Пчелният мед е храна и лекарство с прекрасни качества и голяма полезност за човека. Има обаче едно уточнение – най-полезен е суровият непреработен пчелен мед, напомнят от pchelarstvo.com

Под суров се има предвид мед, директно изваден от кошера, който не е подлаган на никаква топлинна или друга обработка, без никакви примеси или хомогенизиране.

Суровият пчелен мед най-общо съдържа въглехидрати, вода, органични киселини, витамини, ензими, минерали. Простите захари – глюкоза и фруктоза, които представляват до 80% от състава на меда, се усвояват много по-лесно от организма в сравнение със захарта, която е сложна захар и има нужда от допълнително разграждане. Захарите в меда в съчетание с минералните вещества, ензимите, витамините и органичните киселини го правят ценно лечебно вещество, средство срещу бактерии и вируси, антиоксидант, имуностимулатор.

Повече за състава на меда може да прочетете тук.

За ползите от меда може да се пише много, но сега ще се спрем на това какво се случва с него, след като бъде изваден от кошера и центрофугиран.

Преработка на меда

Суровият пчелен мед след известно време кристализира и загубва течната си форма, както и привлекателния си търговски вид. Това е и причината много търговци да подлагат суровия пчелен мед на различни обработки за да запази течната си форма по-дълго.

Най-често меда бива загряван (пастьоризиран), филтриран, хомогенизиран. В някой случаи му се слагат добавки като изосуит или глюкоза. Такива добавки по закон трябва да бъдат отбелязани на опаковката и продуктът не може да се нарича пчелен мед. Много често такива продукти са с пчелички на опаковката и близко до меда наименование като „Пчелен еликсир“, „Меден дар“ и др.

Най-често пчелният мед се подлага на загряване с цел да декристализира. Ако медът се нагрява бавно до около 40 градуса по Целзий, се приема, че голяма част от полезните му свойства се запазват. Ензимната активност не се променя. Антибактериалните и антиоксидантните свойства на меда се запазват. Всъщност тази температура и естествено може да се достигне в кошера в горещ летен ден. При такова леко загряване обаче след известно време медът започва да кристализира отново.

Ако се нагрее до по-висока температура (шоково над 70-80 градуса), той кристализира после изключително бавно и може дълго време да бъде предлаган на потребителите в течен вид. Цветът му се променя – потъмнява.Това загряване се нарича пастьоризиране. То предотвратява и вкисването, което може да се получи при неузрял мед, който е изваден от питите.

Какво се губи при пастьоризиране? ВАЖНО! При него се губят антибактериалните свойства на меда, антиоксидантите и активността на ензимите:

Инвертазата се разрушава при награвяне над 70°С. Нейната активност намалява дори и при по-ниска температура, ако нагряването е по-продължително. Изследването на инвертазната активност на меда може да ни даде информация дали и на каква температура е загряван.

Глюкозооксидаза, на която се приписват антибактериалните свойства на меда, запазва своята активност до 55 градуса по Целзии. Над 55 градуса активността на този ензим започва да отслабва, а с това и антибактериалните свойства на меда.

ХМФ: При загряване на меда, част от фруктозата се разпада до хидроксиметилфурфурол (ХМФ). Смята се, че в големи количества това вещество е токсично. Но в количествата, в които то се среща в пчелния мед и други хранителни продукти, не е опасно. Това вещество се открива и в доста храни, приготвени чрез печене или сушене – в препечените филийки, сушените сливи, кафето, различни бисквити, сладки и други. В суровия мед има средно 15 мг/кг, а нормата, която е наложена от закона е 40 мг/кг и има за цел да гарантира именно, че меда не е бил загряван на висока температура.

Какво не се губи?

Все пак не всичко е загубено при загряване. Според едно изследване на David Ropa при съвременната подготовка на пчелния мед за търговската мрежа нивата на някои витамини и минерали в меда сe запазват или се променят съвсем незначително. Става въпрос за съдържанието на магнезий, калции, витамин B12 и фолиева киселина.

Какво се губи при хомогенизиране?

Хомогенизацията на меда представлява всъщност смесване на мед с различна консистенция и разбъркването му със специални уреди. Обикновено се взема по-малко търсен вид мед като мед от рапица например и се смесва с подобрител – мед с по-високо качество до получаването на хомогенна смес с добър търговски вид.

Какво се губи при филтриране?

Пчелният прашец е полезна съставка на меда. Той е имунистимулатор и неговото присъствие в суровия пчелен мед носи само ползи. Попада в меда посредством пчелите. За съжаление обаче пчелния прашец не се харесва на търговците, тъй като помътнява цвета на меда, прави го неравномерен, сякаш има примеси. Затова преработвателите пречистват меда с филтри. Ако филтърът е по-малък от 0,2 мм по-голямата част от прашеца се губи.

Оказва се, че суровият пчелен мед е с безспорно по-добри свойства от преработения. Той има антибактериално действие, съдържа прашец и антиоксиданти, няма примеси и добавки. Как обаче да се сдобием със суров пчелен мед?

И ето тук се появява поредния абсурд в нашата държава: Наредба 26 на МЗХ за директни доставки на суровини и храни от животински произход до крайни клиенти. Там се казва, че пчеларите могат да реализират директно на пазара малки количества (не повече от 2000 кг годишно или до 40% от продукцията си) технологично непреработен пчелен мед. Пример – ако един пчелар е произвел 10000 кг, има право да продаде директно на клиенти 2000 кг. Ако ли пък поради неблагоприятни условия е произвел само 1000 кг, му е разрешено да продаде 400 кг. Останалите количества е длъжен да продаде на преработвателите с приемо-предавателен протокол (благодарим за примера на д-р Мирослав Балчев).

Така държавата подпомага преработвателните предприятия, които могат да си налагат каквито искат изкупни цени, защото пчеларите няма къде да ходят. Ако искат да спазват закона, трябва да си дадат по-голямата част от продукцията на преработвателите и прекупвачите. Докато всички говорят за предимството на натуралните продукти, за био-производство, за избягване на преработените храни, нашата държава насърчава преработката на пчелния мед. И не само я насърчава. Тя ни задължава да го преработваме!!!

За някои въпроси относно преработката на пчелния мед няма достатъчно информация в интернет. Също спорно остава какво точно се губи при преработката. Преработвателите твърдят, че повечето качества на меда се запазват. Ще се радваме на допълнения и коментари.

Екип на pchelarstvo.com

Използвани източници: bg.wikipedia.org; bb-team.org; chelebievi-pcheli.com; fitnes-bg.com