* Тя почти не страда от сланите

Асмата е катереща се лозница, която с помощта на ножицата и триона може да бъде формирана различно. В практиката са известни много формиромки - чашовидната, Гюйо, Роая, Мозер, Омбрела и още много други. Най-общо те са нискостеблени, средностеблени и високостеблени.

В двора лозата най-често се отглежда високостеблено, формирана като асма. Вгражда се като елемент в естетичната подредба на двора и в същото време дава богата реколта. Редом с това предлага и битови удобства като сянката.

Асмовидното отглеждане на лозата си има ред предимства:

* Асмите почти не страдат от сланите - те освен това се опазват по-лесно от маната и от сивото гниене.

* Гроздето на тях узрява добре и натрупва много захари, за което не е без значение близостта на постройки, зидове, плочници.

* С нетрудна резитба се постига така желаното ежегодно натоварване с плод и осигуряване на високото му качество.

Да се различават резитбите

които са за формиране и поддържаща резитба.

При тази за формиране се постига необходимата височина на стъблото и хоризонталото разполагане на част от него. На езика на лозарството, хоризонталната част от стъблото е кордон.

От едно стъбло може да се оформят един или два кордона. По тях в резултат на ежегодната резитба се получават къси разклонения, наричани рамена. Всичко това представлява многодишната дървесина - тя не се реже. Впрочем реже се, ако по някаква причина е изсъхала.

При ежегодната резитба за поддържане на всяко рамо оставете по едно чепче с две видими очи (пъпки). Ако миналата година е постъпвано така, от двете пъпки на чепчето са израснали два летораста. Сега режете през средата на стария чеп, премахмате горния, а долния съкратете.

Може да оставите и две чепчета, но не на всяко рамо, като съкратите двете пръчки на две видими очи. Това се прави, когато лозата е силна и ще понесе по-сериозно натоварване с плод.

Сортове като Болгар, Италия

и др. се отличават с по-слаба родовитост на ниско разположените очи по пръчката. Затова на някои рамена се оставят по едно чепче и по една плодна пръчки с 3-4 (стрелки) до 10-12 очи. Тези пръчки прегъвате и привързвате към тела на носещата конструкция. След като дадат плод, при следващата зимна резитба се премахват до основата, а нова пръчка и чепче с две очи се оставя на друго рамо. Броят на тези дълги плодни пръчки върху един кордон може да бъде 2-3 или 4-6, дори и повече. Не бива да са много и трябва да са разположени равномерно. При следващата резитба ще ги премахнете напълно, а нови ще оставите на други места.

Полезни съвети за двора:

* Силното сгъстяване не е желателно, тъй като трудно проникват слънчевите лъчи, проветряването се ограничава, росата се задържа по-дълго време, а това вече е условие за развитие на гъбните болести.

* Някоя дълга плодна пръчка може да запазите, за да послужи за запълване на празно пространство, като я превърнете в кордон. Съкратте я на 5-7 очи, но не и повече.

l Ако в стремежа си бързо да създадете дълъг кордон оставите и дълга пръчка, много от пъпките не се развиват и кордонът остава оголен. Ще го удължавате постепенно, като запазвате последната пръчка по него и я съкращавате на 5-7 очи, а другите - на чепчета с по две очи.

* Рамената по кордона трябва да са на около 25-30 см едно от друго. Ако по някаква причина има оголено място (например рамото е загинало), го запълнете, като до него положите пръчка от съседно рамо. Всички пъпки по нея оронвате и запазвате само последните две над мястото, което ще запълвате - ще изиграят ролята на чепче. От него ще израснат два летораста, които ще ви послужат да формирате ново рамо.

Много често по дворовете може да се видят лози с неоправдано голям брой кордони, преплетени в гъста мрежа - това не е желателно.