доведе на тези места до повреждане на пъпките

А дори това може да се случи и на едногодишните и многогодишните части на лозите.

По принцип при понижаване на абсолютните минимални температури под минус 18 градуса рискът за растенията вече става много голям.

Но след студоветеще трябва задължително да се вземат средни проби и тогава да се отчете и прецени какъв е процентът на загиналите пъпки.

Това е валидно и за наличието на повреди по пръчките, раменете, кордоните и стъблата.

След като се установи степента на повредите, които са нанесени от ниските зимни температури, ще трябва да се помисли как да се действа при резитбата

Но да знаете, че преди да се хване ножицата за рязане, е добре да се вземат мерки, за да изчисли компенсиращото натоварване - а то е редно да е съобразено с резултатите от потенциалните повреди и родовитост на пъпките.

Стопаните могат да се ориентират първо по проба, която правят в домашни условия като слагат пръчки за 24 часа във вода и следят дали пъпките са почернели или имат свеж зелен цвят.

Как ще се реже при измръзнали пъпки

При загиване на повече от 70% от главните пъпки и на 40 до 50% от резервните, индивидуалното натоварване на всяка лоза ще трябва да се завиши с процента на загиналите главни пъпки.

Когато са загинали над 70% и до 95% от главните пъпки, а от резервните-60-70%, тогава ще трябва да се оставят всички нормално развити пръчки. В такъв случай най-напред се осигурява необходимият брой чепове - 4-5 за сорта Болгар и 8-10 за другите десертни и винени сортове, при стъблено отглежданите лози.

В зависимост от дължината всички останали пръчки би трябвало да се съкратят на  10-14 до 16 очи

При наличие на добре узрели колтуци, те би трябвало да се оставят, за да се прецени дали могат да послужат като продължител на плодните пръчки или за стрелки с дължина 3-5 очи и чепове с по 2 очи.

Когато са загинали над 95% от главните пъпки и са запазени сравнително малък процент от заместващите и са налице значителни повреди по ликото и дървесинната проводяща тъкан, тогава е необходимо на се проведе резитба за възстановяване

Прибягва се до оставяне на завишен брой - 10 до 12 чепове с по едно две очи.

Ако не дай Боже е налице 100% загиване на главните пъпки и значително повреждане на едногодишните пръчки, то тогава е необходимо да се извърши по-сериозна резитба.

Но първо след покарването им се прави едно филизене и се оставят два най-силни летораста, които се привързват за сухото стъбло, което вече се използва за подпорно колче.

На следващата година стъблата се премахват и резитбата за формиране продължава.